Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) отказа информация, свързана с извършената финансова проверка на НЕК във връзка с проекта АЕЦ "Белене". "Капитал" поиска да се запознае с доклада по проверката и макар от АДФИ да считат, че това е обществена информация, достъпът до него на практика е засекретен. Честа практика обаче е чувствителната информация да се заличава, а документите да се предоставят на обществеността. Но този случай явно не е такъв.
Официалната причина е, че исканата информация се отнася до трето лице, в случая държавната НЕК, и от АДФИ били длъжни да попитат "третото лице" дали е съгласно докладът да стане публичен. Според становище на НЕК обаче в документа се съдържат данни относно провеждането на процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ "Белене", които имат поверителен характер, както и такива, които са търговска тайна.
Самият доклад е направен по сигнал на адвокат Албена Белянова, която е и бивш зам.-директор на АДФИ. Тя обаче също е получила отказ за това какво се съдържа в него. "Искам да знам реализирането на проекта АЕЦ "Белене" извършва ли се законосъобразно, как се съхранява оборудването, както и защитен ли е националният интерес", заяви тя пред "Капитал".
От АДФИ изтъкват, че процедурата по избор на инвеститор за АЕЦ "Белене" не е приключила и предоставянето или разгласяването на такава информация би могло да доведе до нелоялна конкуренция по отношение на търговците, участвали в нея.
Освен това предоставянето на данните от доклада би могло да предизвика опорочаване на цялата процедура, при което ще се засегнат важни държавни интереси на България, пише още в отговора на АДФИ, изпратен до "Капитал". Все пак от финансовата инспекция дават обобщена справка на резултатите от извършената финансова инспекция на НЕК, отразени в доклада, до който няма достъп.
С една дума - нищо
В рамките на ревизията е била направена проверка на процедурата по избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ "Белене", обявена на 11 март 2019 г. Констатирано е, че към датата на извършване на финансовата инспекция в НЕК процедурата е на петия от общо 9 етапа, т.е. все още не е приключила.
Установено е очевидното - че провежданата процедура няма характер на конкурс по Закона за енергетиката, както и на процедура по реда на Закона за обществените поръчки или по реда на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. При провеждането на процедурата до етап 5 няма установени нарушения, става ясно още от отговорите на АДФИ до "Капитал".
В рамките на инспекцията е била направена и проверка на стопанисването и управлението на доставеното оборудване на площадката АЕЦ "Белене", в това число и съхранение, поддръжка и др. Извършена е проверка на договори и възлагателни писма, свързани с процедурата, но не са открити съществени нарушения.
Например в един от случаите - при изпълнението на възлагателно писмо на стойност 8352 лв. с ДДС за доставка на материали за извършване на преконсервация на оборудването НЕК не е начислила и събрала от продавача неустойка в размер на около 800 лв. с ДДС за забава в доставката на материали.
Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) отказа информация, свързана с извършената финансова проверка на НЕК във връзка с проекта АЕЦ "Белене". "Капитал" поиска да се запознае с доклада по проверката и макар от АДФИ да считат, че това е обществена информация, достъпът до него на практика е засекретен. Честа практика обаче е чувствителната информация да се заличава, а документите да се предоставят на обществеността. Но този случай явно не е такъв.
Официалната причина е, че исканата информация се отнася до трето лице, в случая държавната НЕК, и от АДФИ били длъжни да попитат "третото лице" дали е съгласно докладът да стане публичен. Според становище на НЕК обаче в документа се съдържат данни относно провеждането на процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ "Белене", които имат поверителен характер, както и такива, които са търговска тайна.
2 коментара
За сведение на Капитал - адвокат Белянова беше пълномощен представител на Атанас Атанасов в
АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО 9127/2018 срещу Решение 447/2018 на МС
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/698500ccaac42702c22582cf003701f5
По това дело Атанас Атанасов и Христо Иванов се жалваха срещу решението на МС за възобновяване на проекта АЕЦ Белене. Делото завърши с отхвърляне на жалбата с право на обжалване пред 5-членен състав на ВАС. Така че Белянова да каже дали са обжалвали. Решение за АЕЦ Белене е взето без да се прекрати изграждането на 7 Блок в АЕЦ Козлодуй по взети решения на Министерски съвет и Народното събрание от 2012 г. за използване на оборудването от АЕЦ Белене. Правителството и България нямат нито средства, нито оборудване за изграждане на две АЕЦ и със сигурност едната е далавера. Министър Петкова заяви, че ще предложи на Народното събрание да реши коя от двете АЕЦ да се изгражда, но Народното събрание е решило това оше през 2012. Защо тогава Петкова и Министерски съвет са решили за Белене, за какво беше доклада на БАН и дадените милиони за него, след като е имало действащи решения от 2012? Сега се опитват да скрият далаверата АЕЦ Белене и да я прехвърлят на Народното събрание, за което следва да отговорят, но пред кого, след като всички партии са им съучастници?
