От Менделеев до Доган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Вода вместо въглища

От Менделеев до Доган

От Менделеев до Доган

България има голям "водороден" потенциал, но въпреки интереса на бизнеса към него, той все още не е развит

Румяна Гочева
17086 прочитания

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • България има сериозен, но неизползван потенциал за развитието на водородните технологии.
  • С огромните възможности за финансиране обаче темата стана актуална за политическите формации и най-вече за ДПС.
  • Засега обаче плановете са насочени само към газова инфраструктура към ТЕЦ-овете и пилотни проекти.

Поставеният под №1 в Менделеевата таблица водород силно интригува почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Заради тази своя страст още преди десетина година той е поканен да стане почетен член на Българското водородно общество (БВО). Философ по образование, Доган бил много запознат с технологиите и дори според различни публикации се приспивал с четива за водорода.

Дали в действителност е така няма особено значение, но е факт, че темата отдавна е слабост на ДПС. Още с придобиването на ТЕЦ "Варна" например беше възложен анализ на възможността да се прави каталитична метанизация на водород в централата.

Според различни публикации наред с почетния председател на ДПС почетен член от 2008 г. е и тогавашният кмет на София и настоящ премиер Бойко Борисов. Днес няма данни дали премиерът още членува във водородното общество, но през последните месеци правителството му определено започна да гледа в тази посока. А причината без съмнение са милиардите евро, които могат да дойдат от Брюксел.

Салто към парите

Доскоро българските управници клоняха към почти пълното отрицание на водородните технологии и видно от държавните стратегии и планове, такива проекти напълно липсваха. Това не беше чудно - България официално твърдеше, че ще се опитва да удържи на натиска за поетапното затваряне на въглищните централи и обещаваше светло бъдеше на миньорите поне до 2050 г. Едва след критики от Брюксел и щедрото обещание за финансиране на нискоемисионни горива водородът се появи в пренаписаните стратегическите документи.

В интегрирания план "Енергетика и климат" бяха включени 47 000 мегаватчаса електроенергия от водород на година към 2030 г. при инвестиции от 3.6 млн. евро. А по-късно в преработения план за възстановяване бяха заложени над 78 млн. лв. за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. Водородът намери място и в новия 10-годишен план за развитие на мрежата на "Булгартрансгаз", който предвижда във въглищните региони като "Марица-изток" и Бобов дол, да се изгради нова инфраструктура за пренос на водород и природен газ.

"Трябва да сме готови, а защо не и да сме пионери на политиките за водородната икономика. Така или иначе, енергийната революция, в същността на която е прехвърлянето на икономиката от една енергийна база на друга - от въглеводородите върху водорода, е непосредствено предизвикателство и справянето с него изисква нов начин на мислене, нов подход и нови решения", заяви и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ в края на миналата година.

Пропускаме ли нещо

За разлика от повечето страни членки, а и от самия ЕС обаче България няма държавен план за навлизането на водорода като източник на енергия по сектори и по години. Според анализа на консултантите от Trinomics и LBST в сътрудничество с Европейската комисия обаче внедряването на водородните технологии би създало добавена стойност в икономиката, нови работни места и намаляване на емисиите на парникови газове.

В него се посочва още, че България има благоприятна среда за развитието на водородните технологии, главно в транспорта. Изчислено е, че производството на зелен водород и приложението му в транспорта или от крайните потребители ще струва между 130 и 230 млн. евро на година.

Но добавеният ефект от тези инвестиции за икономиката би бил 110 - 190 млн. евро на година, а пряко създадените нови работни места - от 1000 до 1700. Още поне 2400 - 4300 косвено свързани работни места могат да бъдат разкрити според анализаторите, най-вече при изграждане и експлоатация на възобновяеми източници на електроенергия, инфраструктура за транспорт на водород и електролизатори.

"Водородът може да бъде произвеждан навсякъде, където има вода и възобновяема електроенергия, и това го прави широко достъпен. Той може да бъде използван в горивни клетки, да бъде изгарян в турбини - при това основният "отпадък" е само вода", казва Димитър Енчев, който е съосновател и съдружник в компанията PostScriptum, която е част от консорциума зад проекта Asian Renewable Energy Hub (AREH) за изграждането на най-голямото ВЕИ в света, което ще произвежда зелен водород и ще го изнася от Австралия към Азия.

"България разполага с много добър потенциал за още поне 2000 мегавата вятърни централи и още толкова соларни мощности. Хубавото е, че тези технологии вече са много конкурентни", коментира Енчев.

По експертни оценки енергията от нови вятърни и соларни мощности вече е над два пъти по-евтина от атомната енергия и е значително по-ниска от цената на вече амортизираните въглищни централи в България като ТЕЦ "Марица-изток 2". "България също така може да бъде играч и в технологичната верига, като участва в разработката и производството на оборудване за водородния сектор. Вече имаме примери за иновативни български компании, които са в пионери в областта на електролизата", смята още Енчев.

Ако обаче страната не предприеме бързи действия, ще се раздели с конвенционалните и силно замърсяващи производства по трудния начин.

(Не)възможната реформа

В момента България произвежда изключително малки количества водород за индустриални цели. Но според някои експерти територията на "Марица-изток" например може да се ползва за нови ВЕИ проекти, най-вече солари, които да се комбинират с мощности за производство на водород. "Именно това е комбинацията, към която трябва да се стремим и която се вписва най-пълно в "Зелената сделка", казва например бившият министър на екологията и настоящ съветник на Европейската климатична фондация Юлиан Попов.

"Производството на зелен водород трябва да залегне в енергийна стратегия на страната - с конкретни цели и анализ на ползите. Това се случи през изминалата година в много европейски страни като Германия, Франция, Испания и др.

Инвестициите в нови технологии изискват сигурна регулаторна среда и увереност, че държавата подкрепя този бизнес", смята Димитър Енчев. Според него трябва да се прегледа и подобри законовата база и наредбите, свързани с изграждането на енергийни обекти, улеснения за изграждане на системи от островен тип (такива, които не са свързани с преносната мрежа) и водородни системи.

В краткосрочен план подобни проекти могат да бъдат насърчени с директни грантове на европейско и национално ниво и/или чрез ясна рамка за субсидиране на договори за покупка на зелен водород (например чрез въвеждане на договори за разлики, по каквито в момента работят част от ВЕИ фирмите).

Вместо подобни визионерски планове за развитие на енергетиката обаче досега имахме предимно мегаломански проекти със силен геополитически привкус като нова и скъпа АЕЦ (с прогнозна цена от над 20 млрд. евро) или продължението на "Турски поток" (за близо 3 млрд. лв.). Едва с новия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост се предвиждат 39.1 млн. лв. грантове в комбинация с още толкова частни инвестиции за пилотни проекти за производство на зелен водород или биогаз.

Очаква се консултациите със заинтересованите страни да започнат още през април, а след това да се разработи и самата конкурсна процедура за проектите. Целта е до 2024 г. да бъдат изградени 7 мегавата мощности, които да произвеждат 1000 тона зелен водород годишно. До 2026 г. пък инсталациите трябва да стигнат 17 МВ, а производството - 2 хил. тона годишно.

Паралелно с това "Булгартрансгаз" ще получи от Плана за възстановяване 333 млн. лв. и заедно с още 144 млн. лв. собствени пари ще изгради нови газопроводи (за смесен пренос на природен газ и водород) до четири ТЕЦ-а. Това са "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово".

Тези начинания обаче няма да имат огромен ефект както за намаляване на въглеродните емисии, така и за трансформацията на енергетиката като цяло.

