Законът, който отваря вратите на енергетиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият закон за индустриалните зони

Законът, който отваря вратите на енергетиката

Изборът на доставчик на ток в новите индустриални паркове трябва да се регламентира ясно, за да не се стигне до хаос, категорични са и експерти, и политици

Законът, който отваря вратите на енергетиката

Според ЕРП-тата проектът за индустриалните паркове ще блокира свободния пазар на ток, но според част от бизнеса това не е съвсем така

Румяна Гочева
3309 прочитания

Изборът на доставчик на ток в новите индустриални паркове трябва да се регламентира ясно, за да не се стигне до хаос, категорични са и експерти, и политици

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Законопроектът за индустриалните паркове въвежда понятието"затворена електроразпределителна мрежа", което е крачка към децентрализирането на сектора.
  • Според електроразпределителните дружества обаче това може да доведе до ограничение при избора на доставчик на ток и да забави либерализацията на пазара.
  • Ако разпоредбите не станат по-ясни и категорични, промяната може да доведе до хаос и нови проблеми за бизнеса.

Представете си, че живеете под наем и собственикът на жилището избира доставчика на ток, който да ползвате. Не можете да направите нищо, дори да знаете, че има много по-добри цени от тези, които се налага да плащате. В това положение са и вашите съседи, които също като вас се оплакват от ограничените си избор и права.

Сега си представете, че вие и вашите съседи имате собствени соларни панели и ползвате мрежата на собственика, за да се снабдявате с ток. Независими сте, не плащате допълнителни такси и успявате да задоволите нуждите си от енергия сами. Нещо повече - дори можете да продавате чист ток на съседния вход. Ситуацията изглежда различна, нали?

За десетки и дори стотици фирми новият проект на закон за индустриалните паркове отваря широко вратата към втория вариант. Проектът е дело на Министерството на икономиката, което е работило с колегите си от енергетиката, и цели да създаде нов ред в едно досега несъществуващо законово поле. В момента проектът е на етап разглеждане на първо четене от парламентарните комисии, но вече предизвика енергийна буря сред енергоразпределителните дружества (ЕРП) и фирмите с големи производства, които логично са и най-големите консуматори на ток.

Основната цел на законопроекта е най-накрая да се сложи ред по отношение на това що е индустриален парк, как функционира той и какво предлага на бъдещите инвеститори. Това от своя страна ще доведе до по-голям интерес от страна на различни фирми, като надеждите са България да успее да привлече по-атрактивни компании, които заради кризата изнасят бизнеса си от Азия.

Като един от основните противници се очертават ЕРП-тата. Основното им гласно опасение е, че приемането на закона ще лиши бизнеса от възможността за избор на доставчик, а това ще повлече след себе си серия от дела заради ограничаването на свободния избор. Основното им негласно опасение е, че голяма част от най-големите им консуматори може да ги изоставят.

Една мрежа = един доставчик?

Спорният момент е, че проектът предвижда създаването на т.нар. затворена електроразпределителна мрежа, която ще бъде извън рамките на сегашната мрежа и ще получава лиценз за дейността "разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа". Именно обособяването на такава мрежа е едно от изискванията, за да може дадена територия да добие статут на индустриален парк.

Мотивът за това е, че бизнесът ще получава много по-бърз и лесен достъп до електроенергия, а и ще стане възможно включването на собствени мощности за производство на ток и разпределянето му между компаниите в парка, без за това да се налагат каквито и да било взаимоотношения с държавата или ЕРП.

Проектът предвижда разпределението на електрическа енергия и експлоатация на затворените мрежи да става от операторите на индустриалните паркове, които именно следва да са лицензирани за извършване на тази дейност. Те ще могат да прилагат цени за достъп и/или за пренос през мрежата, които са по-ниски или максимум равни на тарифите на съответното ЕРП (ЧЕЗ, ЕВН или "Енерго-про"), от чиято лицензионна територия е изключен индустриалният парк. Същите норми се предлагат и за газоразпределителните мрежи.

