Всички плащаме за "Марица-изток"

Високо напрежение за индустрията

Скъпият борсов ток поставя бизнеса пред нови изпитания, но засега никой не предлага решение

Темата накратко
  • Растящите цени на електроенергията затрудняват работата на едрия бизнес.
  • В редица европейски държави има помощи за преодоляване на ценовия шок.
  • Българската индустрия също поиска конкретна подкрепа, за да се избегне повишение на крайните цени.

Екстремните цени на борсовата електроенергия в последните месеци се превърнаха от изключение в правило, а България редовно заема първото място в Европа по скъп ток за бизнеса. Това е проблем, който пряко засяга конкурентоспособността на страната и съответно не позволява повишаване на добавената стойност и стандарта на живот. И ясно показва, че трансформацията на сектора не е нужна просто заради европейката зелена сделка, а за да може българската индустрия да стане по-конкурентна. Засега поскъпването на тока на борсите не намира пряко отражение в крайните цени за потребителите, които са защитени с решенията на КЕВР, но е въпрос на време и това да се проемни.

Рекордните стойности на електроенергията имат своето обяснение - исторически високата цена на въглеродните емисии, която на моменти надвишава 55 евро за тон (по данни на системата за търговия с емисии на ЕС - ETS). Тези цени не позволяват на въглищните централи като ТЕЦ "Марица-изток 2" да продават енергията си на пазара и това води до дисбаланс в търсенето и предлагането. И до парадокса, че колкото по-скъпа става електроенергията на борсата, толкова по-невъзможно е за държавната централа да продава, защото разходите й се увеличават по-бързо.

Жегата от последните седмици, както и липсата на вятър в Западна Европа (където има значителен брой вятърни централи) също доведе до намалено предлагане на електроенергия. Но това е само намек за предстоящия зимен сезон, когато и цените на газа се очаква да бъдат още по-високи - а те също са пряко свързани с производството на електроенергия в Европа.

Не без значение е и фактът, че само за последните шест месеца има значително поскъпване при основни суровини и енергоносители като стомана и алуминий. Затова и от едрия бизнес смятат, че България трябва да предвиди форма на подкрепа за енергоемките предприятия.

Какви са вариантите

"Управляващите често пъти мислят за производствата с висока добавена стойност като различните технологични компании, но не трябва да се забравя и базовото производство", смята зам. -председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Румен Радев. "В България един от проблемите е липсата на политическа воля по отношение на енергоинтензивните индустрии и тяхното подпомагане. Да, такова трябва да има и това е неминуемо, още повече че с тези цени в последно време пазарът е абсурден", отбеляза той пред "Капитал".

Радев допусна и спекула в "играта" с цените на тока, но бе категоричен - фокусът трябва да бъдат енергоемките индустрии, т.е. производствата, за които стойността на електроенергията не е без значение, както, да речем, за малките квартални бакалии (при които тя не е дори ценообразуващ фактор).

"Всички плащаме цената на енергията, тъй като, когато тя се увеличава, се повишават и производствените разходи. Съответно се повишават цените на суровините. Оттам имаме една всеобща картина на повишение. Това за съжаление се случва в цяла Европа от началото на годината. И не само при цената на електроенергията, а и в цената на природния газ се наблюдават същите тенденции. По-глобално конкурентоспособността на европейската икономика е поставена под въпрос. По-локално започват да се наблюдават признаци на инфлация и всеобщо поскъпване", коментира инж. Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) пред БНР.

За "Капитал" той добави, че федерацията, заедно с Българската асоциация на металургичната индустрия, отдавна се опитва да убеди правителството, че е нужно компенсиране на непреките разходи за въглероден диоксид, особено в контекста на поскъпващта електроенергия и повишаващи се цени на квотите парникови газове. "В крайна сметка, в началото на ноември 2019 г. от Министерския съвет беше внесен законопроект за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата за установяване на този компенсаторен механизъм. Промените бяха приети на първо четене, но не бяха внесени за второ гласуване в зала и така и не бяха приети", коментира той.

