Завод в Нова Загора сам ще си произвежда 90% от нужния ток чрез солари

Компании все по-често изграждат ВЕИ за собствени нужди и така пременят енергийната карта на страната

Докато управляващите обсъждат спорни стратегии за бъдещето на енергетиката и наливат стотици милиони левове в нереформираните държавни фирми като ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток", бизнесът бързо се движи в съвсем различна посока. Още от началото на 2020 г. предприятията започнаха да инвестират в собствени фотоволтаични централи - върху покриви на цехове, складове, офис сгради или направо върху прилежащите им терени.

Причината е, че ако сам произвеждаш част от нужния ток, вече е много по-изгодно в сравнение с покупката на енергия от мрежата. Това стана защото поевтиняха соларните панели и инверторите и отпаднаха таксите за пренос, разпределение и т.н. на електроенергията при собственото производство. Но пък държавата все още е поставила бюрократични спънки пред такива инвестиции.

Почти самодостатъчно

Последният такъв пример от тази седмица е машиностроителният завод "ЗММ Нова Загора", част от "Индустриален холдинг България". Дружеството въведе в експлоатация фотоволтаична електрическа централа за собствено потребление с инсталирана мощност 508 kW (0.5 мегавата). "Соларният парк ще покрива до 90% от нуждите от електроенергия на предприятието. Проектът е приоритетен за компанията, който не само решава проблема с непредвидимите разходи за ток, а и дава принос в зелената политика и бъдещето на планетата", казват от дружеството. Точна сума на инвестицията не се съобщава, но предвид пазарните цени към момента може да се каже, че става дума за 500 хил. лв. При този висок процент на заместване на закупената електроенергия със собствено производство възвръщаемостта на проекта ще бъде постигната в рамките на 5 години, докато животът на соларните панели е поне 25 години. Което означава, че компанията ще получава реално безплатен ток около 20 г. след като инвестицията бъде възстановена.

Това не е първият соларен проект за холдинга. Другото машиностроително дружество - "ЗММ Сливен", също изгради свой соларен парк, който беше въведен в експлоатация през 2020 г. Той е с мощност 1307 kW (1.3 мегавата), като инвестицията в него бе 1.6 млн. лв., а изпълнител "Соларпро". Паркът покрива 75% от нуждите от електроенергия на машиностроителното предприятие.

"Това е много важна инвестиция за нас. От една страна решаваме проблема с големите и непредвидими разходи за ток, тъй като производството ни е енергоемко, а от друга - даваме собствен принос в зелената политика", каза за "Капитал" през октомври м.г. изпълнителният директор на "ЗММ България холдинг" Емилиян Абаджиев.

Рекордно умножаване на паркове

Обобщените данни за 2020 г. показват, че има инсталирани над 60 мегавата нови соларни мощности в страната, което е рекорд от 2012 г. насам. Става дума за проекти, които не ползват никакви преференции и дори не връщат ток в мрежата, а служат само за покриване на нуждите на конкретното предприятие.

За тази година очакванията са да има още над 100 мегавата добавени соларни мощности. По-дългосрочно - към 2025 г. прогнозите на Електроенергийния системен оператор стигат до 4000 мегавата нови ВЕИ, което е три пъти повече от наличните към този момент соларни централи или два пъти повече от планираната мощност на АЕЦ "Белене". А това означава сериозна промяна в енергийната система на страната - нуждата от големи централизирани енергийни мощности ще става все по-малка за сметка на децентрализираното собствено производство.

Разбира се, в начало това ще създава и проблем, защото в дни с лоши метеорологични условия предприятията ще искат да купуват ток от мрежата и някой ще трябва да им го осигури - най-вече ТЕЦ, а в други дни този някой няма да има защо да работи. Решението за този казус е т.нар. Механизъм за капацитет, при който държавата ще се ангажира да плаща (през цената на тока) на определени централи, така че те да могат да бъдат в готовност при нужда от електроенергия. Това е нещо като студения резерв, но далеч по-справедливо и конкурентно - ТЕЦ-овете ще продават енергията си пазарни цени през борсата, а само разликата до реалните им разходи (които в повечето случаи ще са по-високи) ще бъде покривана чрез механизма. При очакваното по-масово навлизане на индустриалните батерии за съхранение на енергия нуждата от такова балансиране ще намалее.