Има притеснения обаче, че с промените целият индустриален парк ще представлява един обект, при което отделните ползватели няма да имат свободен достъп до пазара на електрическа енергия, т.е. те ще бъдат лишени от правото си на избор на доставчик на ток. В момента всяка фирма може сама да избира доставчика си на енергия, независимо дали се намира в индустриален парк, в града или насред полето.

Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков обаче казва, че в случая става въпрос за транспониране на текстове от европейските директиви, които насърчават именно децентрализирането на мрежите и осигуряването на повече възможности за потребителите. "Никъде в закона не ограничаваме инвеститорите в избора им на доставчик на ток", коментира той.

Действително в проектозакона подобно ограничение липсва и както всеки в даден блок може да си смени доставчика, така и фирмите в индустриалния парк биха могли независимо чия точно е мрежата.

Страховете на ЕРП-тата

Според ЕРП-тата текстовете са неясни, объркващи и най-вече могат да се тълкуват двояко, което ще доведе до хаос. Тук обаче трябва да се отбележи, че те са заинтересована страна - обособяването на затворени мрежи означава, че ще загубят точно тази част от бизнеса си с най-големите и платежоспособни индустриални клиенти.

"За нас това е проблем. Клиентите нямат право сами да си избират доставчик, защото са в една група. Това е както в момента работят магазините за обувки в моловете, които също не могат да си избират доставчик сами и зависят от този, който е избран от ръководството на мола.

Същото ограничение има и при апартхотелите. Няма как да смениш доставчика, ако не си доволен от услугата", коментира Гочо Чемширов от управителния съвет на ЕВН. "Това няма да са 100 - 200 граждани, а ще са 100 - 200 средни компании, решили да приберат бизнеса си от Китай и решили да го направят в България", допълва Анна Димитрова от ЕВН.

Гочо Чемширов
Фотограф: Надежда Чипева

Австрийската компания оперира в районите, където има концентрация на индустриална дейност, и затова този проект я засяга доста пряко. ЕВН смятат, че ще се допусне създаването на множество затворени мрежи с държавна, общинска или смесена собственост на лицензионната територия на "Електроразпределение Юг" (ЕВН), като тези процеси биха нарушили принципа за предвидимост на отношенията на електроенергийния пазар и биха допринесли допълнително за забавянето на процесите на либерализация на пазара.

На сходно мнение е и Зорница Генова от ЧЕЗ, според която чрез "затворените мрежи" ще се отнеме част от лицензионната територия на ЕРП-тата, а тези неясноти биха били лош сигнал за инвеститорите. От чешкото дружество смятат, че липсва оценка на въздействието върху промените на пазара на ток. "Като пример може да се посочи предвиденото определение за "затворена разпределителна мрежа", което създава предпоставки за спорове между крайни клиенти и мрежови оператори", пишат в становището си от ЕРП-то.

От ЧЕЗ изтъкват още, че не се отчита и наличието на заварените клиенти, които вече са присъединени към мрежата на съответното ЕРП. "Тези клиенти имат сключени договори за достъп и пренос на електрическа енергия през съответната електроразпределителна мрежа или ползват мрежата при общи условия на договорите, одобрени от КЕВР. Те имат изградени отношения с ЕРП-то, ползват енергия, която се отчита от електромери, собственост на ЕРП-то", отбелязват от ЧЕЗ. С преходните разпоредби на законопроекта обаче се дава възможност заварените индустриални зони, технологични паркове и др. да могат да продължат дейността си по сегашния ред или да я съобразят с изискванията на проектозакона за индустриалните паркове.

От другата страна - в работещите вече паркове, не мислят така. Изпълнителният директор на Индустриалния парк в Шумен Николай Тончев смята, че сегашният проект е удовлетворяващ. "Записано е, че парковете може да бъдат регистрирани като затворени енергийни системи, но може и да не бъдат, което нас ни устройва.

Ние нямаме никакво намерение да се регистрираме по този начин, защото изпадаме в ситуация, веднъж регистрирали се, да изпълняваме всичко по изискванията на КЕВР като оператор на мрежа", коментира той пред "Капитал".

