"Росатом" отново иска държавни гаранции за АЕЦ "Белене"

България засега не се е отказала от реализацията на проекта на пазарен принцип без участието на държавата, но това може да се промени

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров
Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

*Руската корпорация "Росатом" отново поиска гаранции за проекта АЕЦ "Белене", който България поне официално се надява да реализира на чисто пазарен принцип. Първият заместник генерален директор на компанията Кирил Комаров обяви на пресконференция, че очаква от българското правителство да предложи механизъм, по който инвеститорите в проекта да върнат вложенията си. Или, казано иначе, оценките им показват, че това няма как да стане само ако централата продава тока си на пазара. Което означава, че България или трябва да предложи непазарна подкрепа за проекта, или да се откаже напълно от него.

По думите на Комаров това е тема, която "Росатом" обсъжда с българското правителство. "За всеки инвеститор е важно не само изграждането на проекта, на централата в случая, а и как ще бъдат възстановени направените инвестиции", коментира той. И добави за рамката на българския проект, че "такъв прецедент, честно казано, не познавам". От Министерството на енергетиката заявиха за "Капитал", че правителството се придържа към регламентираните от Народното събрание условия - без участието на държавата. От ведомството на Теменужка Петкова обаче намекнаха, че това може да се промени и темата да се обсъди "когато процедурата навлезе в етап на преговори".

На нов глас

Изказването на Комаров не е изненада, а пореден знак към българските власти. При посещението си в България през 2018 г. по повод представянето на дейностите за удължаване живота на Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" Комаров заяви, че големите енергийни проекти не могат да бъдат реализирани без участието на държавата под една или друга форма. "Каква точно и доколко - правителствата решават", заяви тогава той. Миналата година пък директорът на "Росатом" Алексей Лихачев заяви, че компанията ще участва в конкурса за изграждане на АЕЦ "Белене" само ако условията гарантират рентабилността на проекта. "Ние вярваме, че успешното изпълнение на този проект без участието на "Росатом" е невъзможно. Но София трябва да постави такива параметри, които да гарантират изгодата на Русия от този проект", казва той.

Макар засега да няма сигнали, България чисто теотетично може и да промени позицията си, тъй като инвестицията от около 10 млрд. евро в АЕЦ "Белене" няма как да се възвърне в реалистични срокове, ако се разчита изцяло на пазара - произвежданият от бъдещата централа ток ще е до няколко път по-скъп от този на свободния пазар. А тези опасения са повече от уместни, особено на фона на бурното навлизане на ВЕИ енергията и опитите на България да разнообрази доставките си на природен газ и така хем да получи по-добри цени, хем да постигне независимост от Русия.

Комаров дава и пример с изграждането на атомна централа във Финландия, където всички акционери в проекта са и потребители на електроенергията, като гарантират изкупуването й на определени цени. "В България засега няма никакъв механизъм за връщане на инвестицията освен продажбата на електрическа енергия на свободния пазар", заяви той.

На пауза

Зам.-шефът на "Росатом" коментира и темата с на практика замразения заради пандемията проект. Месеци наред потенциалните инвеститори нямат достъп до т.нар. информационна стая, в която да се запознаят с документите по проекта. Не е ясно защо от Министерството на енергетиката не осигурят електронен достъп до книжата, за да отпушат цялата процедура. За "Капитал" оттам поясниха, че са разгледали различни варианти за продължаване на работата по проекта, включително и вариант за дистанционен достъп до документите в информационната стая.

"Това обаче е невъзможно с оглед на факта, че данните там са конфиденциални и няма как да бъдат предоставени онлайн. Цялата база данни, свързана с проекта, съдържа информация, която в голямата си част е конфиденциална", посочиха от министерството.

През юни три от петте компании в кратката листа за преговори се обединиха, за да работят заедно по проекта. Става дума за руската корпорация "Росатом" и заявилите готовност за доставка на оборудване компании Framatome SAS (Франция) и GE Steam Power (САЩ). "Това беше важно решение, защото искаме да реализираме този проект, като използваме всички най-добри достъпни в момента световни технологии", обясни Комаров. "Този консорциум далеч не изчерпва всички международни компании, които могат да вземат участие", заяви той.

* Статията е обновена в 16.45 ч.

Още от Капитал