След "Турски поток" до Сърбия "Булгартрансгаз" се сети и за газовата връзка до Ниш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

След "Турски поток" до Сърбия "Булгартрансгаз" се сети и за газовата връзка до Ниш

Изпълнителеният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов

След "Турски поток" до Сърбия "Булгартрансгаз" се сети и за газовата връзка до Ниш

За разлика от руския газопровод този проект за 143.6 млн. лв. може да осигури диверсификация на доставките, тъй като ще позволява реверсивен пренос на газ

Ивайло Станчев
20286 прочитания

Изпълнителеният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов

© Надежда Чипева


Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

Приоритетите на българското правителство в енергетиката си личат от проектите, на които залага. Въпреки че са одобрени още преди десетилетие и имат осигурено безвъзмездно финансиране от Европа, газовите връзки на България с Гърция и Сърбия, които биха осигурили реална диверсификация на трасетата за доставки на газ, все още са далеч от завършване. В същото време продължението на "Турски поток", което е в пъти по-мащабно и сложно съоръжение, което няма да може да служи за доставки на газ в страната, а само за транзит, и то в интерес на "Газпром", беше построено само за година и половина, при това със заеми, за които ще се плащат лихви.

Едва когато правителството на Бойко Борисов осигури възможностите за транзит на руски газ, с което изпълни геополитическата воля на Москва, дойде ред и на истински важните за България проекти. Газовата връзка с Гърция формално се строи от повече от година, но реално едва сега започва същинското полагане на тръби на българска територия. А едва тази седмица държавната компания "Булгартрансгаз" обяви и процедурата за избор на изпълнител на газовата връзка със Сърбия, която между другото е обявена за проект от национално значение от първия кабинет "Борисов" през февруари 2013 г., или преди 8 години.

Една година за 60 километра

Обществената поръчка за газовата връзка със Сърбия (IBS) е официално публикувана на 22 януари, като срокът за подаване на оферти е 22 февруари, или само един месец. За подобни мащабни проекти, които биха могли да привлекат и чуждестранни фирми, това време не е никак много, което предполага, че конкуренцията няма да е жестока. Освен това от кандидатите се изисква да имат опит в строителството на газопроводи с дължина не по-малко от 15 км непрекъснат участък, размер на тръбите по-голям или равен на 700 мм и проектно налягане над 1.6 МРа.

Обявеният бюджет за 62-километровото българско трасе е 143.6 млн. лв., като малко над една трета от него е осигурена по програмата "Свързана Европа" на ЕС. Въпросните средства ще стигнат за превеждането на аванса към бъдещия строител, който е фиксиран на 46 млн. лв.

Все още не е ясно как "Булгартрансгаз" ще осигури останалите пари за проекта, след като вече пое огромни кредитни задължения (за близо 1 млрд. лв.) покрай строителството на "Турски поток" и акционерното участие в LNG терминала край "Александруполис", а натрупаните през годините собствени средства бяха похарчени в реверсивни връзки към Турция и Гърция, подмяна на компресори и нови газови разклонение към някои общини.

Иначе срокът за изпълнение е 350 дни, което означава, че ако процедурата по избор на изпълнител приключи през лятото, газовата връзка може да заработи преди края на 2022 г. За сравнение - дългото 474 км продължение на "Турски поток" през България бе изградено за 448 дни.

За какво е проектът

Дължината на цялата газова връзка е над 150 км (от Нови Искър до Ниш), от които 62 км на българска територия. Капацитетът е планиран да бъде 1.8 млрд. куб.м годишно, или около 60% от годишното потребление в България. Благодарение на тази връзка между двете страни ще може да се осъществява търговия (сега през "Турски поток" върви само транзит на руски газ), като например към София може да бъдат извършвани доставки от LNG терминала в Хърватия или пък за Ниш да се доставя азерски газ.

От него ще могат да се изградят отклонения за газоснабдяване на Сливница, Драгоман и Годеч - нещо, което липсва като проектна възможност при продължението на "Турски поток" в Северозападна България.

От сръбска страна, където ще е по-дългият участък на газопровода, реализацията на проекта върви по-бавно. Очаква се среща по темата между двете държави да има в края на януари.

Планове и за "Чирен"

"Булгартрансгаз" е обявил и обществена поръчка за проучване и осигуряване на изходни данни за изработване на подробен устройствен план за разширението на капацитета на газовото хранилище "Чирен". Тя е за 5.4 млн. лв. и има срок на изпълнение 300 дни. Това означава, че най-рано догодина ще може да се обяви и търга за самото разширение на хранилището, което се очаква да струва около 500 млн. лв. Възможни източници на финансиране на този проект са европейските фондове и механизми, инициативата "Три морета", както и кредитни институции.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

Приоритетите на българското правителство в енергетиката си личат от проектите, на които залага. Въпреки че са одобрени още преди десетилетие и имат осигурено безвъзмездно финансиране от Европа, газовите връзки на България с Гърция и Сърбия, които биха осигурили реална диверсификация на трасетата за доставки на газ, все още са далеч от завършване. В същото време продължението на "Турски поток", което е в пъти по-мащабно и сложно съоръжение, което няма да може да служи за доставки на газ в страната, а само за транзит, и то в интерес на "Газпром", беше построено само за година и половина, при това със заеми, за които ще се плащат лихви.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK