Кибератака излага на риск енергийната инфраструктура на САЩ
И заплахите вероятно ще нараснат
Тръбопроводите, подобно на кабелите и подстанциите, са тип скучна, критично важна инфраструктура, за която американците не мислят, докато изведнъж не им се наложи. На 7 май кибератака накара Colonial Pipeline, фирма с централа в Джорджия, да затвори тръба, простираща се от Тексас до Ню Джърси, която доставя около 45% от бензина и дизела, използвани на източното крайбрежие. Федералните власти потвърдиха, че DarkSide, група за откупи, за която се смята, че е базирана в бившия Съветски съюз, е отговорна за случилото се. "Не говорим за някакъв си малък тръбопровод, обяснява Ейми Майърс Джафе, автор на новата книга "Цифровото бъдеще на енергията". Говорим за шията на системата."
На 12 май Colonial Pipeline заяви, че е "инициирала рестартирането на тръбопроводните операции", внимателно формулирано изявление, което подсказва трудностите за връщане към нормално действие, но и желанието да се сдържа паниката. В този ден средните цени на бензина достигнаха 3 долара за галон за първи път от 2014 г. Много зависи от това дали повече шофьори бързат да купуват бензин, както направиха по време на петролните шокове през 70-те години. Ако 30 милиона собственици на автомобили с половин резервоар решат да го напълнят, смята S&P Global Platts Analytics, те биха погълнали над 4 млн. барела, повече от ежедневното търсене на цялото източно крайбрежие. Много вече купуват, докато могат. Дълги опашки се образуваха на бензиностанциите на югоизток на 11 май. Някои бензиностанции ограничаваха продажбите, други изчерпаха горивото. Белият дом заяви, че е създал "междуведомствена група за реагиране", за да "осигури непрекъснат поток на гориво".
По-голям проблем
Дори ако доставките се възстановят бързо, САЩ са изправени пред по-упорит проблем. Въпреки повече от десетилетие внимание към киберсигурността, енергийната инфраструктура на страната (тръбопроводите, електроцентралите и мрежите, от които зависи икономиката) остава изложена на опасност от хакери. Истината е, че енергийната система може да стане дори по-уязвима, а не по-малко.
Подсигуряването на петролни и електрически активи преди означаваше предпазване от физически нападения, бомбардирането на рафинерия например. Тези рискове все още съществуват, но хакерите също могат да нанесат сериозни щети. През 2010 г. компютърният червей Stuxnet, за който се смята, че е бил дело на САЩ и Израел, атакува ядрено съоръжение в Иран. През 2015 г. и 2016 г. руски хакери предизвикаха токови удари в Украйна.
Съзнавайки подобни рискове, американските ръководители и политици се опитват да ги смекчат. Американският петролен институт, основното петролно лоби в страната, провежда годишна конференция по киберсигурността от 2006 г. насам. Министерството на енергетиката разработи "Специфичен план за енергийния сектор" за киберзаплахите през 2015 г., "Дългогодишен план за киберсигурност в енергийния сектор" през 2018 г. и "Дългогодишен програмен план за киберсигурност за 2020 г." (това са само няколко).
И все пак слабостите остават. Изключването на тръбопровода Colonial Pipeline разкрива пропуски в кибербронята на компаниите. Нефтът може да е заменим, но петролната инфраструктура не е, отбелязва Майкъл Тан от RBC Capital Markets. Североизточните щати са особено изложени на атаки, казва Тан. Недостигът на местните рафинерии прави региона зависим от тръбопроводи и петролни танкери.
Киберзащитата на федералното правителство също е несъвършена. Службата за правителствена отчетност (GAO), агенцията, натоварена да ревизира други агенции, е намерила киберсигурността за особено богата теба. Администрацията на транспортната сигурност (TSA) трябва да помага за защитата на нефтопроводи и газопроводи. През 2019 г. GAO идентифицира "фактори, които ограничават полезността на оценката на риска на TSА". През март службата съобщи, че плановете на Министерството на енергетиката за киберзащита "не отговарят напълно на рисковете за разпределителните системи на мрежата", оставяйки големите градове уязвими.
Притеснителното е, че кибератаките могат да се увеличат и по брой, и по размер. Хакерите използват рансъмуер, за да проникнат в по-големи компании, и търсят по-висок откуп. Средният откуп се е удвоил през последната година според компанията за проследяване Coveware. Освен това промените в електроенергийната система могат без достатъчно планиране да я направят още по-уязвима. Тъй като повече устройства са свързани към интернет, хакерите имат по-голям брой мишени. С все повече автомобили, работещи с електричество, затъмнение от подобен вид може да причини по-големи щети. Проблем в една от преносните мрежи, които свързват отдалечени енергийни системи, помагайки за балансирането на вятърната и слънчевата енергия, може да окаже влияние върху друга.
Тези предизвикателства не се срещат единствено в САЩ. Но създават главоболие за президента Джо Байдън, който се опитва да спечели подкрепа за предложенията си за климата в инфраструктурния си план за 2 трлн. долара. Ограничаването на климатичното изменение и борбата с киберзаплахите едва ли са взаимоизключващи се начинания. Байдън трябва да предложи надежден аргумент, че може да превърне енергийната система на САЩ едновременно по-природосъобразна и по-сигурна.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
