Цялото правителство мълчи по темата, въпреки че от нея зависи дали след 1 юли тази година ще има режим на тока, ще се увеличат ли сметките на потребителите, докога ще работят "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток 2", ще има ли нови арбитражни дела за милиарди срещу България.

Накратко: до 30 юни тази година трябва да бъдат премахнати регулираните цени на тока, да се отвори секторът за всички играчи, НЕК да престане да бъде обществен доставчик на електроенергия и най-вече - да се развалят дългосрочните договори за изкупуване на ток от американските централи "Ей и ЕС Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3".

Всичко това е част от план, който кабинетът "Борисов" предложи на Европейската комисия (ЕК) на 21 януари - два месеца преди изборите. Много от реформите в него са нужни и важни. Други обаче липсват, а трети рискуват сигурността на системата. Всичко стана тайно, без каквито и да било дискусии на местно ниво и изненада дори пряко засегнатите в процесите играчи.

Документът, който е разработен от консултантската компания Frontier Economics, се очакваше още преди година, но така и не стана ясно защо се забави. Неговата основна цел е да послужи на държавата като аргумент за въвеждането на т.нар. механизъм за капацитети - това е легален начин да продължи подкрепата към закъсалата финансово ТЕЦ "Марица-изток 2".

За да одобри такъв механизъм обаче, ЕК поиска пълна либерализация на пазара на едро с електроенергия. И тъй като комисията иска да получи мнение от заинтересованите страни, изведнъж всички играчи на пазара разбраха за планираните реформи. Срокът за изразяването на коментари по тях бе до 11 февруари, като неофициално е известно, че са постъпили десетки коментари и препоръки.

Засега няма информация преговорите с американските централи да са в напреднал етап. На снимката: министърът на енергетиката Теменужка Петкова

Фотограф: Надежда Чипева

Когато ножът опре до "Мариците"

Основната цел на плана е поддържането на ТЕЦ "Марица-изток 2" - през 2020 г. държавата я подпомогна с почти 1 млрд. лв. и въпреки това тя продължава да е на загуба и в критично финансово състояние заради слабата си конкурентоспособност и високите разходи за CO2 емисии.

Тази помощ обаче е непозволена и има риск, ако продължи, Брюксел да задвижи наказателна процедура срещу България. Решението на проблема е ЕК да одобри общ механизъм, по който освен държавния ТЕЦ и всички останали производители на енергия да могат да получават плащания.

За да се случи това, те трябва да работят и да продават енергията си на борсата, като компенсацията от държавата ще е само за разликата между постигнатата цена на пазара и тази, с която са спечелили търга за капацитет. Например, ако една централа е класирана с цена 130 лв./мВтч, а от борсата получава 100 лв./мВтч, държавата ще я компенсира с разликата от 30 лв. В случая това ще е животоспасяващо за ТЕЦ "Марица-изток 2", която през тази година почти не успяваше да продава енергията си на борсата заради високите производствени разходи.

Разбира се, плащанията би следвало да бъдат само за необходимите към дадения момент мощности - например през пролетта и есента почти не би следвало да има такива, тъй като тогава потреблението е по-ниско.

Насила свободни

За да въведе такъв механизъм, България трябва да либерализира пазара си на електроенергия. Това може да стане само ако НЕК спре да бъде обществен доставчик - да не изкупува енергия по регулирани цени и след това да я продава пак по регулирани цени на електроснабдителните дружества, а всичко да се случва на борсата.

Подобна промяна обаче би била възможна единствено ако се прекратят дългосрочните договори, които НЕК има с американски централи "Ей и ЕС Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица 3" за изкупуване на електроенергията им по определени преференциални цени.

Това е стар спор. Още преди две години правителството обяви, че ще поиска прекратяване на договорите за изкупуване на електроенергия от двете централи, а с инвеститорите ще се търси споразумение за еднократна компенсация. Друг вариант бе те да продават тока си на борсата, а разликата да се доплаща по договори за компенсации подобно на тези, по които в момента работят част от ВЕИ. Според експерти обаче този сценарий е малко вероятен.

Споразуменията са обвързани с големи неустойки, а без централите енергийната система на страната не може да функционира. Самите ТЕЦ-ове казват, че са склонни да преминат към механизъм за капацитети, стига такъв да бъде представен, обсъден и въведен, за да могат да го използват пред банките кредитори като заместващ дългосрочните договори за изкупуване.

Така кръгът се затваря и изглежда, че няма изход, заради което е и едностранното решение на държавата да прекрати договорите. Това обаче не е така. Например за начало НЕК може да продава енергията от американските централи на борсата, като продължи да я изкупува от тях по сегашните договори, докато заработи въпросният механизъм за капацитети.

