Всички плащаме за "Марица-изток"

"Марица-изток" без край. Но с ново начало

Най-скъпата и трудна реформа - тази в енергетиката, вече не може да бъде отлагана.

Темата накратко
  • След години отлагане тежките решения за въглищната енергетика на България вече трябва да бъдат взети.
  • Мините и ТЕЦ-овете, в които работят хиляди хора, не могат да продължат както досега заради скъпите квоти CO2. Алтернативите са много - ВЕИ, водород, батерии, индустрия, но засега се върви към нови газови централи, които обаче няма да осигурят заетост.

За да могат няколко хиляди човека, които не работят особено много, да продължават да взимат заплати от по 4 хил. лева и гигантски годишни бонуси, а синдикатите да прибират процент от тези суми като членски внос, всички българи трябва да плащат по-скъп ток. И бизнесът също. Което ще направи икономиката по-неконкурентна и ще ограничи възможностите за повишаване на заплатите на служителите (повече за това тук).

Така накратко може да се обясни решението на горещия проблем с ТЕЦ "Марица-изток 2", което служебното правителство (а вероятно и президентът Румен Радев) взе тази седмица. Всъщност това не е решение, а отлагане на решението за следващия кабинет и парламент. Подобен ход донякъде е разбираем - такава мащабна реформа не може и не бива да се прави от служебно правителство без действащ парламент. От друга страна обаче, изкуственото финансово поддържане на нереформираната въглищна енергетика, което ГЕРБ правеше през последните 4 години, не може да продължава вечно и колкото повече опити се правят в тази посока, толкова по-висока цена ще плащаме всички. В един момент, още в следващите месеци или най-много година, България ще се окаже в крайно неблагоприятна ситуация - изостанала драматично в процесите по модернизация, пропуснала възможности за финансиране, изгубила шанса да привлече нови инвеститори, губеща стотици милиони левове на година, без перспектива за развитие и дори заплашена от евросанкции за непозволената държавна помощ.

От такова развитие никой няма да спечели. Напротив - всички ще загубят, дори синдикатите, които в момента са най-големите противници на реформата в енергетиката. Опитвайки се да запазят приходите си възможно най-дълго, те, изглежда, не желаят да признаят неизбежното - че това води към загуба на работни места и пълен социалноикономически крах във въглищните региони като Стара Загора. За сравнение, в други страни като Полша и Гърция именно синдикатите са един от моторите на реформите, тъй като виждат възможности в енергийната трансформация като привличането на нови инвеститори, повишаване на добавената стойност на труда и качеството на живот. А дори балкански държави като Северна Македония и Албания, които не са в ЕС, имат вече успешни проекти (виж този текст). България обаче отказваше да гледа в тази посока през последните години и сега изостава драматично в процесите. А лансираните през последния месец спешни предложения за промени, включително в Плана за възстановяване, са преди всичко хаотични, отколкото добри или лоши (какви са новите проекти в Плана може да научите тук). Което отново може да създаде проблем - средствата и усилията да се разпилеят, без да се постигне желаният ефект.

Какво се случи

Критичната ситуация в комплекса "Марица-изток" не е изненада, но умело беше прикривана от правителството на ГЕРБ през последните години с илюзорни обещания към миньорите и наливането на стотици милиони лева. В енергийната стратегия на България до 2030 г. и в Националния план за енергетиката и климата, които бяха разработени от екипа на бившия енергиен министър Теменужка Петкова, например вместо пътна карта за трансформацията на сектора имаше заявки за използване на въглищата до 2060 г. А само през 2020 г. за поддържането на ТЕЦ "Марица-изток 2" държавата похарчи близо 1 млрд. лв. - 600 млн. лв. под формата на опростени кредити към БЕХ и още над 300 млн. лв. за квоти CO2. Въпреки това централата завърши годината на минус с 340 млн. лв., с което натрупаната загуба достигна внушителните 1.15 млрд. лв. През това време оптимизации не бяха направени и не е предвидено да се случат такива - нито в ТЕЦ-а, нито в мините, въпреки че и двете предприятия работят с изключително намален капацитет.

Формално ТЕЦ "Марица-изток 2" трябваше да спре работа на 1 юли, когато започна новият регулаторен период. Причината е, че скъпата й енергия по закон не може да бъде включена в енергийния микс, който КЕВР прави за битовите потребители, а не може и да се продава на борсата защото е неконкурентна. Синдикатите обаче заплашиха с протести, ако централата спре и служебният министър на енергетиката Андрей Живков бързо издаде извънредна заповед за включването й с годишна квота за осигуряване на електроенергия за битовите потребители.

Това е отчаян популистки ход с политическа, но не и икономическа логика. В резултат на него цената на тока за бита ще се натовари допълнително със скъпия ток на ТЕЦ "Марица-изток 2", а бизнесът ще плаща по-висока цена "Задължение към обществото", с която да се покрият разходите на централата. Освен това има реален риск от наказателна процедура срещу България за непозволена държавна помощ.

Общият негативен ефект от това решение е около 250 млн. лева. Този разход се мотивира само със заплатите на работещите в централата - над 2300 души. Реално обаче фонд работна заплата е 113 млн. лв. и за да бъдат платени тези пари, всички българи трябва да похарчат четвърт милиард допълнително. Тук логично възниква въпросът защо просто не се платят заплатите на работниците и да се спестят останалите 137 млн. лв., като ТЕЦ-ът спре да работи и стои само в резерв. Отговорът очевидно пак е политически и се дължи в конкретния случай от служебното правителство.