По думите му такава регистрация би означавала допълнителни разходи за специалисти, които "да стоят и да пишат едни отчети". "Ние нямаме интерес на инвеститорите, които са при нас, да им направим затворена енергийна система и да кажем "хайде плащайте за това, че ви доставяме ток, газ и вода". Искаме нашите инвеститори да са доволни, за да могат да ни представят пред други бъдещи инвеститори", добави той.

Експеримент или решение

Според председателя на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков проектът в момента изглежда повече обслужващ интереса на държавата и на общините, а не на инвеститорите. "Крайно време е да се спре с експериментите - Законът за енергетиката вече е променян 7-8 пъти само от началото на годината. Това е абсурд. Ако това е трайно уреждане на обществените отношения, здраве му кажи", заяви той.

Има обаче и друг бенефициент на текстовете, който е категорично "за" новите текстове. Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) подкрепя "затворените мрежи". Според председателя на БФИЕК Константин Стаменов от новия закон ще се възползват не толкова нови индустриални паркове, колкото индустриални площадки, които съществуват от десетилетия. "Става въпрос за подобна организация като тази на "Аурубис", КЦМ и други - инвеститорите ще бъдат облекчени, защото няма да чакат година, за да бъдат присъединени към мрежата, а ще могат да започнат работа веднага", смята той.

Константин Стаменов
Фотограф: Цветелина Белутова

По думите му сега мрежовите оператори се държат като феодали. "Далеч съм от мисълта да вземаме хляба на ЕРП-тата, но има места с изградени мрежи, където присъединяването може да стане бързо и лесно. А ако клиентите не са доволни от цените, те могат да ги обжалват пред КЕВР", заяви той. Стаменов припомни и друго - според последната класация на Световната банка Doing Business присъединяването към мрежата в България става за средно 262 дни, т.е. за близо година.

Изграждането на затворени мрежи би имало и друго голямо предимство. То може да позволи на компаниите или операторите на парковете съвместно да произвеждат и ползват ток от собствени възобновяеми източници, без да се налага да плащат мрежови такси (включително и таксата за пренос на ток) към съответното ЕРП, като и цена задължение към обществото. Това са т.нар. енергийни общности, които от години съществуват в другите държави. В България обаче сега е възможно един обект да има ВЕИ за собствени нужди, но няма как да дава ток на съседите си, което ограничава редица фирми да постигна по-голяма енергийна независимост.

Така новият закон всъщност отваря много повече врати в енергетиката, отколкото в икономиката. Някои от тях отдавна чакат да бъдат отворени.

Въглеродно неутрална "Тракия"

А докато следят какво се случва, екипът на най-мащабната индустриална зона в Югоизточна Европа - "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), започва проект за въглеродно неутрални паркове. Той ще бъде съсредоточен в четири области - Пловдив, Бургас, Габрово и Хасково, като за неговата реализация ще работи новосъздаденият консорциум "Въглеродно неутрални индустриални паркове". Инициативата реално е първият голям стратегически проект в България, който е насочен към изпълнението на новите климатични цели на ЕС. "От 3 години работим по тази стратегия. С излизане от коронавирусната ситуация чрез мерки за "зелено" развитие се надяваме в рамките на 10 години да постигнем въглеродна неутралност на части от "Тракия икономическа зона", каза пред "Блумбърг" изпълнителният директор на "Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев. Неговите очаквания са до 2030 г. да бъде изграден източник на възобновяема енергия за фирмите в зона "Раковски", част от ТИЗ. Тази енергия ще е с пазарна стойност и ще се ползва в микс с конвенционалната, каза още той.
Темата накратко
  • Законопроектът за индустриалните паркове въвежда понятието"затворена електроразпределителна мрежа", което е крачка към децентрализирането на сектора.
  • Според електроразпределителните дружества обаче това може да доведе до ограничение при избора на доставчик на ток и да забави либерализацията на пазара.
  • Ако разпоредбите не станат по-ясни и категорични, промяната може да доведе до хаос и нови проблеми за бизнеса.

Представете си, че живеете под наем и собственикът на жилището избира доставчика на ток, който да ползвате. Не можете да направите нищо, дори да знаете, че има много по-добри цени от тези, които се налага да плащате. В това положение са и вашите съседи, които също като вас се оплакват от ограничените си избор и права.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK