Вода вместо въглища

От Менделеев до Доган

България има голям "водороден" потенциал, но въпреки интереса на бизнеса към него, той все още не е развит

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • България има сериозен, но неизползван потенциал за развитието на водородните технологии.
  • С огромните възможности за финансиране обаче темата стана актуална за политическите формации и най-вече за ДПС.
  • Засега обаче плановете са насочени само към газова инфраструктура към ТЕЦ-овете и пилотни проекти.

Поставеният под №1 в Менделеевата таблица водород силно интригува почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Заради тази своя страст още преди десетина година той е поканен да стане почетен член на Българското водородно общество (БВО). Философ по образование, Доган бил много запознат с технологиите и дори според различни публикации се приспивал с четива за водорода.

Дали в действителност е така няма особено значение, но е факт, че темата отдавна е слабост на ДПС. Още с придобиването на ТЕЦ "Варна" например беше възложен анализ на възможността да се прави каталитична метанизация на водород в централата.

Според различни публикации наред с почетния председател на ДПС почетен член от 2008 г. е и тогавашният кмет на София и настоящ премиер Бойко Борисов. Днес няма данни дали премиерът още членува във водородното общество, но през последните месеци правителството му определено започна да гледа в тази посока. А причината без съмнение са милиардите евро, които могат да дойдат от Брюксел.

Салто към парите

Доскоро българските управници клоняха към почти пълното отрицание на водородните технологии и видно от държавните стратегии и планове, такива проекти напълно липсваха. Това не беше чудно - България официално твърдеше, че ще се опитва да удържи на натиска за поетапното затваряне на въглищните централи и обещаваше светло бъдеше на миньорите поне до 2050 г. Едва след критики от Брюксел и щедрото обещание за финансиране на нискоемисионни горива водородът се появи в пренаписаните стратегическите документи.

В интегрирания план "Енергетика и климат" бяха включени 47 000 мегаватчаса електроенергия от водород на година към 2030 г. при инвестиции от 3.6 млн. евро. А по-късно в преработения план за възстановяване бяха заложени над 78 млн. лв. за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. Водородът намери място и в новия 10-годишен план за развитие на мрежата на "Булгартрансгаз", който предвижда във въглищните региони като "Марица-изток" и Бобов дол, да се изгради нова инфраструктура за пренос на водород и природен газ.

"Трябва да сме готови, а защо не и да сме пионери на политиките за водородната икономика. Така или иначе, енергийната революция, в същността на която е прехвърлянето на икономиката от една енергийна база на друга - от въглеводородите върху водорода, е непосредствено предизвикателство и справянето с него изисква нов начин на мислене, нов подход и нови решения", заяви и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ в края на миналата година.

Пропускаме ли нещо

За разлика от повечето страни членки, а и от самия ЕС обаче България няма държавен план за навлизането на водорода като източник на енергия по сектори и по години. Според анализа на консултантите от Trinomics и LBST в сътрудничество с Европейската комисия обаче внедряването на водородните технологии би създало добавена стойност в икономиката, нови работни места и намаляване на емисиите на парникови газове.

В него се посочва още, че България има благоприятна среда за развитието на водородните технологии, главно в транспорта. Изчислено е, че производството на зелен водород и приложението му в транспорта или от крайните потребители ще струва между 130 и 230 млн. евро на година.

Но добавеният ефект от тези инвестиции за икономиката би бил 110 - 190 млн. евро на година, а пряко създадените нови работни места - от 1000 до 1700. Още поне 2400 - 4300 косвено свързани работни места могат да бъдат разкрити според анализаторите, най-вече при изграждане и експлоатация на възобновяеми източници на електроенергия, инфраструктура за транспорт на водород и електролизатори.

"Водородът може да бъде произвеждан навсякъде, където има вода и възобновяема електроенергия, и това го прави широко достъпен. Той може да бъде използван в горивни клетки, да бъде изгарян в турбини - при това основният "отпадък" е само вода", казва Димитър Енчев, който е съосновател и съдружник в компанията PostScriptum, която е част от консорциума зад проекта Asian Renewable Energy Hub (AREH) за изграждането на най-голямото ВЕИ в света, което ще произвежда зелен водород и ще го изнася от Австралия към Азия.

"България разполага с много добър потенциал за още поне 2000 мегавата вятърни централи и още толкова соларни мощности. Хубавото е, че тези технологии вече са много конкурентни", коментира Енчев.

