В Плана за възстановяване и устойчивост, който разработи правителството на Бойко Борисов, има предвиден проект на държавния електроенергиен системен оператор. Той е за общо 511 млн. лв., като 467 млн.лв. от тях ще са по линия на самия план, а останалите 44 млн. лв. - собствено финансиране на ЕСО.

В момента планът е на етап доработка от служебното правителство и не е внесен за одобрение в ЕК. Но според експерти е малко вероятно точно този проект да бъде отхвърлен, тъй като от Брюксел вече са потвърдили, че финансирането му няма да представлява държавна помощ. А и основната цел се вписва директно в рамката на Зелената сделка и възстановяването.

Не така обаче стоят нещата с намеренията на самата ЕСО за това как да усвои тези средства и на кого точно да ги даде. Документите към момента сочат, че се прави всичко възможно получател на дейностите и съответно на парите да бъде фирма ЕМУ от търговищкото село Разбойна, която в последните години се оказа абонирана за поръчките на системния оператор.

Да заповяда ЕМУ

От документите на ЕСО, приложени към Плана за възстановяване, става ясно, че изпълнението на дейностите ще стартира веднага след одобрението на цялостния проект на компанията от страна на Брюксел. Посочено е, че цялостният проект ще се реализира чрез възлагане на договори за доставка и изпълнение по реда на ЗОП. Но още в следващото изречение се разбира, че явно нови процедури няма да бъдат обявявани, тъй като "към момента ЕСО има подписани рамкови договори/споразумения (...), което позволява стартиране на проектните дейности непосредствено след одобрението му". Дружеството има подписани рамкови договори с ЕМУ и близката до нея "Импулс Ко" за доставка на оборудване и изпълнение на строително-монтажни работи, които в случая ще се използват за старт на първия подпроект - за система за автоматизирано управление на подстанции (САУП). Той е и най-големият - с индикативен бюджет от 378 млн. лв.

Първите стъпки в тази посока вече са направени, след като този месец изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев е подал в Агенцията за обществени поръчки обявления за изменение на рамковите споразумения на ЕМУ и "Импулс ко", с които към тях да бъдат включени точно обектите от проекта в Плана за възстановяване.

И точно тук са пробойните, тъй като е недопустимо европейски проекти да се възлагат по вече сключени рамкови споразумения. Така се ограничава конкуренцията и няма да има никаква прозрачност при изразходването на средствата.

Какво точно ще се прави

Проектът на системния оператор е озаглавен "Дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на ЕСО в условията на нисковъглеродна икономика". Зад това на пръв поглед твърде общо име се крият поредица от важни дейности, които обаче може да не се случат по най-добрия начин.

Най-общо целта е цялостно модернизиране на дейностите по планиране, управление и поддръжка на електропреносната мрежа на страната чрез въвеждането на цифрови средства и методи, които да осигурят сигурност и надеждност в условията на нисковъглеродно производство, все по-голямо проникване на ВЕИ източници и др. Конкретно се предвижда изграждането на система за автоматизирано управление на подстанции, разширение и модернизация на телекомуникационната мрежа с нови устройства за дистанционното управление на подстанции, цялостна система за киберсигурност, модернизация на системата за администриране на пазара на електрическа енергия и др.

Една от целите на проекта е и увеличаване на капацитета за присъединяване на нови ВЕИ мощности към системата с поне 4000 MW, като идеята е това да е факт до юни 2026 г. За сравнение - сега в страната има около 2000 MW ВЕИ мощности (без ВЕЦ). Според експерти, пожелали анонимност, но с дълъг стаж в областта, това е възможно и в момента, а проблемите пред присъединяването са други. И те се чуват от бизнеса - липсата на прозрачност и предвидимост, липсата на публична информация за т.нар. свободен капацитет на мрежата, където те биха могли да се разположат, и не на последно място административни пречки, които бавят ужасно много инвестициите.

Също до 2026 г. се предвижда да бъде увеличен и междусистемният капацитет за пренос на електроенергия чрез по-добро използване на съществуващите активи с поне 1000 MW.