"Достигнахме важен етап по пътя към декарбонизацията, но нека не бъдем самодоволни. Европейската зелена сделка изисква около 100 TWh годишно допълнителна енергия от ВЕИ, което е двойно повече от постигнатия през 2020 г. успех", казва Патрик Грайчен, който е директор на Agora Energiewende.

"Бързият растеж на вятъра и слънчевата енергия принуди въглищата да намаляват, но това е само началото", споделя и Дейв Джоунс, старши анализатор на електроенергия в Ember.

Повече ВЕИ

Обобщените данни от страните - членки на ЕС, показват, че вятърната и слънчевата енергия са изцяло в основата на възхода на възобновяемите енергийни източници в Европа. Производството на ток от вятър се е повишило с 9% през 2020 г., а от слънцето - с 15%. Заедно тези две технологии са генерирали 19.6% от електричеството в Европа през миналата година, като този дял се удвоява за последните 8 години. В същото време при биоцентралите и производството на ВЕЦ няма инсталирани нови мощности, а промяната в производството зависи само от условията (най-вече дали има достатъчно вода).

Анализаторите от Agora Energiewende и Ember обаче посочват, че растежът на възобновяемите енергийни източници все още е твърде бавен - нужно е темповете да се утроят, за да се постигнат целите на зелената сделка за Европа до 2030 г. От сегашните 38 TWh годишно среден растеж през 2010 - 2020 г. трябва да се постигне 100 TWh годишно среден растеж между 2020 - 2030 г. Вятърната и слънчевата енергия обаче са се увеличили с 51 TWh през миналата година.

Прогнозата на Международната агенция по енергетиката (IEA) е за рекорден растеж на вятърния и слънчевия капацитет през 2021 г.

Най-голямо повишение на зелената енергия от вятърни и слънчеви централи има в Нидерландия, като това се дължи най-вече на наваксване на изоставането в тази сфера през последните години. Следват Швеция и Белгия. А с отчетения ръст във Франция вятърът и слънцето изпреварват като енергиен източник изкопаемите горива за пръв път. На този фон почти нулев растеж на ВЕИ има в Австрия, Португалия, Чехия, Италия, Румъния, Словакия и България. Предвид новите проекти, които вече са в процес на развитие, това скоро ще се промени.

Най-много е зелената енергия в Дания - 62% от цялото производство на ток идва от соларни и вятърни централи. Следват Ирландия (35%) и Германия (33%).

Спад на въглищата

На фона на ръста на ВЕИ през 2020 г. производството на ток от въглища е спаднало с 20% и реално е намаляло наполовина спрямо 2015 г. Данните сочат, че дейността на въглищните ТЕЦ е понижена в почти всяка страна, но въпреки това се обяснява, че половината от спада през миналата година се дължи на пониженото търсене на електроенергия (-4%) поради въздействието на COVID-19. "Тъй като потреблението на ток се очаква да се увеличи през 2021 г., вятърната и слънчевата енергия ще трябва да нарастват с по-бързи темпове, за да поддържат преднината си пред въглищата", пише в доклада.

Най-голям спад в производството на въглищни ТЕЦ има в Нидерландия, Гърция и Испания. В Германия, която все още е най-големият производител на въглища в Европа, производство намалява с 22% през 2020 г., колкото е понижението и в България.

В същото време производството на ток от газ в ЕС е спаднало само с 4% през 2020 г., което значи, че основно намаляването на ролята на изкопаемите горива се дължи на въглища. Това се обяснява с високата цена на въглеродните квоти (между 25 и 30 евро/тон), поради което енергията от въглища е неконкурентна на пазара.

В доклада на изследователските организации се посочва още, че ядрената енергия в ЕС също намалява - с 10% през 2020 г., което се определя като най-големия спад досега.

Като цяло обобщението е, че електроенергията в Европа през 2020 г. е била с 29% по-чиста спрямо 2015 г. Въглеродната интензивност е спаднала от 317 грама CO2 на киловатчас до 226 грама. "Въпреки че производството на въглища през тези 5 години е намаляло почти наполовина, 43% от спада е компенсиран от увеличеното производство на газ, което забавя намаляването на въглеродния интензитет", казват експертите.