По експертни оценки енергията от нови вятърни и соларни мощности вече е над два пъти по-евтина от атомната енергия и е значително по-ниска от цената на вече амортизираните въглищни централи в България като ТЕЦ "Марица-изток 2". "България също така може да бъде играч и в технологичната верига, като участва в разработката и производството на оборудване за водородния сектор. Вече имаме примери за иновативни български компании, които са в пионери в областта на електролизата", смята още Енчев.

Ако обаче страната не предприеме бързи действия, ще се раздели с конвенционалните и силно замърсяващи производства по трудния начин.

(Не)възможната реформа

В момента България произвежда изключително малки количества водород за индустриални цели. Но според някои експерти територията на "Марица-изток" например може да се ползва за нови ВЕИ проекти, най-вече солари, които да се комбинират с мощности за производство на водород. "Именно това е комбинацията, към която трябва да се стремим и която се вписва най-пълно в "Зелената сделка", казва например бившият министър на екологията и настоящ съветник на Европейската климатична фондация Юлиан Попов.

"Производството на зелен водород трябва да залегне в енергийна стратегия на страната - с конкретни цели и анализ на ползите. Това се случи през изминалата година в много европейски страни като Германия, Франция, Испания и др.

Инвестициите в нови технологии изискват сигурна регулаторна среда и увереност, че държавата подкрепя този бизнес", смята Димитър Енчев. Според него трябва да се прегледа и подобри законовата база и наредбите, свързани с изграждането на енергийни обекти, улеснения за изграждане на системи от островен тип (такива, които не са свързани с преносната мрежа) и водородни системи.

В краткосрочен план подобни проекти могат да бъдат насърчени с директни грантове на европейско и национално ниво и/или чрез ясна рамка за субсидиране на договори за покупка на зелен водород (например чрез въвеждане на договори за разлики, по каквито в момента работят част от ВЕИ фирмите).

Вместо подобни визионерски планове за развитие на енергетиката обаче досега имахме предимно мегаломански проекти със силен геополитически привкус като нова и скъпа АЕЦ (с прогнозна цена от над 20 млрд. евро) или продължението на "Турски поток" (за близо 3 млрд. лв.). Едва с новия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост се предвиждат 39.1 млн. лв. грантове в комбинация с още толкова частни инвестиции за пилотни проекти за производство на зелен водород или биогаз.

Очаква се консултациите със заинтересованите страни да започнат още през април, а след това да се разработи и самата конкурсна процедура за проектите. Целта е до 2024 г. да бъдат изградени 7 мегавата мощности, които да произвеждат 1000 тона зелен водород годишно. До 2026 г. пък инсталациите трябва да стигнат 17 МВ, а производството - 2 хил. тона годишно.

Паралелно с това "Булгартрансгаз" ще получи от Плана за възстановяване 333 млн. лв. и заедно с още 144 млн. лв. собствени пари ще изгради нови газопроводи (за смесен пренос на природен газ и водород) до четири ТЕЦ-а. Това са "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово".

Тези начинания обаче няма да имат огромен ефект както за намаляване на въглеродните емисии, така и за трансформацията на енергетиката като цяло.

Къде е бизнесът

Проф. Цвети Цветков пък смята, че частните компании имат голям интерес към водорода, но в момента изчакват, за да видят какво точно ще предприеме държавата по отношение на средствата, които би могла да получи като част от Зелената сделка. Цветков е главен изпълнителен директор на Българското водородно общество, чийто почетен председател е Ахмед Доган, и директор на Института по водородни технологии "Св. апостол и евангелист Лука", като работи по подобни проекти от десетки години.

Вероятно затова смята, че водородът е достатъчно привлекателен и не го приема за екзотика: "Това са технологиите на бъдещето, които могат да спрат глобалното затопляне", каза той пред "Капитал" и допълни, че бизнесът има интерес към темата и много собственици на големи производства искат да се сдобият със зелени водородни паркове. Колко от тях са напреднали с проектите си и как са осигурили финансирането обаче не е ясно, защото компаниите се притесняват да говорят по темата.

А на България продължава да й липсва визия за бъдещето и смелост за успешно позициониране в новата енергийна реалност. Дали европейските милиарди ще променят това, предстои да видим. В конкурентния и единен енергиен пазар на ЕС обаче изоставането означава, че други държави ще развият своя ВЕИ потенциал преди България и ние ще си купуваме електричество и водород от тях.