Най-добрият вариант е държавата да изгради и АЕЦ „Белене“ и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“
3E news
08-02-2021 09:02:32
Заблуда е да се каже, че като има проект за два блока на АЕЦ „Белене“ и се вземе единият (реактор) ще може същият този проект да се „натамъни“ за (7-ми блок) за АЕЦ „Козлодуй“. На практика Белене остава не без един реактор, а без нищо. Когато от един проект с два реактора махнете един, вие вече нямате проект. А и за Козлодуй няма проект. И за Белене няма да има проект. Това каза в студиото на „Лице в лице“ на телевизия Би Ти Ви председателят на „Булатом“ Богомил Манчев. Той обясни също така, че строителството на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще отнеме между 12 и 15 години, тъй като по същество става нов проект. При това само за един блок. България има нужда и от двата проекта – и от АЕЦ „Белене“ и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, заради „зелената сделка“, категоричен бе председателят на „Булатом“. Освен това според него най-добрият вариант е държавата да изгради и двата проекта.
Ако през 2012 г. правителството взе решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене“, поради финансова невъзможност, днес финансовата невъзможност е втори въпрос. Първият въпрос касае производството на чиста енергия, заяви Манчев в анализ на ситуацията между 2012 година и сега през 2021 г. Той припомни, че още през 2012 г., макар и с недомлъвки вече се е говорело за производството на „чиста“ енергия. Днес „зелената сделка е факт и ние трябва по някакъв начин да решим този въпрос. Затова финансовият въпрос за изграждането на атомна централа започва да става втори въпрос. Първият въпрос е как ще заместим 18 млн. Мвтч с чиста енергия“.
„Пренареждането на Белене с Козлодуй е решение на правителството. Тъй като двете инсталации, които са на площадка Белене са държавни, правителството в лицето на Министерски съвет може да реши да ги прати в Козлодуй или в Белене“, заяви той. Експертът бе категоричен: „от чисто техническа гледна точка и на двете места могат да бъдат построени атомни енергийни блокове. От чисто лицензионна гледна точка ще изгубим 7-те или 8-те години, по които сме напред на площадка Белене“.
Манчев даде и пример. На площадката на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ няма нищо. „Там има една нива, а площадка Белене е най-готовата площадка в света за правене на атомна централа. Там е свършена много подготвителна работа. Проектът е минал всички оценки, през всички необходими разрешения, има технически проект.
„Малко е заблуда това да се каже, че като има проект за АЕЦ „Белене“, за двата блока и се вземе единият (реактор), ще може проектът за АЕЦ Белене“ да се натамъни за (7-ми блок) за АЕЦ „Козлодуй“. Заблуда е, защото трябва да се направи нов проект“, обясни председателят на „Булатом“.
В допълнение, по думите му, ще бъдат загубени и похарчените пари за проекта за АЕЦ „Белене“. „Те са само 250 милиона евро“, заяви Манчев, като допълни, че не няма да са единствените. „Затова правителството е взело решение и госпожа министърката каза сутринта, че тепърва ще се направят анализи“, допълни той. По думите на Манчев експертите от АЕЦ „Козлодуй“ са „достатъчно грамотни и достатъчно отговорни“, за да направят такъв анализ и „когато се представи този окончателен доклад на правителството, то трябва да вземе своето решение“.
Има и много други въпроси, като например т.нар. „ноу-хау“, обясни експертът. Той се спря в частност на предложението на посланика на САЩ в България Херо Мустафа за хибриден реактор с гориво от „Уестингхаус“, което ще се използва за реактора на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ като обясни, че от техническа гледна точка това ще е възможно, но след години.
„Не е възможно да се получи зарядка с американско гориво на руска технология. Няколко години щат, не щат ще трябва да се съгласят (от „Уестингхаус“) реакторът да бъде руска технология, с руското гориво от ТВЕЛ“, каза Манчев, като обясни, че ще са необходими „достатъчно доработки“, така че „например, някъде след пет години, след един такъв срок може да започне съвсем спокойно зареждане с гориво на „Уестингхаус“. Става въпрос дейности, свързани с физическата част, които трябва да се извършат така, че да приемат горивото.
„Това не е толкова просто. Това ще се случи и в един дълъг период и на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, нищо че подписаха споразумение. Тъй като на двата блока до 2025 година горивото се доставя от ТВЕЛ и след това постепенно ще се подменя с това, което се произвежда от „Уестингхаус“. „Уеситнигхаус“ е добра компания. Та знае как да прави гориво, но технологията е друга, чужда. По друг начин се контролира неутронният поток, мощността на регулиране. Всичко това е направено от Курчатовския институт като конструктор и Гидропрес. Собственикът на тази технология е „Росатом“, обясни Манчев. Оттук нататък има и един също доста съществен въпрос и той се състои в това кой ще е бъдещият собственик на 7-ми блок. „Тъй като ние в момента не знаем кой е собственика“, допълни Манчев.
В тази връзка той обясни, че настоящото предприятие в структурата на АЕЦ „Козлодуй“ „Нови енергийни мощности“ „трябва да бъде отделено в лоното на БЕХ като отделна компания и тя да започне да развива този проект“.