Според Найденов особеното е, че този тип помощ може да се финансира само от постъпленията на страната от продажба на квоти парникови газове на общоевропейските търгове. "Тези средства в България постъпват във фонд "Сигурност на електроенергийната система". В нашия случай доброволно беше приет ограничен бюджет на тези компенсации от 33 млн. лв. годишно, за да не се увреждат интересите и на другите пазарни участници, тъй като фондът има сериозна роля на пазара на електрическа енергия у нас", каза още той.

Целта била да се нотифицира помощта пред ЕК за периода 1 юли 2019 г. - 31 декември 2020 г. (18 месеца), като така бюджетът на тези компенсации е бил изчислен на около 50 млн. лв. за целия период. До тази помощ обаче така и не се е стигнало.

"Липсата на подобни мерки поставя българската индустрия в неравностойно положение спрямо предприятията от страните, в които се прилагат такива компенсации. Докато течеше разглеждането на прилагането на компенсация за непреките разходи у нас, такъв механизъм беше нотифициран от Полша, а през 2020 г. Румъния и Чехия също нотифицираха тази компенсация. Техните бюджети са: Полша - 208 млн. евро за 2019 и 2020 г.; Румъния - 291 млн. евро за 2019 и 2020 г.; Чехия - 89 млн. евро за 2020 г.", поясни Ивайло Найденов.

И все пак - положително е, че у нас беше удължено прилагането на отстъпката за разходите за зелена енергия до края на 2021 г., в съответствие с удължаването на насоките за държавна помощ в областта на енергетиката и опазването на околната среда, отбелязват от БФИЕК. Според регистъра на Министерството на енергетиката от тази отстъпка годишно се възползват около 120-130 предприятия.

"Ефектът ѝ обаче намалява, защото размерът на ВЕИ компонентата в цена "Задължения към обществото" също намалява (те продават енергията си на борсата и ФСЕС ги компенсира чрез "Задължение към обществото" само за разликата до преференциалната цена в дългосрочните им договори, която става все по-малка)", поясни директорът на федерацията Ивайло Найденов.

Управлявай умно

Друг начин за управление на разходите за електроенергия не е свързан с получаването на регламентирана държавна помощ от индустрията. Това е възможността за участие на управляеми товари в регулирането на електроенергийната система, смятат експертите. Индустриалните потребители, които разполагат с подходящи управляеми товари (с необходимите технологични характеристики), могат да осигуряват разполагаемост на ЕСО, срещу съответното заплащане.

"Тази разполагаемост се състои в готовността на определени консуматори да бъдат ограничени или изключени, като по този начин, в случай на повишено натоварване на електроенергийната система, не е нужно да бъдат включвани електроцентрали", обясни директорът на БФИЕК. Предимствата са, че се осигурява бързина на управлението на товара, не се излъчват емисии (изключва се потребител, не е нужно да се натоварва ТЕЦ) и се избягват допълнителни инвестиции в резервиращи електроцентрали.

Участието на управляемите потребителски товари трябва да е равнопоставено на участието на електроцентралите в регулирането на системата, както и при евентуален механизъм за капацитет (стига да отговарят на технологичните изисквания). Към момента обаче у нас тази възможност не се използва. Преди отмяната на студения резерв ЕСО купуваше съвсем малка разполагаемост от потребители, а сега - никаква.

Използването на тези потребителски товари е важно и за запазване на целостта на електроенергийната система в случаи на системни аварии. "Последствията от разделянето на единната европейска синхронна зона на югоизточна и северозападна на 8 януари т.г. бяха овладени включително и чрез изключване на 1700 MW управляеми потребителски товари в Италия и Франция. Така се избегна общоевропейска авария и двете части на системата бяха синхронизирани за по-малко от час", обобщи Ивайло Найденов.

Засега темата за подпомагането на едрия бизнес, изглежда, не е в дневния ред на служебното правителство и ресорния министър Андрей Живков, които са фокусирани основно върху ТЕЦ "Марица-изток 2". Въпреки това бизнесът и потребителите ще продължат да плащат за комфорта на държавната централа без каквато и да било икономическа логика в съществуването й в сегашния вариант. Ако решенията за бизнеса закъснеят отново обаче, може да се стигне до фалити и временно ограничаване на производствата. Което в условията след корона кризата би поставило в риск възстановяването на икономиката и стабилизирането на пазара на труда.