Къде е бизнесът

Проф. Цвети Цветков пък смята, че частните компании имат голям интерес към водорода, но в момента изчакват, за да видят какво точно ще предприеме държавата по отношение на средствата, които би могла да получи като част от Зелената сделка. Цветков е главен изпълнителен директор на Българското водородно общество, чийто почетен председател е Ахмед Доган, и директор на Института по водородни технологии "Св. апостол и евангелист Лука", като работи по подобни проекти от десетки години.

Вероятно затова смята, че водородът е достатъчно привлекателен и не го приема за екзотика: "Това са технологиите на бъдещето, които могат да спрат глобалното затопляне", каза той пред "Капитал" и допълни, че бизнесът има интерес към темата и много собственици на големи производства искат да се сдобият със зелени водородни паркове. Колко от тях са напреднали с проектите си и как са осигурили финансирането обаче не е ясно, защото компаниите се притесняват да говорят по темата.

А на България продължава да й липсва визия за бъдещето и смелост за успешно позициониране в новата енергийна реалност. Дали европейските милиарди ще променят това, предстои да видим. В конкурентния и единен енергиен пазар на ЕС обаче изоставането означава, че други държави ще развият своя ВЕИ потенциал преди България и ние ще си купуваме електричество и водород от тях.

Темата накратко
  • България има сериозен, но неизползван потенциал за развитието на водородните технологии.
  • С огромните възможности за финансиране обаче темата стана актуална за политическите формации и най-вече за ДПС.
  • Засега обаче плановете са насочени само към газова инфраструктура към ТЕЦ-овете и пилотни проекти.

Поставеният под №1 в Менделеевата таблица водород силно интригува почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Заради тази своя страст още преди десетина година той е поканен да стане почетен член на Българското водородно общество (БВО). Философ по образование, Доган бил много запознат с технологиите и дори според различни публикации се приспивал с четива за водорода.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    alashka avatar :-P
    Пресценър на БСК

    Не могат да се отрекат талантите на Доган. Жалко, че ги експлоатира само в своя полза...

  • 2
    grainis avatar :-|
    Grainis ltd Hydrogen Bulgaria

    България може да произвежда по 1000 тона Чист (99%) Водород на ЧАС с вода от Дунава и ток от АЕЦ Козлодуй и АЕЦ Белене , и да го изнася на цена от $10/kg.
    Търсенето през 2019 беше над 60 млн. тона.
    Ще генерираме $88 млрд. на година ( БВП-то ни е 70 млрд.).
    Без да говорим за Кислорода или Водород-Хибрида (MOH Gas), който също ще произвеждаме в количества хиляди тонове на час.
    Дебитът на Вода в Дунава в Българската Акватория е над 3000 Тона в СЕКУНДА, в най-сушавите лета.
    Толкова ще ни се услади, че ще построим още 10 АЕЦ-а по Дунава.
    Колкото до Доган, от дългия ми разговор с него, се уверих, че наистина е силно запален и информиран на темата водород, но явно ще си остане само със запалването.
    Само думата ВОДОРОД хвърля в истерия почти всеки потенциален Инвеститор, може би като асоциация с Водородната Бомба (нищо общо) или експлозията на Водородния Цепелин Хинденбург през 1937г., убила 36 човека (днес на година умират по 1,35 млн. по пътищата) и с това сложила край на великата епоха на Дирижаблите.
    Евтин Водород може да се произвежда в неограничени количества и от Растения, например бързорастящи (1м/ден) Бамбук Беема или Гигантски Келп - първо се прави БиоМетан, и после от него се добива супер-евтин ( под € 0,5kg ) Водород, чрез реформинг с водна пара. - https://vertikalna-ferma.alle.bg

    Много по-просто, евтино и безопасно е производството на 100% Карбон-Неутрално Прахово Гориво от Биомаса за Газо-Прахови Турбини, и Водно-Емулгирано Горивно Олио и БиоДизел за Бутални и Ванкелови Двигатели, Аерозолно-Газови Турбини и Горелки.
    https://biodizel.alle.bg
    https://nula-energia.alle.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.