„Питането е: Тази компания ще бъде 100 % държавна, или и там ще бъде със стратегически инвеститор. Този въпрос е изключително важен от гледна точка на събиране на парите и начина, по който ще се синдикират едни 6-7 милиарда евро. Толкова ще излезе единият реактор, когато е сам (един) и това е много оптимистична цена. Защото този блок, който ще трябва да бъде направен там на тази нива ще трябва да се привърже към тази площадка“, обясни той. Това по думите му обхваща всички помощни системи, включително и това как ще взима вода от река Дунав. Тъй като, според експерта тези съществуващи системи са на по 60 години, то те ще трябва да се изградят наново или да се подобрят, но това ще струва по-скъпо.
Според експерта технически няма да има проблем по отношение на лицензирането. „Лицензионният период трае много години, докато се стигне до това да видим на площадката да работи машина“, допълни Манчев. По думите му обаче ще са необходими поне 5 – 7 години, а след това още 6 години, за да се изгради и да се пусне в експлоатация нов блок на тази площадка. „Така че през това десетилетие там блок трудно ще заработи“, заключи той.
Председателят на „Булатом“ от гледна точка на зелената сделка припомни, че времето е стеснено, заради изискването за намаляване, а впоследствие и ликвидиране на производството на енергия от въглища. Той припомни, че и газа е с преходен период до 2050 г. , а за големите горивни уредби този срок не е много дълъг. „30 години в енергетиката са миг, ако не се вземе решение какво да се прави. Искаме преработване на ТЕЦ-овете в „Марица Изток“ на газ. Да, възможно е, но някъде трябва да каже колко са парите и колко ще струва един мегават енергия“, заяви Манчев.
В коментар на констатацията на водещата, че Германия през 2022 година извежда ядрените си мощности, той коментира, че всеки месец страната губи 2 млрд. евро заради „многото ВЕИ“ и е увеличила емисионния си индекс с 2 %. “Не го намалиха, защото производството от ВЕИ-та излъчва много СО2. Газа, който е в преходен период също излъчва СО2. Само преди два месеца европейската общност взе ясно решение, че няма да поддържат газ и ядрена енергия, както и, че това е решение на държавите“.
Богомил Манчев бе категоричен, че когато се правят изчисленията трябва да се посочват и конкретните цифри, тъй като накрая може да се получи доста висока цена. „Лошото е, че това убива и нашата промишленост“, заяви той.
„На България, за да премине към зелената сделка й трябват и АЕЦ Белене и АЕЦ Козлодуй и то със 7-ми и 8-ми блок. Не само 7-ми блок. Аз лично смятам, че колегите в Козлодуй трябва да започнат тутакси да лицензират площадка за 8-ми блок. Те трябва да са готови, защото тези два блока – 5-ти и 6-ти блок през 2049 г. ще спрат да работят, защото са с живот от 60 години. Нещо трябва да продължи да работи. За да запазим днешното количество електроенергия“, заяви той.
Според експерта двата блока ще произведат 16 милиона мегаватчаса. „Седми и осми блок ще заместят 5 и 6 блок. Ще останат 3-4 милиона мегаватчаса, които трябва да се произведат от слънце и вятър. От ВЕИ-та, което означава инсталиране на 3-4 хил. мегавата слънчеви мощности. Ние в момента имаме инсталирани 1000 мегавата. Нали чувате за какви огромни числа говорим, за да запазим днешното количество електроенергия, а не това, което ще е след десет-двадесет години, особено с електромобилите“, каза той.
В този ред на мисли Манчев продължи и до необходимостта от производството на водород. „Трябва да заменим фосилните горива с водород. Най-чистия водород се получава чрез електролиза. Значи трябва да се опитаме да произведем нещо, което е чисто и от него да произведем енергия, която е чиста. Това е задачата, която се поставя в зелената сделка и то не само на нас, на всички. Една Плоша взима решение да направи до 6 хил. МВт ядрени централи, която получава днес 82 % енергия от въглища“, коментира той.
Към днешната все още съществуваща процедура за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ все още има интерес, каза в заключение Богомил Манчев. Той обясни, че се чака не толкова отминаването на пандемията, а решението на правителството. В допълнение той каза, че България ще има нужда и от двата проекта и най-доброто решение е държавата сама да ги изгради.
„Не чакаме стратегическите инвеститори, а чакаме правителството. Защото имаше COVID-пандемия. Те всички бяха готови да дойдат по време на пандемията и да стоят две седмици заключени, за да могат да стигнат до информационната стая. Инвеститори има и техният интерес продължава и днес. Това са южнокорейската, китайската и руската компания. Проблемът е чисто политически. Аз лично смятам, че в двата проекта, ако се правят трябва да са държавни“, каза Манчев, като наблегна на необходимостта и ангажимента за производство на водород. „Защо държавата трябва да дава това предимство на някой друг. Нашата държава категоричен бе Манчев.