Петролът може да се срине до 10 долара при постигане на климатичните цели от Париж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петролът може да се срине до 10 долара при постигане на климатичните цели от Париж

Reuters

Петролът може да се срине до 10 долара при постигане на климатичните цели от Париж

Такъв сценарий прогнозират до 2050 г. енергийните консултанти от Wood Mackenzie

Кирил Кирчев
4909 прочитания

Reuters

© Reuters


Цената на петрола може да спадне до едва 10 долара за барел до 2050 г., ако светът успее да пренастрои енергийния пазар и да изпълни целите на Парижкото споразумение. Този сценарий се описва в доклада на консултантската компания в сектора Wood Mackenzie, ако световните лидери предприемат решителни действия за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий, както е посочено в знаковия парижки климатичен договор. В такъв случай търсенето на петрол ще спадне "значително".

Според сценария за ускорен преход на енергийния пазар до 2050 г. най-замърсяващите фосилни изкопаеми ще пострадат най-много и търсенето на нефт може да падне със 70% до 2050 г. от сегашните нива. Wood Mackenzie прогнозира, че търсенето на петрол ще започне да пада от 2023 г. при този сценарий и този спад бързо ще се ускори след това, като годишният темп може да е около 2 млн. барела на ден, пише CNBC.

В доклада се посочва, че цените на петрола могат да навлязат в "терминален спад", като международният бенчмарк брент ще падне до между 20 и 42 долара за барел до 2030 г. В момента котировките са около 66-67 долара. Според консултантската компания цените на петрола могат да се понижат до между 28 и 32 долара за барел до 2040 г., преди да слязат до 10 - 18 долара през 2050 г.

Големите петролни компании не могат да са спокойни

Почти 200 държави ратифицираха Парижкото споразумение за климата през 2015 г., като се съгласиха да продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата на планетата до "доста под" 2 градуса по Целзий и да продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1.5 градуса по Целзий.

Той остава ключов фокус пред Конференцията за климата на ООН, която трябва да се проведе в Глазгоу, въпреки че сега някои учени по климата смятат, че постигането на последната цел вече е "практически невъзможно". Анализ на ООН от края на февруари установи, че обещанията, дадени от страни по света за ограничаване на емисиите на парникови газове, са "много далеч" от задълбочените мерки, необходими за избягване на сегашното опустошително въздействие на климатичния срив.

Ан-Луиз Хитъл, вицепрезидент в Wood Mackenzie, подчертава, че докладът на консултантската компания е по-скоро сценарий, отколкото "прогноза за базовия случай". "Въпреки това петролната и газовата индустрия не могат да си позволят да бъдат самодоволни", добавя тя. Според нея "рисковете, свързани със стабилна политика за изменение на климата и бързо променящи се технологии, са твърде големи".

Действията на мениджърите показват друго

Друго проучване показва, че доходоносните опции за заплащане на мениджърите на петролните компании създават стимули за тях да се противопоставят на действията за справяне с климатичните промени. Компенсационните пакети за изпълнителните директори, често надхвърлящи 10 млн. долара, са свързани с продължаване на добива на изкопаеми горива, проучване на нови находища и насърчаване на силно търсене на пазара чрез реклама, лобиране и държавни субсидии, се казва в доклада. Според съавтора в проучването Ричард Хийд от Института за климатична отчетност в САЩ, за което пише Guardian, нуждата от промени в корпоративните структури е по-спешна от промените в потребителското поведение. "Ние показваме, че ръководителите са собственици на десетки или стотици хиляди акции, което създава непризнато лично желание за проучване, добив и продажба на изкопаеми горива", каза Хийд.

Проучването проследява действията от 1990 г. на ExxonMobil, Chevron, Shell и BP - четири от най-големите петролни компании с големи въглеродни емисии. По това време световната общественост чува първото експертно предупреждение за опасностите от изгарянето на изкопаеми горива. Мениджърите бяха уведомени за заплахата много години по-рано, но вместо да работят за преход към по-чисти и безопасни форми на енергия, те увеличиха производството и организираха кампании, които подвеждащо представиха петролните компании като част от решението на проблема, отколкото да акцентираха върху източника му.

Между 1990 и 2019 г. четирите компании са реализирали обща печалба от около 2 трлн. долара. Минимална част от тези средства са инвестирани в нисковъглеродна енергия. ExxonMobil е насочила едва 0.22% от капиталовите си разходи за нисковъглеродна енергия през осемте години до 2018 г. Делът в Chevron е почти същият. За Shell процентът е 1.3, за BP - 2.3. Така голяма част от печалбата или се връща обратно в добива на нефт и газ, инвестира се в обратно изкупуване на акции, изплащане на дивиденти на акционери или се използва за лобиране пред политици.

Цената на петрола може да спадне до едва 10 долара за барел до 2050 г., ако светът успее да пренастрои енергийния пазар и да изпълни целите на Парижкото споразумение. Този сценарий се описва в доклада на консултантската компания в сектора Wood Mackenzie, ако световните лидери предприемат решителни действия за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий, както е посочено в знаковия парижки климатичен договор. В такъв случай търсенето на петрол ще спадне "значително".

Според сценария за ускорен преход на енергийния пазар до 2050 г. най-замърсяващите фосилни изкопаеми ще пострадат най-много и търсенето на нефт може да падне със 70% до 2050 г. от сегашните нива. Wood Mackenzie прогнозира, че търсенето на петрол ще започне да пада от 2023 г. при този сценарий и този спад бързо ще се ускори след това, като годишният темп може да е около 2 млн. барела на ден, пише CNBC.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.