За целта държавната компания ще получава както и досега компенсации от фонда "Сигурност на електроенергийната система" за разликата между покупната цена и тази, която се постигне на борсата (ако въобще има такава, разбира се). Сега компенсацията е спрямо регулирана от КЕВР тарифа.

Подобен вариант обаче не се обсъжда и не фигурира в изпратения до ЕК план.

Мъгла, а след мъглата - пак мъгла

Има и два въпроса, свързани с начина, по който изненадващо се появи въпросният план. Първият е свързан с неговия автор - Frontier Economics. Това е същият консултант, нает от Министерството на финансите за преговорите по развалянето на договорите с американските централи. Или казано иначе, компанията, която е наета от държавата, за да я съветва как да развали дългосрочните споразумения с американските централи, изготвя и доклада за състоянието на сектора, в който предлага как той да се реформира - а именно чрез прекратяване на въпросните договори.

Дали тук става въпрос за конфликт на интереси е трудно да се каже, тъй като държавата вече втора седмица пази пълно мълчание по въпросния план. Според хора от бранша обаче най-малкото неморално е една и съща фирма да е консултант по двустранни отношения и да изготвя национален план, който засяга пряко тези отношения.

Вторият въпрос е как са преценени реформи за огромен сектор без консултация със самия сектор.

От Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ) не крият възмущението си, че правителството е предложило на Брюксел план, без да е бил обсъден в България, и изтъкват, че в него липсва цялостният поглед върху енергийния преход 2020 - 2030 г.

От Националната енергийна камара, в която влизат соларната, вятърната и хидроасоциациите, ЕРП-тата и самите американски централи, също са силно изненадани от липсата на дискусии по предложената реформа и дори твърдят, че планът е изготвен в пряко нарушение на принципа за достъпност, публичност и прозрачност, който е основен принцип в българското право.

Източници на "Капитал" твърдят, че в разработването на плана не са били дори попитани представители на американските централи, въпреки че именно тяхната дейност и техните договори са в основата на предстоящата реформа. Всъщност от две години насам разговори с централите е имало само на ниво консултанти.

Може ли да спре токът

Възможно е парламентът да одобри тази кардинална реформа в оставащите месеци от мандата си, но експертите на ИЕМ изтъкват, че последствията биха довели до сериозни сътресения както на пазара на ток, така и по цялата верига, включително "Мини Марица-изток", като икономическият и социалният ефект от това ще са концентрирани в област Стара Загора. Нарушаването на договорите пък логично ще прерасне в съдебни искове.

Фотограф: Цветелина Белутова

Според председателя на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски евентуалното прекратяване на договорите с американските ТЕЦ-ове може да доведе до намаляване или спиране на производството от тези електроцентрали, а това от своя страна ще наруши сериозно устойчивостта на системата в страната. Според Националната енергийна камара също е възможно американските централи да спрат.

Всички тези организации са единодушни, че промяната трябва да се случи след постигане на консенсус и изписването на ясни правила, по които ще функционира механизмът за капацитети.

Разходи и ползи от промяната

Чисто финансово предложените реформи няма да се отразят негативно. Сега НЕК получава компенсации около 400 - 500 млн. лв. годишно през фонда "Сигурност на електроенергийната система" за преференциалните цени, по които изкупува електроенергията от ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3".

При механизъм за капацитет самите централи ще получават компенсации от фонда за разликата между постигната на борсата цена и тази, която са поискали в търговете за капацитет. При настоящите борсови цени около 100 лв./мВтч обаче компенсациите ще са много по-малко. Разликата е, че такива ще има за всички: и за ТЕЦ "Марица-изток 2", както и най-вероятно за свързаните с Христо Ковачки централи "Бобов дол" и "Брикел" и за ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган.

Фотограф: Цветелина Белутова

Компенсации най-вероятно ще има и за електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", които ще купуват тока от борсата, но поне в следващите две-три години ще трябва да го продават на крайните битови потребители по фиксирани цени.

Крайният ефект от всичко ще е положителен: при аналогични разходи за електроенергия от страна на държавата ще има много повече сигурност и предвидимост на пазара.

Сега ЕК ще има 4 месеца да разгледа плана и да обсъди становищата на засегнатите страни, което означава някъде към май - юни да има окончателно решение дали го приема или не. При това положение е малко вероятно да имаме зелена светлина от Брюксел достатъчно рано, за да може реформите да влязат в сила от 1 юли, както е планирано. Което обаче означава, че следващото правителство ще започне с вързани ръце в сферата на енергетиката и най-вероятно ще му се наложи да поеме негативите от неизбежното затваряне на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" - нещо, от което ГЕРБ усилено бягаше през последните 3-4 години.