България е произвела с 22% по-малко ток от въглища през 2020 г.

България е произвела с 22% по-малко ток от въглища през 2020 г.

Спрямо 2011 г. понижението е с цели 50%, като главно се дължи на намаления износ на електроенергия

Ивайло Станчев
4401 прочитания

© Надежда Чипева


Обобщените данни за производството на електроенергия в България през 2020 г. показват рязко свиване на въглищата като енергиен източник. Това обаче не е резултат от държавната политика, която напротив - подкрепя с непазарни помощи сектора, а е следствие от все по-слабо конкурентната българска енергетика и промените, които настъпват в съседните страни. Ефект оказва и понижаващото се потребление в страната.

На този фон обаче България все по-трудно постига ангажиментите си към ЕС за дял на зелената енергия в общото потребление на ток през миналата година. Тук причината е в сушата и слабата дейност на ВЕЦ-овете, което пък показва, че националните ВЕИ цели и въобще приносът на страната към Зелената сделка трябва да бъдат много по-амбициозни от сегашните, които зависят основно от наличието на вода в язовирите.

Все по-малко въглища

През 2020 г. българските въглищни централи са произвели общо 13.5 тВтч електроенергия, което е най-ниското ниво от 2000 г. насам, от когато има достъпни данни на независимата организация Ember. За сравнение, през 2019 г. токът от въглища е бил 17.4 тВтч, а рекордната година е била 2011, когато производството е стигнало 27.5 тВтч.

Това съществено понижение на участието на въглищните ТЕЦ (22% на годишна база и 51% за десетилетие) е чудесна новина от гледна точка на климатичните цели и ангажиментите на страната за намаляване на въглеродната интензивност на икономиката. Но проблемът е, че то не се дължи на конкретна политика и следователно хем не е устойчиво, хем създава риск за самата енергийна система.

От данните ясно се вижда, че токът от въглища намалява, защото общата нужда от електроенергия е по-малка в последните години. Ако през 2011 г. са били произведени общо 50 тВтч, през 2020 г. количеството е било 40.3 тВтч. А причината за това по-малко производство е преди всичко невъзможността токът да се изнася и продава в съседните държави - при 10.7 тВтч износ за 2011 г. през миналата година има само 3.4 тВтч. Просто българската електроенергия от въглищните централи е скъпа (най-вече заради CO2 квотите) и никой не иска да я купува. Но не е само това - Турция, Гърция, Румъния, дори Северна Македония увеличиха значителни генериращите си мощности през изминалите 10 години и все по-рядко имат нужда да внасят ток. Реално дори Турция, която преди беше основен пазар за българската електроенергия, сега е нетен износител на ток към България.

Проблемът в тази нова обстановка е, че българските власти не предприемат нужните действия за трансформация на въглищната енергетика и в момента отрасълът съществува изцяло заради големите държавни помощи, които получава. Само ТЕЦ "Марица-изток 2" беше подпомогната пряко и чрез капитализиране на дълг с почти 1 млрд. лв. през 2020 г., а "Мини Марица-изток" са най-големият бенефициент по схемите 60/40 за запазване на заетостта.

Недостатъчно зелено

Въпреки че като цялото производство на ток намалява (с 20% за 10 години), делът на възобновяемите източници остава нисък. За миналата година той е едва 18.6%, и то при ръст на ток от слънце и вятър. Ключовото в случая обаче е дейността на водноелектрическите централи, които за България са отговорни за половината или дори за две трети от възобновяемата енергия. Съответно когато ВЕЦ работят по-малко и общото количество зелена енергия намалява, защото не може да бъде компенсирано от слънцето и вятъра - съществени инвестиции в последните две технологии няма от 2013 г. насам и затова генерираната от тях енергия е почти еднаква през въпросните 8 години - между 2.7 и 3 тВтч на година.

Обобщените данни за производството на електроенергия в България през 2020 г. показват рязко свиване на въглищата като енергиен източник. Това обаче не е резултат от държавната политика, която напротив - подкрепя с непазарни помощи сектора, а е следствие от все по-слабо конкурентната българска енергетика и промените, които настъпват в съседните страни. Ефект оказва и понижаващото се потребление в страната.

На този фон обаче България все по-трудно постига ангажиментите си към ЕС за дял на зелената енергия в общото потребление на ток през миналата година. Тук причината е в сушата и слабата дейност на ВЕЦ-овете, което пък показва, че националните ВЕИ цели и въобще приносът на страната към Зелената сделка трябва да бъдат много по-амбициозни от сегашните, които зависят основно от наличието на вода в язовирите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход