Българската енергетика през 2030 г. - усеща се като 1979
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Енергийната реформа на ГЕРБ

Българската енергетика през 2030 г. - усеща се като 1979

Българската енергетика през 2030 г. - усеща се като 1979

Правителството залага плахи цели за ВЕИ и ТЕЦ-ове на газ, но вижда още половин век бъдеще за въглищата

Румяна Гочева
5347 прочитания

© Цветелина Белутова


Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.
Темата накратко
  • Новата енергийна стратегия на страната залага основно на въглищата и АЕЦ.
  • Липсват ясни и амбициозни цели за водород, ВЕИ, газ и батерии.
  • В конкурентния и единен енергиен пазар на ЕС това означава, че България ще внася, вместо да изнася ток.

Как ще изглежда енергетиката на България след 10 или 20 години? Ако очаквате умни мрежи и свързани с интернет електромери, собствено производство на ток от солари на покрива, водородни технологии, газови вместо въглищни централи и малки модулни ядрени реактори, е много вероятно да останете разочаровани. Според написаната от кабинета "Борисов 3" Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. страната по-скоро ще разчита на старите си ТЕЦ-ове и въпреки всичко ще използва купените за АЕЦ "Белене" руски реактори.

Документът, който очертава основната рамка за развитие на сектора, бе публикуван преди дни и този път (за разлика от предишни) има срок 1 месец за изпращане на мнения и становища. Добрите вести обаче се изчерпват с това. Стратегията включва низ от стари и неточни данни за сектора, пожелания за реформи и спорни предложения, които често се изключват взаимно. Разминаване има и с редица европейски цели, а курсът за зелена енергетика е засегнат плахо и без особена яснота за финансиране и стъпки за реализация на проектите.

Искаме си АЕЦ-а

От плана става ясно, че България е твърдо решена да има нови ядрени мощности. Това по принцип не е лошо, но в документа липсва яснота къде ще бъдат разположени те. Което е абсурдно, когато става дума за ядрена централа. В случая причината за това е желанието на премиера Бойко Борисов "да е добре" и с американците, и с руснаците. В случая е оставена вратичка новите мощности да са както в АЕЦ "Белене", така и в седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй".

Фотограф: Красимир Юскеселиев

"Държавата ще продължи да подкрепя развитието на ядрената енергетика и чрез оказване на институционално съдействие за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки от които с мощности 1000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г.", става ясно от плана.

И сега, както и преди години, основният мотив на управляващите за ядрения проект е свързан с енергийните нужди на България в близките десетилетия. В стратегията е записано, че те ще нарастват постоянно и до 2050 г. нуждата от ток ще е с 30% по-висока от сега. В същия документ обаче се казва, че ще бъдат въведени мерки за енергийна ефективност, както изисква ЕС, и с това потреблението на електроенергия ще намалее - поне с 20% спрямо сега.

Някак странно се пропуска и фактът, че АЕЦ "Козлодуй" ще бъде в експлоатация до 2050 г., а дотогава ситуацията в енергийния сектор може да е съвсем друга. Различни експертни анализи и прогнози сочат, че енергийните производства значително ще се променят с изпълнението на Зелената сделка на ЕС, която отваря вратите за навлизането на нови технологии като водород и батерии за съхранение на енергия.

Половин век въглища

Подобен парадокс съществува и при ТЕЦ-овете. Въглищните централи ще бъдат използвани най-малко до 2030 г., но с хоризонт до 2050 г., обяви преди година енергийният министър Теменужка Петкова в коментар на Зелената сделка на ЕК. А в стратегията пише, че "Мини Марица-изток" е най-перспективното и структуроопределящо предприятие за добив на въглища в България, което има дългосрочен потенциал за развитие на рудниците и добива на въглища през следващите 50 - 60 години.

Фотограф: Цветелина Белутова

В същото време се казва, че до 2025 г. ще се анализира нуждата от заместващи мощности на природен газ, възможностите за това и необходимите мерки за стимулиране на такива инвестиции. Това за разлика от продължаващото използване на въглища е в синхрон с преработения План за възстановяване и устойчивост, по който страната ни ще получи 12 млрд. лв. от Европа, за да се справи с последиците от ковид кризата и да се доближи до нисковъглеродната икономика.

И по-конкретно - предвижда се с част от парите да бъдат прекарани газопроводи до въглищните електроцентрали и да се финансират технологии за производство и пренос на водород.

Другото бъдеще

Освен правителството план за развитието на българската енергетика е направила и Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA). Той е част от общ доклад за Югоизточна Европа, но ясно показва, че експертните анализи допускат и друго бъдеще за сектора. В него няма нови ядрени мощности или въглища, а доминираща роля имат възобновяемите източници и газовите мощности.

Експертите са разработили специална пътна карта за навлизането на ВЕИ мощностите, според която, ако през 2015 г. общият капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници в България е бил 3988 MW, то през 2030 г. той има потенциал да нарасне до над 11 600 MW.

Конкретно за слънчевите централи пък експертите залагат ръст до около 5000 MW през 2030 г. Минимално увеличение има и в прогнозите за увеличението на мощностите на природен газ - ако през 2015 г. те са били 626 MW, то до 2030 г. се очаква да достигнат 1043 MW, се посочва още в пътната карта на IRENA.

България обаче сякаш стои встрани от всичко това. Страната ни залага скромен ръст на соларните и вятърните технологии в следващите 10 години и брани статуквото на цапащите централи и проектите за нови ядрени мощности без ясна визия за успешно позициониране в новата енергийна реалност.

Набързо се споменават проекти за съхранение на електроенергия, но без конкретен план за реализация във времето, както и за финансирането им. Говори се още за технологията Power-to-gas, която позволява гъвкаво управление на излишъка и недостига на електрическа енергия чрез преобразуването на зелен ток в газ (водород и/или метан) и обратно, но не е ясно точно как и кога конкретно ще бъде реализирана у нас.

Затова и експертите са категорични - в конкурентния и единен енергиен пазар на ЕС това означава, че други държави около нас ще развият своя ВЕИ потенциал преди България и страната ни ще се наложи да купува електричество от тях. Това впрочем вече се случва - страната изнася все по-малко енергия и дори в определени моменти е нетен вносител на ток.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.
Темата накратко
  • Новата енергийна стратегия на страната залага основно на въглищата и АЕЦ.
  • Липсват ясни и амбициозни цели за водород, ВЕИ, газ и батерии.
  • В конкурентния и единен енергиен пазар на ЕС това означава, че България ще внася, вместо да изнася ток.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK