България не обръща внимание на потенциала за офшорни инсталации
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България не обръща внимание на потенциала за офшорни инсталации

България не обръща внимание на потенциала за офшорни инсталации

Новата стратегия на ЕК предвижда пет пъти повече мощности до 2030 г., а за Черно море е посочено, че има "добър потенциал"

Румяна Гочева
4138 прочитания

© Надежда Чипева


Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

Енергийните мощности в Европа за производство на вятърна енергия от т.нар. офшорни инсталации в морето ще се увеличат пет пъти до 2030 г. - от сегашните 12 GW на поне 60 GW, и след това още пет пъти до 2050 г. - за да достигнат 300 GW. Това предвижда новата стратегия на Европейската комисия (ЕК) за възможностите за производството на възобновяема енергия от вятърни централи в морето.

Целта на ЕК е до 2050 г. тези мощности да се допълват и от 40 GW океанска енергия и други нови технологии като плаващите ветрогенераторни и слънчеви инсталации.

Морски потенциал

"Европа е световен лидер в областта на възобновяемата енергия от разположени в морето инсталации и може да се превърне в движеща сила за нейното развитие в световен мащаб. Трябва да ускорим темпото, като впрегнем целия потенциал на офшорната вятърна енергия и като постигнем напредък в други технологии като енергията на вълните, приливите и отливите и плаващите слънчеви инсталации", заяви комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон.

За да стимулира увеличаването на мощностите от инсталации в морето, ЕК ще насърчава трансграничното сътрудничество между държавите членки, става ясно от документа. Затова ще бъде необходимо целите за развитие на възобновяемата енергия от инсталации в морето да бъдат включени в националните морски пространствени планове, които съответните държави ще трябва да представят на ЕК до март 2021 г. През април тази година българското правителство взе решение за изработването на такава стратегия, но към момента няма данни да е готов проект, който да се обсъжда.

Колко ще струва

Сметките на Брюксел показват, че за постигането на целите до 2050 г. ще бъдат нужни инвестиции в размер на почти 800 млрд. евро. Сумата изглежда внушително, но ако бъде разделена на годините се получава средно по 26.6 млрд. евро на година, което за целия ЕС не е никак много. За да бъдат осигурени тези средства, ЕК насърчава държавите членки да използват Механизма за възстановяване и устойчивост и да работят заедно с Европейската инвестиционна банка и другите финансови институции, за да подкрепят чрез InvestEU инвестициите в енергия от инсталации в морето. Средства от "Хоризонт Европа" пък ще бъдат мобилизирани в подкрепа на научноизследователската и развойната дейност, особено при технологиите, които са на по-начален етап.

Къде е България?

В стратегията се открояват възможностите във всички морски басейни на ЕС - Северно, Балтийско, Черно, Средиземно море и Атлантическия океан, и за някои крайбрежни и островни общности.

В документа за възможностите на Черно море е посочено, че то има добър природен потенциал за морски вятър и локаризиран потенциал за енергия от вълни. За Средиземно пък е записано, че има висок потенциал за офшорна вятърна енергия и има добър потенциал за вълнова енергия и локализиран потенциал за приливна енергия.

Пред "Капитал" бившият енергиен министър на Румъния Ръзван Николаеску коментира, че България и Румъния трябва да работят заедно, за да насърчат офшорната вятърна енергия. "Добра стъпка за развитието на потенциала на Черно море би бил пилотен общ проект, финансиран от ЕС", коментира той.

Според бившия екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация Юлиан Попов трябва да проучим енергийния вятърен потенциал в детайли, както и предварителния инвеститорски интерес. "Във всички тези стъпки трябва да работим тясно със съседните страни. Трябва също да имаме предвид, че развитието на офшорната вятърна енергия в региона ще има сериозно отражение върху развитието на свързаните индустрии и ние трябва да направим възможното да имаме дял в индустриалното развитие", каза той пред "Капитал".

Нещо повече - според директора на "Връзки с обществеността" в WindEurope Иван Пинеда Черно море може да се превърне във водещ нов пазар за офшорен вятър в Европа. "Черно море разполага с отлични вятърни ресурси и изградена верига за доставки за офшорни проучвания на нефт и газ", смята той.

Засега обаче българското правителство няма конкретни планове в тази посока. В енергийната стратегия на страната е записано, че офшорни вятърни централи може да започнат да се развиват едва след 2040 г., като тогава ще станат основен източник на зелен ток. За пилотни проекти и съвместни начинания с Румъния няма и дума.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

Енергийните мощности в Европа за производство на вятърна енергия от т.нар. офшорни инсталации в морето ще се увеличат пет пъти до 2030 г. - от сегашните 12 GW на поне 60 GW, и след това още пет пъти до 2050 г. - за да достигнат 300 GW. Това предвижда новата стратегия на Европейската комисия (ЕК) за възможностите за производството на възобновяема енергия от вятърни централи в морето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Фанаха Михаля на сушата , вече ще го гонят и в морето ...

  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Две причини:

    Още няма одобрен план за европейски субсидии, които да се разпределят между функционери на ДПС.

    Държавата продължава абсолютно безнаказано да връща парите от въглеродните квоти на ТЕЦ-овете под формата на кредити от БЕХ и доплащания на регулирания пазар от Фонд "Сигурност на енергийната система". Впрочем, във същия фонд постъпват именно плащанията за въглеродни квоти. Кръгова икономика по български.

    Капитал защо не напише нещо за темата?

  • 4
    venelingeologia avatar :-?
    venelingeologia

    Изключително вятърничава концепция, предвид тесния български шелф, а до него - няколко невисоки планини, годни за отглеждане на диви прасета и подобни инсталации. Икономически тези проекти на Юлиян може да станат рентабилни, само ако се ползват и за развъждането на черни миди.
    Все пак, трябва да се признае, че фантазията на зелените действително е безгранична.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK