Какво мислят политици, бизнес и синдикати за бъдещето на "Марица-изток"
Какви са вариантите за разрешаване на критичната ситуация в комплекса през погледа енергийните експерти
Капитал
ТЕЦ "Марица-изток 2" трябва да си оптимизира персонала, а не да бъде включвана в регулирания пазар
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал
Социален елемент за работещите в ТЕЦ-а ли? Социалният елемент засяга 2 000 000 души, които се налага да плащат, за да може централата да продължи работа и тези 2000 души там да си получават заплатите, при това често пъти, без да работят особено. ТЕЦ "Марица-изток 2" не работи на пълна мощност и дори не работи на половината от мощността си, но въпреки това за намаляване на техният брой и дума не може да става. Защо? Дори минималното включване на ТЕЦ-а в регулирания пазар ще доведе до увеличение на цената за бита и повишаване на цената "задължение към обществото" за бизнеса. А това ще намери директен израз в нарушена конкурентоспособност и повече разходи за хората.
АЕЦ "Белене" трябва да се изгражда на пазарни начала, но инвеститорите искат държавни гаранции, което според нас е проблем. Да, държавата може да даде определени гаранции в някаква степен, но те не бива да засягат ангажименти за дългосрочно изкупуване на енергията, а по-скоро да дадат сигурност на инвеститорите, че такава централа ще има и правителството няма изведнъж да предприеме друг курс.
Смятам обаче, че вероятно изграждането на 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" би било по-рационално. Като цяло обаче основната задача трябва да бъде преходът и раздялата с въглищните централи и развитието на повече ВЕИ. Държавата трябва да освободи изграждането на последните, защото в момента строителството отнема три месеца, а изваждането на документите - около година. Това е абсурд.
"Марица-изток" ще се трансформира, ще изглежда по друг начин, но няма как да спре
Пламен Димитров, президент на КНСБ
През 2017 г. по наше настояване, на двата синдиката, в Стара Загора бяха тогавашният премиер Борисов и тогавашният и сегашен председател на ПЕС Сергей Станишев, за да могат да артикулират бъдещето на комплекса "Марица-изток" с искането, което ние бяхме заложили - за 5-годишна визия за това как ще изглежда комплексът. Нито тогава, нито сега имаме такава визия.
Да, работи (комплексът - бел.авт.), но работи с все по-големи сложности. Той не е предмет на социалните, синдикалните или каквито и да било други измерения на бъдещето на нашата енергийна система, а е предмет на националната сигурност. И който го разглежда по друг начин всъщност жестоко бърка. Да, той ще се трансформира във времето напред, ще изглежда по друг начин сигурно, но няма как да спре.
Фактът е факт - този, който най-много е нужен, излиза, че е най-задлъжнял заради поредица от грешни решения, взети във времето назад и от енергийния регулатор, но и от управлението на БЕХ. Ние си даваме сметка, че през Плана за възстановяване и устойчивост и средствата през Фонда за справедлив преход е единственият шанс да видим бъдещето на комплекса "Марица-изток" и на въглищните региони. Държим да има равен достъп, ако има в някакво време напред хоризонт за газопреносната мрежа да стигне до "Мини Марица-изток", да стигне и до ТЕЦ "Бобов дол".
България е закъсняла с 11 години за развитието на енергетиката си
Рамадан Аталай, бивш депутат и член на Централното оперативно бюро на ДПС
Според Рамадан Аталай е нужна "реконструкция" на "Марица-изток 2". "Първо минаваме на паро-газови централи в рамките на 2030 г. Вървим към по-новите технологии, които вървят в момента, докато стигнем до 2050 г. до водорода", обясни той пред БНТ. Аталай отбеляза още, че задълженията на ТЕЦ "Марица-изток 2" са притеснителни, а изход може да се намери единствено в излизането на свободния пазар на всички - ТЕЦ-ове, фотоволтаиците, АЕЦ.
"Така, както от името на ДПС аз бях предложил изменение в закона декември месец 2020 г., решавахме въпроса с ТЕЦ "Марица-изток 2". Щяхме да получим от ЕС съответното разрешение за капацитет и ТЕЦ-ът щеше да получи онази държавна помощ, която щеше да е достатъчна за производството на електроенергия", обясни Аталай.
По думите му с този законопроект се даваше разрешение и визия за развитие на енергетиката. На първо място частните и държавните производители на едро на електроенергия излизат на свободния пазар. На второ място се разрешават проблемите с американските централи, като преговорите с тях щяха да са приключили, да са разплатени задълженията, а НЕК нямаше да е с такива тежки дългове.
Промените, внесени от Аталай, обаче така и не получиха подкрепа.
Българските потребители и индустрия плащаме за безхаберието на управляващите с по-високите сметки за ток
Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум и кандидат депутат от "Има такъв народ"
Имаме няколко варианта за поетапно развитие на комплекса "Марица-изток", включително и изграждане на индустриален парк, в който да се базират производства на високотехнологични системи за умни мрежи и електромобили с висок експортен потенциал. Обсъжда се и възможността за механизирано производство и използване в централата на бързо растяща енергийна дървесина.
Част от вариантите са свързани и с ускоряване на изграждането на българо-гръцкия интерконектор за газификация на комплекса, която тема ще стане приоритет в дейността на енергийния екип на ИТН в близко бъдеще. Продължаващото изкупуване за регулирания пазар на тока от ТЕЦ "Марица-изток 2" е принудено непазарно решение, което не може да продължава дълго. То е резултат от некадърното управление на енергетиката и провала на опитите да се въведе механизмът за капацитети (единствената държава в ЕС, която не успя!), който да осигури регламентирана държавна помощ за комплекса.
В резултат на това българските потребители и индустрия плащаме за това безхаберие на управляващите с по-високите си лични сметки за електроенергия. От друга страна, комплексът "Марица-изток" не може да бъде затворен просто така, като бакалия, защото е нужен на системата.
Проектът АЕЦ "Белене" за мен и за енергийния екип на ИТН е затворена страница. Той се изхаби от многократните рестартове и прекратявания, а днес е загубил всички официални разрешения и оценки. Нашият екип има идея в замяна на този проект на площадка "Белене" да бъде изграден един друг, много по-модерен за България и Европа проект за производство, съхранение и експорт на водород. Усилено се готвим да представим обосновка за параметрите и целесъобразността. Това се много печеливши проекти, за които има достъп до европейски грантове и България може да се възползва в много кратък срок.
Площадката на "Козлодуй" има потенциал за развитие с изграждане на нови мощности, които трябва да бъдат квалифицирани като заместващи на блокове 5 и 6. В същото време приоритетното строителство на ВЕИ в страната трябва да бъде балансирано с мощности, предлагащи независимо от външни атмосферни фактори електропроизводство.
Друга много важна наша законодателна инициатива в областта на енергетиката и минералните ресурси, която е обявена в предизборната ни програма, е да бъдат възстановени текстове от действащия до 1944 г. Закон за подземните богатства, който дава права на собствениците на земи (без обработваеми земеделски земи) да се разпореждат с наличните общодостъпни минерални ресурси в имотите си. Този закон ще създаде условия за бързо развитие на малкия и средния бизнес в България и ще прекрати корупционните практики на предоставяне на този добив на фирми и лица свързани с властта.
Ако минно-енергийният комплекс спре, ще настъпи катаклизъм
Красимир Вълчев, бивш просветен министър и водач на листата ГЕРБ - СДС в Стара Загора
Изходната позиция трябва да бъде запазването на комплекса "Мини Марица-изток" като произвеждащ енергия от въглища, а не да се бърза с неговото заличаване. Ако спре работа минно-енергийният комплекс, през зимните месеци ще останем без електрически ток и ще настъпи катаклизъм.
Няма европейски документ, който да поставя дата или година за затваряне на централите. Проблемът са високите цени на емисиите и влизащите в сила от 2025 г. изисквания за намаляване на нивата на CO2, които обаче са свързани не с ограничаване работата на термичните централи, а с начина на предоставяне на държавна помощ. Правителството на ГЕРБ не само не е договаряло дата за затваряне на мините и централите, а водеше успешни преговори такава дата да няма.
Преходните технологии могат да бъдат много, но два са основните варианти - паро-газова централа или улавяне и съхранение на CO2, съчетано с хибридно горивно решение. Служебното правителство скоро съобщи, че е избрало първия вариант, което означава затваряне на мините, социален катаклизъм за региона, зависимост от чуждо гориво и загуба на милиардите левове инвестиции, направени в техника и инфраструктура на рудниците.
Високите разходи на ТЕЦ "Марица-изток 2" се дължат на високите цени на емисиите, за които централата плаща дори при ограничен производствен режим - над 350 млн. лв., а не на финансирането за ФК "Берое" (5 млн. лв. годишно).
Територията на комплекса е огромна и на нея може и трябва да се изградят индустриален парк, фотоволтаици и други мощности, но те трябва да бъдат собственост на "Мини Марица-изток" ЕАД. Много вероятно е зад амбициите на новите управляващи за бързо ликвидиране на мините да стоят частни интереси за приватизация на терените.
Газопровод до комплекса е необходим не за да се затворят мините, а за да се изгради най-добрата индустриална зона в България. Инвеститорите търсят газова свързаност.
Срещу комплекс "Марица-изток" има много ясна политическа коалиция, включваща "Има такъв народ", ДПС и "Демократична България". Има и хищна бизнес коалиция, включваща ядрено лоби, газови интереси, собственици и инвеститори във фотоволтаични мощности.
Енергийните щрауси от ГЕРБ заравяха глави, не признаваха, че има проблем
Ивайло Мирчев, кандидат за депутат от "Демократична България"
Енергийната трансформация на Маришкия басейн изисква споделени усилия на държавната, регионалната и местната власт заедно с инвеститорите в комплекса и местния бизнес. Това следва да бъде интегрирана част от нова, адекватна с европейските регулации и приета с консенсус Енергийна стратегия на България. Ясно е, че политическата абдикация на ГЕРБ от истинските проблеми в енергийния сектор поставя новия парламент и редовно правителство пред тежки и непопулярни решения за социално-икономическо преструктуриране на региона.
България закъсня фатално с енергийния преход, отказвайки се от фондове и програми на ЕС за плавен преход и от решения, които в Полша, Унгария, Чехия, Гърция вече помогнаха на хората и бизнеса в засегнати от въгледобива региони да стъпят на краката си и да развият нови индустрии.
От две години със заповед на енергийния министър се дава квота за регулиран пазар на ТЕЦ "Марица-изток 2", а БЕХ ефективно плаща задълженията на централата за квоти въглеродни емисии. ЕК ни предупреждаваше, че това е недопустимо. Енергийните щрауси от ГЕРБ обаче още по-надълбоко заравяха глави, не признаваха, че има проблем и обещаваха още 60 години добив на въглища.
Имаме конкретно и ясно решение, което да предложим за обсъждане и то е: газифициране на Маришкия басейн чрез интерконектора с Гърция, преминаване към по-екологична горивна база - природен газ/водород, изграждане на фотоволтаични централи върху терените за рекултивация.
Предлагаме целенасочена програма за запазване на конкурентоспособността на местния бизнес в процеса на трансформация чрез съпътстващи дейности, със запазване на енергийния им характер и работни места - поддръжка на ВЕИ технологии, производство и поддръжка на модерни системи за съхраняване на енергия и други нови дейности. Заедно с това и програми за преквалификация на заетите и предефиниране на приоритетите на образователната инфраструктура в района.
Така се предпоставя и модернизация на цялата енергийна система на България с големи и гъвкави производствени мощности, които в синхрон с очакваните инвестиции във ВЕИ да увеличат производствения капацитет и облекчат балансирането на електроенергийната система. Всичко това естествено ще привлече нови за региона индустрии.
България трябва незабавно да спре всички плащания и разходи за проекта АЕЦ "Белене", който никога няма да се въведе в експлоатация. А при бързото развитие на новите технологии, поевтиняването на инвестициите във ВЕИ, огромния потенциал за развитие на енергийната ефективност и децентрализираното производство на ток е необходимо внимателно да се прецени има ли необходимост от допълнителна ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй".