Оправданията, че лошото финансово състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" се дължи на високата цена на вредните емисии е първосигнално вярно, но реално загубите в държавното дружество започнаха да се трупат още през 2014 г., когато квотите струваха 6 евро/тон. И продължиха да растат през всяка от следващите години, въпреки че CO2 емисиите не промениха цената си. От друга страна, още преди десетилетие ЕС е заявил и включил в законовата си рамка ясни цели да намали въглеродните емисии с 55% до 2030 г. (на база 1990 г.) и част от това е именно поскъпването на квотите. Така че българските власти още от първия кабинет на Бойко Борисов са съвсем наясно за съдбата на въглищната енергетика, но не предприеха нищо, за да се избегнат трусовете като настоящия.

Какво не се случи Една от съществените задачи, които не бяха решени, е либерализацията на пазара на електроенергия. Вече 10 години това е тема, която постоянно се обсъжда, но и сега, след 1 юли, една огромна част от сектора (снабдяването на домакинствата) ще бъде регулирана. Това спъва частните инвестиции в енергетиката, изкривява пазара и трупа дефицити. Но пък осигурява краткосрочен политически комфорт чрез поддържането на сравнително ниски и фиксирани цени на тока за бита.

Пак през последните 10 години не бяха разписани дори критерии за енергийна бедност и съответно няма готови механизми и финансов ресурс за подкрепа на енергийно бедните домакинства (около 32% от всички) при премахването на регулираните цени на тока за бита.

Заради тези два големи пропуска на предишното управление не беше въведен и т.нар. Механизъм за капацитети, който да позволи на държавата да поддържа въглищните си централи поне до 2025 г. Последният шанс за въвеждането му бе 1 юли 2021 г., но заради изборите през април депутатите от ГЕРБ и Обединените патриоти отказаха да гласуват реформата в сектора.

Нерешен остана и въпросът с модернизирането на електропреносната мрежа и правилата за присъединяване на нови ВЕИ мощности от ЕСО. И досега няма никаква публичност за местата, в които може да се присъединяват нови централи. А тази седмица България, единствена от всички в ЕС, се въздържа да подкрепи европейски закон, който да направи целите за намаляване на емисиите от парникови газове правно обвързващи. Законът несъмнено ще бъде приет, но това показва, че страната върви по грешен път.

А сега накъде

През последните две години реално няма видима нужда да се поддържа ТЕЦ "Марица-изток 2" в пълна готовност - 1600 мегавата. Централата изключително рядко е надвишавала натоварване от 700 мегавата, а през почти цялата година работи на около и под 400. Дори в критичния момент през май т.г., когато и двата блока на АЕЦ "Козлодуй" бяха спрени, държавният ТЕЦ не заработи на пълна мощност - недостигът бе покрит от ВЕЦ-овете и най-вече от внос на електроенергия. Последното ще става все по-често с предстоящото пазарно обединение на българския пазар с европейския през Румъния.

Под една или друга форма част от мощностите несъмнено трябва да бъдат запазени, за да се гарантира сигурността на енергийната система. За преодоляване на сегашната ситуация с комплекса "Марица-изток" има множество решения - комбинация от нови соларни и вятърни мощности с батерии за съхранение на енергия, производство на водород, индустриални зони, агроенергетика и т.н. В държавните структури обаче напоследък най-често се говори за газови централи. Дори според последните разчети именно за изграждането на такива и нужната им газопреносна инфраструктура ще бъдат похарчени огромни средства от инструментите на ЕС.

Газификация на въглищните ТЕЦ не са най-доброто решение. "Замяната на въглища с газ е некомпетентно предложение. Ако една централа фалира при цена на емисиите от 20 евро, газовата ще фалира при цена от 50 евро, каквато е цената в момента. А тя ще се повишава. Отделно, газ означава ликвидиране на всички работни места, защото газовият ток няма нужда от хора. Модерна централа от 1 ГВт се обслужва от 30 - 40 души. За подобна мощност сега работят 4000", казва Юлиан Попов, който е съветник на Европейската климатична фондация и бивш служебен екоминистър.

Истината е, че газът има място в прехода, но само за покриване на пиковото потребление сутрин и вечер, когато няма слънце, както и за балансиране на системата в моменти, в които има остър недостиг на електричество. Само с него нито ще се запазят работни места, нито ще се привлекат инвеститори. И то не само в енергетиката. Всяка сериозна международна високотехнологична компания като Google, Amazom, Tesla, VW изисква чиста енергия за заводите си. Така че, когато се правят огромни инвестиции с грантове, трябва да се мисли именно в тази посока. А не как да се усвоят парите.

Алтернативна заетост

Работещите в енергийния сектор на Стара Загора, Перник и Бобов дол са около 40 хил. души, според анализ на WWF. Най-засегнат от трансформацията ще е районът на Стара Загора, където броят им е най-голям. Тези от Перник, който е най-близо разположен до София, имат най-големи шансове да си намерят друга работа. В анализа се посочва, че част от секторите, към които могат да се насочат хората след поетапното затваряне на въглищните централи, са производството на ток от ВЕИ, рекултивацията на замърсяванията, причинени от въглищното производство, биоземеделието и др. Очакваният брой нови работни места в микропредприятия например се оценява на около 150 за община Бобов дол, 700 за Перник и над 2000 за Стара Загора, които могат да бъдат създадени и чрез стартъпи. Всички останали работници трябва да се преразпределят към вече съществуващи компании или новосъздадени малки и средни предприятия - процес, който на територията на Перник и Стара Загора ще се реализира относително по-лесно в сравнение с Бобов дол, се посочва ясно още в доклада на WWF.