"Балканският поток" на Борисов липсва в енергийната стратегия на България до 2030 г.

"Балканският поток" на Борисов липсва в енергийната стратегия на България до 2030 г.

Основополагащият за сектора документ обещава още живот за въглищните ТЕЦ, използване на реакторите от "Белене", нови ВЕИ централи и технологии като power-to-gas и батерии за ток

Румяна Гочева
5463 прочитания

© Юлия Лазарова


Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.

Най-големият енергиен проект, реализиран при управлението на Бойко Борисов досега - продължението на "Турски поток" през България, което той нарича "Балкански поток", напълно липсва в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Вместо за изграденият ударно газопровод за близо 3 млрд. лв. в документа се говори за запазване на въглищата, но и за изграждане на ТЕЦ-ове на природен газ, за нови соларни и вятърни централи с батерии за съхранение на енергия, но и за два ядрени реактора, без конкретика дали става дума за АЕЦ "Козлодуй" или за АЕЦ "Белене".

Като цяло усещането е, че е предложена не стратегия, а сборник с разсъждения и пожелания, които често си противоречат и изключват едно друго. Например не може хем да се запазят въглищните централи, хем да се въведат повече ВЕИ-та и да повиши значително енергийната ефективност, но също така ще строят нови ядрени блокове, а и се залага на масова газификация на индустрията и бита.

Стратегията бе представена публично за първи път през септември и оттогава Министерството на енергетиката запази пълно мълчание по нея. След близо 5 месеца протакане документът най-сетне беше публикувана за обществено обсъждане тази седмица. Срокът за приемане на предложения, становища и др. е до 9 март, като най-вероятно управляващите ще бързат да гласуват стратегията още преди изборите в началото на април.

Другите газови проекти

Като основни газови проекти в стратегията са споменати междусистемните връзки с Гърция и Сърбия, както и разширението на хранилището в "Чирен". Това е нормално, тъй като тези проекти ще имат пряко отражение върху диверсификацията на доставките и осигуряването на автономна работа на българската газова система при нужда.

В същото време най-скъпият и мащабен проект - продължението на "Турски поток" е споменато само веднъж, като разширение на газовата мрежа от турската до сръбската граница в уводните изречения, но го няма като отделен елемент на стратегията, с параметри, ползи и анализи за това как се връзва в общата рамка до 2030 г. Това може да се обясни само с факта, че всъщност въпросният газопровод няма пряко отношение за вътрешния пазар, а ще се използва единствено за транзитна руски газ към Сърбия и Унгария.

Да живее АЕЦ-ът

В документа България отново набляга на ядрените мощности и заявява, че съдейства за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които с мощност от 1000 мВт, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г. Това кореспондира пряко с проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", който спорадично влиза в дневния ред на правителството, което ту се отказва от АЕЦ "Белене", ту го смята за "красив" проект.

Последно темата отново стана актуална, когато през октомври м.г. правителството възложи на ресорния министър Теменужка Петкова да изготви доклад за изграждането на 7-и блок, който няколко месеца по-късно потвърди очакваното - че реакторите за АЕЦ "Белене" стават и за АЕЦ "Козлодуй". Самият доклад така и не беше публикуван, не се разбра и точно кой е работил по него.

В стратегията се подчертава, че процесът по диверсификация на ядреното гориво вече се изпълнява и се очаква да приключи до юли 2024 г. "Към настоящия момент в АЕЦ "Козлодуй" се изпълнява утвърдена "Програма за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за блокове 5 и 6 на "АЕЦ Козлодуй", съгласувана с Агенцията по доставките на Евратом", се посочва в документа.

Въглища с потенциал и ТЕЦ-ове на газ

Макар в представения преди ден План за възстановяване и устойчивост да се предвижда бързо газифициране на въглищните ТЕЦ, в енергийната стратегия пише друго - до 2030 г. България ще продължава да разчита и на въглищата, а Мини "Марица-изток" "са гарант за стабилността и сигурността на енергийната система на страната".

Въпреки европейския курс към декарбонизация, навлизането на нови ВЕИ технологии и дори водород българското правителство изтъква, че това е най-перспективното и структуроопределящо предприятие за добив на въглища в България, което има дългосрочен потенциал за развитие на рудниците и добива на въглища през следващите 50-60 години.

В периода до 2025 г. все пак ще се анализира необходимостта от заместващи мощности на природен газ, възможностите за това и необходимите мерки за стимулиране на такива инвестиции. От разбивката с генериращите мощности обаче ясно се вижда, че до 2050 г. е планирано да има действаща ТЕЦ на въглища без система за улавяне на CO2, което е равносилно на огромни държавни субсидии за поддържането ѝ. От сегашните 3700 мегавата ще останат в действие 1000 мегавата. За сравнение - дори при сегашните цени на квотите за вредни емисии държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" се нуждае от подкрепа в размер на стотици милиони на година, за да съществува.

Зелено и ефективно

За да звучи в синхрон с европейските цели, стратегията предвижда и оптимизация на потреблението на електрическа енергия - т.нар. енергийна ефективност. Това означава по-малко нужда от производствени мощности, което обаче противоречи на горните идеи.

Освен това е заложен и стабилен ръст на ВЕИ - три пъти повече зелената енергия до 2030 г. спрямо 2020 г. и 4 пъти повече през 2040 г.

Стратегията обаче не отчита непрекъснато увеличаващите се инвестиции в централи за собствено производство при бизнеса. Само за миналата година бяха инсталирани общо около 60 мегавата такива мощности, а за тази се очакват над 100 мегавата. А това реално намалява нуждата от централизирано производство на ток.

Как ще се съхранява енергията

В плана е посочено, че България планира да бъдат изпълнени проекти за съхранение на електроенергия за общо над 620 млн. евро, но без да се споменава точно откъде и как ще бъдат осигурени те. И по-конкретно:

  • над 220 млн. евро за увеличаване на експлоатационния потенциал на ПАВЕЦ "Чаира" чрез изграждането на язовир "Яденица", което ще даде възможност за оптимизиране на структурата на генериращите мощности;
  • над 200 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на честотата, чиято обща мощност е около 180 MW;
  • над 200 млн. евро инвестиции за насърчаване комбинирането на нови ВИ с локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия в зависимост от подходящото технологично решение за съответните проекти, в т. ч. и с водород (общо около 200 MW).

Говори се и за технологията Power-to-gas, която свързва електрическата и газовата мрежа, като позволява гъвкаво управление на излишъка и недостига на електрическа енергия. Идеята е да се преобразува електрическата енергия в газообразен енергоносител (водород и/или метан), който може да се пренася и съхранява в газовата инфраструктура, а при нужда да се използва за горене в централите и да се произвежда отново ток.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход