Четири месеца след като всички фирми бяха задължени да започнат да се снабдяват с електроенергия по свободно договорени цени от борсата, над 80% от тях не са предприели стъпки да си изберат доставчик на ток и са останали при служебно определения им такъв - същите дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", но в ролята им на търговци.
Предвид наличието на над 50 лицензирани търговци на електрическа енергия в България този голям процент показва ниската заинтересованост сред клиентите и слабата готовност за инвестиции в развитието на този пазарен сегмент от страна на търговците. Това се посочва в анализ на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ), чийто партньори са ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про".
Според документа голяма част от тези бизнес клиенти са твърде малки - с годишна консумация в диапазона до 2500 КВтч, т.е. колкото и дори под годишно потребление на едно българско домакинство. Също така те нямат интелигентни електромери, което не позволява да получат и диверсифицирани цени на електричеството. "Очевидно е, че моментът за пазарна "среща" между стопански клиенти на ниско напрежение и търговците на ток все още не е настъпил", обобщават от ИЕМ.
За това обаче има и друга причина - процесът по избор и смяна на доставчик все още не е достатъчно опростен и за малки фирми като фризьорски салон, квартален магазин или офис това е сериозна бариера. Има и излишна документация, която е сведена до минимум само ако потребителите останат при сегашния си доставчик в рамките на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про".
Какъв е проблемът
Засега пасивността на бизнеса при избора на доставчик на ток няма особено значение за месечните им сметки. Но това рязко ще се промени след 1 юли, ако не бъдат взети мерки. Причината е, че след тази дата всички бизнес потребители, които не са си избрали търговец на ток, ще бъдат прехвърлени към т.нар. доставчик от последната инстанция, където цените са 2.5 пъти над пазарните.
Според ИЕМ това означава, че 200 - 250 хиляди предприемачи със скромен бизнес, за които участието на пазара на електрическа енергия със сигурност не е тема номер 1, ще бъдат "наказани" за тази си пасивност и незаинтересованост.
В тази връзка от института коментират и анонимните поправки в Закона за енергетиката, внесени преди десетина дни в парламентарната комисия по енергетика, които предвиждат допълнителен гратисен период от една година. Основната причина за тези искания, които никой не припознава като свои, бе, но се подозират ЕРП-тата, е, че заради COVID пандемията бизнесът на практика е спрял избора си на доставчик.
С евентуален нов "гратисен период" ще се създават условия за задържане и увеличаване на пазарния дял от страна на крайните снабдители (ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про"), макар и в качеството им на търговци по типови договори, и не се дава стимул на клиента да потърси алтернативни доставчици, изтъкнаха от Асоциацията на организациите на българските работодатели.
Експертите от Института за енергиен мениджмънт обаче не са съвсем съгласни и индиректно защитиха промените. Според тях въпреки големия брой пазарният дял на тези клиенти е незначителен - приблизително 1% от общото небитово крайно потребление в страната, което означава, че те не представляват заплаха за създаване или за злоупотреба с пазарна сила.
Четири месеца след като всички фирми бяха задължени да започнат да се снабдяват с електроенергия по свободно договорени цени от борсата, над 80% от тях не са предприели стъпки да си изберат доставчик на ток и са останали при служебно определения им такъв - същите дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", но в ролята им на търговци.
0 коментара