"Газпром" на входа и на изхода

На пръв поглед руската компания е само доставчик на газ в България и няма пряка собственост върху инфраструктурата за пренос. От данните в Европейската мрежа на газопреносните системни оператори (ENTSOG) обаче ясно се вижда, че "Газпром" на практика е овладяла най-важните точки - до края на 2030 г. тя държи 100% от изходния капацитет към Македония, към Гърция при Кулата, както и този към Турция, при станция Странджа.

С пускането на газопровода за 3 млрд. лв. от турската до сръбската граница, който премиерът Борисов нарича "Балкански поток", но е реално продължение на руския "Турски поток", "Газпром" ще превземе и изходната точка към Сърбия - компанията е резервирала 80% от капацитета до края на октомври 2039 г., но на практика са 100%, защото и входът, и изходът са към руските тръби от "Турски поток", съответно в Турция и в Сърбия.

Целта на "Газпром" не е да достави газ в България, който да се търгува тук и да се изнася за трети страни, а да го достави директно до крайни клиенти в Сърбия и Унгария, за да може по този начин Русия да упражнява и геополитическо влияние. Управляващите може да твърдят, че това е част от българската газопреносна мрежа, но на практика тръбата ще може да служи само за транзит на руски газ към Сърбия и вместо диверсификация ще засили влиянието на Москва, като затвори възможностите други доставчици да ползват мрежата.

Старият Трансбалкански газопровод, който води към Украйна, е най-добрата възможност за износ от България, тъй като има голям капацитет. Но за използването му също има проблеми. Транзитните трасета, минаващи през станциите Негру Вода - Кардам 2 и 3, също са блокирани от "Газпром" до края на 2030 г. Макар компанията да не превозва физически количества, тя си плаща на "Булгартрансгаз" по договора за капацитет и блокира възможностите за доставка на например американски LNG през България към Украйна.

Така на практика единствените свободни точки, през които България може да изнася газ, са към Румъния - при Негру Вода - Кардам 1, откъдето допреди година България получаваше руския си газ. Но възможността какъвто и да е газ да стигне дотам е силно ограничена, тъй като трябва да се използва вътрешната, а не транзитната преносна мрежа. Търговията би била възможна само през т.нар. виртуална търговска точка с румънската газопреносна мрежа - ако например целта е да се продаде азерски газ към Украйна, който сега влиза през Кулата, се прави виртуално прехвърляне на количества от южната към северната граница, без да се пренасят физически точно тези количества газ, а се подават наличните в мрежата при Румъния. И при този сценарий обаче транспортните разходи се запазват заради услугите на мрежовите оператори. Което означава, че като премине, макар и виртуално, през газопреносните мрежи на 3 оператора - гръцки, български и румънски, газът неминуемо ще поскъпне.

Известен свободен капацитет има и в посока Турция, откъдето България преди транзитираше руския газ. Но сега той е неизползваем, тъй като южната ни съседка си получава директно доставките от Русия, а вече и от Азербайджан, както и през LNG терминалите.

Балонът се надува

Силно ограничените възможности за износ превръщат България в своеобразен балон, който ако не спре да се пълни с природен газ, ще се пръсне. През миналата година например страната е използвала 2.4 млрд. куб.м, което е с 12.5% по-малко спрямо 2019 и с над 20% под нивото от 2018 г. Около 90% от този газ е внос от Русия по дългосрочния договор с "Газпром", който изтича в края на 2022 г. В него страната е подписала клауза take or pay, според която трябва да заплаща договорените количества, дори и да не ги получава изцяло. Точно затова колкото по-малко е вътрешното потребление, толкова по-малко възможности за алтернативни доставки има. В случая заради тази клауза "Булгаргаз" ограничи покупките си на природен газ от пазарите, където през лятото цените бяха изключително ниски - ако бяха купени алтернативни количества, трябваше да се плащат неустойки на руснаците за неизпълнение на договора им.

В началото на 2021 г. обаче започнаха договорените още през 2016 г. доставки на азерски газ, който е първият в историята значителен алтернативен източник за България. Договорените обеми са за 1 млрд. куб.м, или около 40% от цялото вътрешно потребление на страната. Това по принцип трябваше да е топ новина и вероятно надявайки се чрез нея да отклони вниманието от "Турски поток" и надвисналите над него американски санкции, Борисов предпочете на 1 януари да "посреща" именно азерския газ край Петрич вместо както сръбския президент Александър Вучич да открие продължението на руския газопровод. Реално обаче допълнителният внос на азерски природен газ създава опасност от бъдещи неустойки - за да бъде потребен азерският газ в страната, трябва да се намалят заявките към "Газпром".

Ситуацията се усложнява още повече, защото и в азерския договор има клауза take or pay - съответно договорените 1 млрд. куб.м на година трябва да се плащат. Засега кризата е отложена, тъй като в страната постъпват под 30% от тези количества, защото газовата връзка с Гърция все още не е готова и се използва реверсивната тръба при Кулата - Сидирокастро, чийто капацитет обаче е ограничен. Това ще позволи едновременно изпълнение и на договора с "Газпром", но, както каза и самият Борисов на 1 януари, договорката с азерите е само до 30 септември. Какво ще се случва след септември не е ясно. Няколко месеца след изборите може да се окаже, че България трябва да плаща неустойки за природния газ, който не може да приеме.

За да се избегне тази абсурдна ситуация, е възможно азерски газ въобще да не влиза в България, а да се търсят възможности за пласирането му към Италия (по Трансадриатическия газопровод през Гърция и Албания). Но за да се случи това, е необходима конкурентна цена, която не е никак сигурно, че може да бъде постигната при подобен пренос. На теория България може да продава в Гърция, Албания или Италия руския газ, който взима от "Газпром", но за целта цената му също трябва да е по-ниска.

Още газ и неустойки на хоризонта

На фона на всичко това може да се окаже, че изграждането на интерконектора между Стара Загора и Комотини се бави умишлено, за да се ограничи допълнителното навлизане на природен газ на български пазар. Газовата връзка с Гърция е в ход вече над 10 години, въпреки че е много по-малка като дължина от продължението на "Турски поток". Още на 14 юли 2009 г. тя бе обявена от първото правителство на ГЕРБ за обект от национално значение, изключително важен за намаляване на енергийната зависимост на страната от Русия. И ако Бойко Борисов, който оттогава с кратко прекъсване е премиер, наистина искаше да я изгради, отдавна можеше да го е направил. След последното отлагане новият срок за завършването на интерконектора е през втората половина на 2021 г., но по информация на "Капитал" има реален риск тръбата да не е готова дори през 2022 г., тъй като тепърва ще се търси вариант за преминаването ѝ под язовир "Студен кладенец".

Фотограф: Надежда Чипева

Когато бъде готова обаче, газовата връзка с Гърция ще повиши вноса на алтернативен на руския газ до 2 млрд. куб.м. Освен единия милиард от азерския газ има още около 5070 млн. куб.м, резервирани от гръцката DEPA, италианската Edison, както и американската Linde (за LNG). Също така България е заявила, че ще купува по 500 млн. куб.м на година от LNG терминала край Александруполис.

Ако вътрешното потребление не се увеличи значително през следващите години, например с изграждането на нови паро-газови електроцентрали в комплекса "Марица-изток", тези количества ще трябва или да се откажат срещу съответната неустойка или да се намали още потреблението на руски газ и съответно да се плащат неустойки по договора с "Газпром".

С други думи, газ може и да идва отвсякъде, но след като "Газпром" контролира изходите към Сърбия, Македония, Гърция, Турция, а отчасти и към Румъния, възможностите за износ остават силно ограничени.