На сляпо

Проблемът е, че диспечерът - ЕСО, не публикува информация за т.нар. свободен капацитет на мрежата. А именно на нейна база фирмите биха могли да се ориентират къде в момента има възможност и нужда от изграждането на нови ВЕИ мощности и да насочат усилията си към проекти в тези райони. Тъй като такава информация липсва, бизнесът се ориентира "на сляпо" - ползват се наследствени терени, купуват се подходящи слънчеви места или имоти с повече вятър без яснота дали те ще бъдат одобрени от ЕСО за изграждане на ВЕИ централа.

Даден инвеститор може да купи земя във Видин, да изготви всички документи за присъединяване на соларна централа, а впоследствие да се окаже, че там свободен капацитет няма, а има в Малко Търново.

Според процедурата при интерес за изграждане на ВЕИ централа се подава заявление до ЕСО с искане за становище (ако проектът е за централа с мощност до 5 MW, заявлението се подава до съответното ЕРП, което обаче отново го препраща към ЕСО).

Следва чакане, което може да отнеме дори и цяла година. Ако ЕСО прецени, че няма свободен капацитет на въпросното място, фирмите се налага да търсят друг терен и съответно внасят ново искане за становище дали той е подходящ. Налага се и отново да почакат за оценката.

"Понякога това, че си получил "да" за проекта си, не означава нищо, тъй като те могат да те откажат с условията, които поставят за изграждането на централата. Може да поискат да изградиш подстанция, километри кабел и др. Така инвестицията ти става огромна и на практика се обезсмисля. Ние наричаме това "положителен отказ" - в такива случаи се налага просто да се търсят други варианти", коментират инвеститори, пожелали анонимност.

Преглед на оригинала

Според тях липсата на прозрачност убива инвеститорския интерес и прави средата непредсказуема. Не са ясни и критериите, по които ЕСО взема решенията си за това какви инвестиции ще са нужни, смятат те. "Как да сме сигурни, че ако на нас ни се поставят серия от изисквания за даден терен и ние се откажем, след два месеца, когато някой друг направи същата заявка, няма да се окаже, че за него подобни изисквания няма", коментират от бранша.

Прозрачност, но не сега

За "Капитал" от ЕСО обясниха, че "нормативната база на страната не е въвела понятието "свободен капацитет за присъединяване на нови ВЕИ мощности", и това действително е така. При желание обаче от компанията биха могли да дадат такава информация, която да се обновява периодично и без това да е регламентирано по закон.

Експертите на ЕСО все пак обясниха, че подготвят електронна географска карта с 297-те подстанции, собственост на дружеството, с оперативна информация за възможността за присъединяване на производители и потребители към средно и високо напрежение. Информацията в нея ще се обновява периодично и ще отчита присъединяването на нови ползватели на преносната мрежа или извеждане от експлоатация на съществуващи обекти.

Електронната карта трябва още да осигурява оперативна информация на всички инвеститори в нови обекти с генериращи модули или промишлени консуматори, изтъкват от ЕСО. Експертите обаче уточняват, че тя няма да промени реда за присъединяване на нови обекти и няма да може да се ползва за резервиране на мощност. Кога ще заработи също не е ясно, а бизнесът е скептичен, че тя ще реши проблемите, тъй като отсега определят данните в нея като "само статистика".

От ЕСО индиректно признават, че инвеститорите действително няма как да знаят предварително къде има свободен капацитет. От дружеството обясняват какъв е редът по присъединяване и описват в подробности нормативната база, но в крайна сметка инвеститорите се информират от становището, което ЕСО подготвя и им предоставя, като в него са посочени резултатите от проучването на условията и начина на присъединяване.

Решение на косъм

През годините темата за липсата на информация за свободния капацитет и неяснотите около присъединяването на нови мощности периодично влиза и в дневния ред на парламента. Последно в края на м.г. с промените в Закона за енергетиката липсата на прозрачност отново предизвика дискусии.

Пред "Капитал" тогавашният шеф на комисията по енергетика Валентин Николов (бъдещ директор на БЕХ) съобщи, че се предвижда ЕСО да бъде задължен да публикува своевременно данни за свободния капацитет, така че потенциалните инвеститори да знаят къде могат да развиват проектите си, но това така и не се случи.

Експертите на самото дружество пък предложиха да се въведе депозит за резервиране на капацитет в размер на 5000 лв. за всеки мегават инсталирана мощност на бъдещия обект. Това обаче също бе отхвърлено, тъй като създава предпоставки за спекула.

"Идеята на ЕСО е да има някаква яснота - да видят какви заявки ще бъдат направени, за да могат да планират и развитието на мрежата си в контекста на финансирането на Плана за възстановяване. Според нас обаче това може да доведе до проблеми и до един вид препродаване на този капацитет от недобросъвестни лица, които са го запазили, на други, които действително искат да инвестират", обясни Николов за "Капитал".

Хиляди мегавати

За периода 2021 - 2030 г. съгласно според плановете на ЕСО за развитие на мрежата са планирани за изграждане общо 2923 МW нови мощности, 2368 MW от които са ВЕИ. В същия документ е записано, че според ЕСО е по-добре да се заложи на енергийна ефективност, отколкото на нови проекти.

Преглед на оригинала

Провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет", става ясно от документа.

Интересни са и други данни на диспечера, свързани с предвидените за присъединяване ВЕИ в електропреносната и електроразпределителните мрежи. Те показват, че има най-голям ръст при слънчевите централи - за тази година са предвидени 109 MW, а за догодина 130 MW. Експертите на ЕСО правят изричното уточнение, че в това число влизат и сключените предварителни и окончателни договори за присъединяване на ниво преносна и разпределителна мрежа.

Каквито и сметки да се правят обаче, без пълна прозрачност, облекчени процедури и стабилна бизнес среда България трудно ще успее да изпълни енергийните си цели. Проектите, въведени в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на малките покривни инсталации (които ползват преференциални цени) вече са освободени от задължителната към момента вноска към фонд "Сигурност на електроенергийната система", която е в размер на 5% от приходите им.

Това бе стъпка напред, но крайно недостатъчна, за да се осигури предвидимост и яснота за новите проекти. А докато това не се случи, няма как страната ни да разчита на нови зелени инвестиции и на по-добра ликвидност за енергийната борса.