ЕС очаква около 10 млрд. евро годишно от трансграничния въглероден данък

Европейският съюз (ЕС) очаква да събира поне 9 млрд. евро годишно от трансграничния въглероден данък (ТВД), който се очаква да бъде наложен постепенно от 2023 г. ТВД е основният начин, по който ЕС ще се опита да предпази производителите си от конкуренция от държави, в които по-тежките регулации на съюза за намаляването на парниковите ефекти не важат. Парите, които ще постъпват в ЕС от ТВД, ще бъдат използвани за погасяване на дългове, взети за справяне с корона кризата.

На 14 юли в ЕС ще влезе в сила планът, който цели до 2030 г. да свали нетните парникови емисии до нивото, на което са били през 1990 г. Една от стъпките в този план е и налагането на трансграничен въглероден данък. Целта на ТВД е да намали емисиите, създавайки финансови облекчения за производителите, както и да предотврати "изтичането на въглерод", както се нарича изместването на производство в страни с по-леки закони спрямо парниковите ефекти. Други точки от плана са по-високи екостандарти за коли, преработване на механизмите за търговия с въглеродни емисии, както и данък, който да бъде налаган над керосина.

Постепенното налагане на данъка е породено от желанието на Брюксел да позволи по-лесно нагаждане за производителите, както и да осигури "възможно най-малко затруднения за търговските потоци и оператори". Това показват документи, до който е получил достъп Financial Times.

Производителите на стомана, както и представители от други индустрии са надяват ТВД да влезе възможно най-скоро в сила. В момента те плащат все по-скъпите цени на въглерода в ЕС, докато техните конкуренти извън блока не трябва да се съобразяват с европейските правила.

Европейският съюз е изправен пред тежката задача да убеди партньорите си, че въглеродният данък, който е и първият подобен, е честна и необходима стъпка по пътя към намаляването на вредните емисии в световен план.

Постигане на съгласие за ТВД

Целта пред ЕС е да се справи по-добре, отколкото през 2018 г., когато Брюксел взе решението да премахне палмовото масло от списъка на устойчивите биогорива. Това решение доведе до остра реакция от Индонезия и Малайзия пред Световната търговска организация (СТО).

Парите от данъка ще отиват за изплащане на заемите, изтеглени за справяне с пандемията от коронавирус.

Берндт Ланге, председател на Европейската търговска комисия, смята, че подобен въглероден данък може да се превърне в основата на всички търговски спорове в бъдеще, в това число и с най-големия съюзник на ЕС - САЩ. "Голямата задача в следващите няколко месеца ще бъде да направим така, че да няма жалби срещу подготвяния механизъм в СТО", сподели по време на уебинар Ланге. Комисията гарантира честността на механизма, задължавайки както местните, така и чуждестранните производители да закупуват сертификати за емисии на едни и същи цени. Местните производители обаче се обявиха против това решение, искайки преференциални за тях цени на сертификатите.

За момента единствената държава, която е изразила готовност за преговори относно ТВД, е САЩ. Въпреки готовността им за сядане на масата за преговори специалният представител по проблемите с климата на Съединените щати Джон Кери вижда въглеродния данък като "последна мярка".

Австралийският институт описва предложения въглероден данък като "поставящ някои австралийски продукти под сериозен риск". Според тях Австралия, която е най-големият замърсител на глава от населението сред най-богатите държави, не трябва да отказва предложения данък, а да се опита да предоговори някои негови части. Австралийският министър-председател Скот Морисън смята, че не това е начинът за справяне с въглеродните емисии, а технологично развитие, което би намалило емисиите. Той очаква страната му именно по този начин да изпълни ангажиментите си по Парижкото споразумение. "Този наш начин на мислене ни тласка да търсим технологични иновации и партньорства с Великобритания, Германия, САЩ и Южна Корея. Затова и ще откажем предложения данък, който е търговски протекционизъм, маскиран под друго име", заяви Морисън пред Reuters.