Цените на въглеродните емисии в Европа са рекордно високи

Това е знак, че инвеститорите обръщат повече внимание на пазара. Мнозина смятат, че това е сигурна инвестиция

Докато финансовите пазари стават по-приветливи към темповете на ваксинациите и шансовете за бързо икономическо възстановяване, цените на акциите, суровините и всякакви активи растат. Също така цените на въглерода в Европа, където се намира най-голямата система за търговия с емисии в света. Цените са скочили с 60% от ноември, като на 12 февруари те достигнаха рекордно високо ниво от близо 40 евро за тон еквивалент на въглероден диоксид (виж графиката).

Миналата година стойността на световните въглеродни пазари достигна рекордните 229 млрд. евро (278 млрд. долара), което е петкратно увеличение спрямо 2017 г. Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (ETS) представлява близо 90% от обема и растежа. През 2020 г. квоти за емисии на стойност около 1 млрд. евро се сменяха всеки ден, както и много опции и фючърсни договори. Има признаци, че търговията става все по-сложна, тъй като инвеститорите проявяват интерес.

Дълго време след пускането през 2005 г. ETS едва функционираше; прекалено многото квоти (които дават право на притежателя да отделя определено количество парникови газове) и евтините компенсации поддържаха цените близо до нула. Но след като Европейската комисия изтегли излишните квоти от пазара през 2019 г., той започна да процъфтява.

Странен пазар

ETS е странен пазар. Комисията емитира квоти почти всеки ден, като в същото време ограничава общото предлагане на разрешителни въз основа на определените политически цели на ЕС за емисиите. Междувременно търсенето идва основно от три вида участници. Най-големият източник на търсене са енергийните и отоплителните компании като германската RWE и френската Engie. Те изкупуват квоти за покриване на емисиите от текущи проекти или за предпазване от бъдещи увеличения на цените. Следват индустриалните фирми като производителя на стомана ArcelorMittal. Повечето от тях получават безплатни разрешителни, за да не насърчават производителите да се местят в чужбина.

Третият и нарастващ търговец на въглерод са финансовите компании, включително банки като Goldman Sachs и Morgan Stanley, и хедж фондове като Lansdowne Partners и Northlander Advisors. Те не са длъжни да държат квоти - вместо това финансовите компании се надяват да спечелят чрез търговия и спекулация на фючърсните или опционните пазари.

Скорошният скок в цените отразява както ръста в търсенето, така и спада в предлагането. Търговете бяха прекратени през януари, което означава, че има по-малко продадени квоти. И на 11 декември лидерите на ЕС се съгласиха да ускорят намаляването на емисиите, като ги понижат с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., а не с 40%. Това сигнализира за по-голямо ограничение на емисиите, което означава в крайна сметка по-малко квоти и по-висока цена.

На какво се дължи ръстът

Очакванията за по-високи цени на въглерода може да са принудили индустриалните фирми да започнат да хеджират своите емисии в началото на тази година. Към търсенето на квоти следва да се добави и необичайно студеното време, което увеличи търсенето на източници на отопление.

Много анализатори очакват, че целта на ЕС от 55% намаление на емисиите ще изисква броят на квотите да падне и цените да се повишат.

Спекулантите може да са ускорили повишаването на цените, като са покачили цените на фючърсите. Около 230 инвестиционни фонда притежават фючърси, свързани с квотите на ЕС, спрямо 140 в края на 2019 г. Те представляват само около 5% от фючърсния пазар, но това е нарастващ, бичи дял. Дългите позиции, или залозите, че цената ще се повиши, са се удвоили от ноември. Адже Сингх Рихел от анализаторската компания Refinitiv отбелязва, че този ръст тясно корелира с последните промени в цените.

Сигурен залог

Една от причините за ентусиазма на инвеститорите е, че въглеродът изглежда като сигурен залог. Много анализатори очакват, че целта на ЕС от 55% намаление на емисиите ще изисква броят на квотите да падне и цените да се повишат, може би до около 80 евро на тон. Това е добра новина за инвеститорите. Когато през 2018 г. стана ясно, че комисията ще се намеси, за да ограничи предлагането, квотите станаха най-добре представящата се стока за годината.

Краткосрочната търговия не е единствената стратегия. Кейси Дуайър от Andurand Capital отбелязва, че цените на въглерода до голяма степен не са свързани с тези на други активи, така че някои инвеститори ги държат, за да диверсифицират портфейлите си. Те могат да се използват и за предпазване от инфлация: по-високите разходи за използване на изкопаеми горива обикновено се придружават от по-високи потребителски цени.

Присъствието на финансовите фирми променя начина на работа на пазара. Федерико ди Кредико от ACT Financial Solutions, специализирана в екологичните пазари, казва, че динамиката се е въртяла най-вече около заседанията на комисията. Сега макроикономическите показатели като новите данни за БВП играят по-голяма роля. Някои анализатори твърдят, че залозите на спекулантите водят до нестабилност; други казват, че водят до по-голяма ликвидност. Повечето обаче очакват финансовите потоци да нараснат.

"Щом инвеститорите започнат да го възприемат като ESG търговия, или зелена инвестиция [която отчита екологични, социални и управленски фактори], фондовете ще отделят повече пари за въглеродните пазари", посочва Ulf Ek от Northlander Advisors. И за разлика от много форми на ESG инвестиране цената на въглерода в Европа, където тя се прилага изцяло, изглежда, има пряка полза за околната среда. Емисиите от комунални услуги са намалели наполовина от старта на ETS. За разлика от тях в индустриалният сектор, който е облекчен с безплатни квоти, се наблюдава по-малко подобрение.

Какво следва за ETS

Някои елементи, включително допълнителното ограничение на квотите, ще бъдат прегледани през юни. И комисията иска да разшири обсега си. Една амбициозна идея е да се свърже ETS с други географски региони чрез т.нар. граничен въглероден данък. На теория това би защитило европейската индустрия от неетични задгранични конкуренти. И може да свърже ETS с други въглеродни пазари като ETS на Великобритания и системата за ограничаване и търговия на Калифорния. Усложненията около дизайна и геополитиката обаче изобилстват. Малцина смятат, че предложеният от комисията план за граничен данък до 2023 г. е реалистичен.

По-вероятно е разширяването в рамките на Европа. Схемата към настоящ момент обхваща само 45% от емисиите на континента. Очаква се корабоплаването да се присъедини към секторите на икономиката, които купуват квоти за въглеродни емисии през следващите няколко години. Пътният транспорт и сградите могат да образуват отделни пазари с по-високи цени на въглерода. Ако се направи добре, тази експанзия трябва да привлече повече капитал и може би ще доведе до по-високи цени. Но както показват ранните години на пазара, много зависи от изпълнението. Въпреки нарастващата изтънченост в основата си ETS все още е политически проект.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved