Анонимни предложения за промени в енергетиката търсят лоби в парламента

Те предвиждат гратисният период, в който фирмите могат да си изберат доставчик на ток, да стане юни 2022 г.

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров
Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.

Гратисният период за излизането на фирмите на свободния пазар на ток да се удължи с една година и да стане 30 юни 2022 г. Такива промени в енергийните закони са предложени на енергийната комисия в парламента, като към тях са приложени и конкретни мотиви. Абсурдът е, че макар негласно да се твърди, че те са внесени по инициатива на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", никой не ги припознава като свои. "Темата беше повдигната от дружествата, но не знам някой да е застанал зад тях", коментира пред "Капитал" председателят на комисията Валентин Николов.

Поправките идват дни след като депутатите приеха промени в Закона за енергетиката. Единствената възможност сега е те да влязат в Закона за енергийната ефективност, който в момента се разглежда от парламента. Засега обаче това е малко вероятно, твърдят източници на "Капитал".

Реформата, свързана със свободния пазар на ток, бе стартирана м.г. и засяга общо 300 хил. фирми с над половин милион обекта, които до края на 2019 г. са се снабдявали с ток по регулирани цени. От 1 октомври 2020 г. на фирмите бе даден преходен период да си изберат доставчик на ток или да останат при досегашното си електроснабдително дружество, но да получат служебно определени тарифи до 1 юли 2021 г. Гратисният период беше одобрен, тъй като в противен случай всяка такава фирма щеше да започне да се снабдява от т.нар. доставчик от последна инстанция (ДПИ) при много по-високи цени.

COVID спънки

Именно това е залегнало и в мотивите на "анонимните" предложения - в тях се твърди, че заради COVID пандемията бизнесът на практика е стопирал избора си на доставчик. "Ето защо съществува риск значителен брой клиенти да преминат на ДПИ, считано от 1.07.2021 г., както е предвидено към момента, освен ако този срок не бъде променен. Последното от своя страна би утежнило икономически състоянието на голяма част от малкия бизнес в България", се казва в мотивите на предложението.

Председателят на енергийната комисия Валентин Николов от ГЕРБ обаче е скептичен и не вярва, че промените ще бъдат приети, дори да бъдат припознати от определена политическа група. "Нашата идея е да вървим към поетапна либерализация, а не да отлагаме процеса", коментира той пред "Капитал". Николов все пак добави, че темата тепърва ще бъде обсъдена от заинтересованите страни, част от които са и работодателите.

Бизнесът: Искаме пазар

В свое становище до парламентарната комисия по енергетика от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) реагират остро и определят предложението като скандално. А пред "Капитал" енергийният експерт от Асоциацията на индустриалния капитал Румен Радев също потвърди, че няма яснота за вносителите на промените, които все още търсят лоби.

"Просто сe прави поредно отлагане на пълната либерализация. Предвиденият гратисен период от 9 месеца за намирането на нов доставчик на електроенергия от страна на стопанските потребители "ниско напрежение" е достатъчен", смятат работодателите. Според тях с удължаването на "гратисния период" се създават условия за задържане и увеличаване на пазарен дял от страна на крайните снабдители, макар и в качеството им на търговци по типови договори, и не се дава стимул на клиента да потърси алтернативни доставчици.

От АОБР изтъкват, че няма равнопоставеност на клиентите, тъй като потребителите "високо напрежение" и "средно напрежение" преминават автоматично на доставка от последна инстанция, когато останат без доставчик, дори това да не е по тяхна вина.

Същевременно, клиентите "ниско напрежение", избрали друг доставчик, също биха били попаднали в хипотезата на доставка от последна инстанция, ако останат без доставчик, преди да е изтекъл гратисният период, защото са прекратили типовия договор с крайния снабдител.

"Така се създава неравнопоставеност и между клиентите "ниско напрежение" и пазарният подход не се поощрява, защото е вероятно повечето потребители да "играят на сигурно", като отлагат свободния избор на доставчик до последния възможен момент", пишат още работодателите. И допълват, че е задължение на клиента да се информира за възможностите и рисковете, които предоставя свободният пазар.

"Ролята на институциите в случая е да предоставят адекватна и навременна информация на пазарните участници, а не да създават законодателна защита на цял сегмент потребители и да създават условия за изкуствено задържане на пазарните дялове на конкретни доставчици", обобщават от АОБР.