Петролни и газови компании продават активи за 140 млрд. долара

Reuters

Петролни и газови компании продават активи за 140 млрд. долара

Те са поставени под натиск от инвеститорите за по-активни действия срещу изменението на климата

5565 прочитания

Reuters

© Reuters


Някои от най-големите световни петролни и газови компании, под силен натиск от инвеститори и активисти за повече действия срещу изменението на климата, предлагат за продажба активи на стойност милиарди долари.

Събитията наблюдават хора като Брайън Гилвари, ръководител на Ineos Energy - подразделение на частната британска химическа компания. Тъй като много енергийни фирми се опитват да преминат от петрол към газ и нисковъглеродни технологии, Ineos изкупува нежеланите активи на компаниите за изкопаеми горива, пише Financial Times. През март Ineos обяви, че ще придобие нефтените и газовите активи на американската компания Hess Corporation в Дания срещу 150 млн. долара. Датското правителство заяви, че възнамерява да спре производството на петрол до 2050 г., но Гилвари изглежда невъзмутим. "Тази сделка беше привлекателна за нас. Ние знаем фискалния режим, при който ще работим", казва той. С нарастването на наличните пари Гилвари е готов да разглежда и по-скъпи сделки. "Имаме възможността да сключваме сделки за милиарди долари", допълва той.

Активи за продан

Консултантската компания Wood Mackenzie твърди, че водещи енергийни доставчици в САЩ и Европа са продали активи в размер на 28.1 млрд. долара само от 2018 г. насам. През следващите няколко години се предвиждат нови продажби за повече от 30 млрд. долара. Общата стойност на петролните и газовите активи, предлагани за продажба в индустрията, обаче е над 140 млрд. долара според консултантската компания.

За големите петролни компании много от тези активи крият финансов и климатичен риск. И все пак има потенциални купувачи - по-малки частни играчи като Ineos, независими оператори, подкрепени от частни капитали, и държавни петролни компании. И докато публичните компании обявяват плановете си за нулеви емисии и намаляване на традиционния бизнес, някои държавни компании и икономики, като Саудитска Арабия, открито обсъждат планове за повишаване на производството.

Натиск върху сектора

Съществуването на пазар за активи, "изхвърлени" от големите компании, е предпоставка за нежелани последици от кампанията за натиск върху петролната индустрия. Активистите зад тези кампании вярват, че допринасят за намаление на инвестициите и производството на петрол. Но в краткосрочен план то преминава към частни или държавни компании, чиято дейност е много по-малко контролирана. Някои от тези нови собственици ще използват относителната си неизвестност, за да изстискат колкото се може повече продукция от петролните находища, които придобиват, без да разкриват екологичните последици.

"Най-бързият начин за големите компании да намалят емисиите си е да се освободят от активи, за да могат да постигнат целите, свързани с климата", смята Бирадж Борхатария от RBC Capital Markets. "Но продажбите на активи не правят нищо за изменението на климата, просто премествате емисиите от едната ръка в другата."

През последните години петролните компании са подложени на нарастващ натиск заради приноса им за изменението на климата. Според анализа на McKinsey, пряко и косвено петролната и газовата индустрия съставлява 42% от глобалните емисии на парникови газове. През последните месеци този натиск нарасна значително. В майския доклад на Международната агенция по енергетика (IEA) се призовава за прекратяване на всички нови проучвания и инвестиции на нефт и газ от тази година заради плана светът да достигне нулеви емисии до 2050 г. В същото време решение на съд в Нидерландия, принуждаващо Shell да намали емисиите на въглероден диоксид далеч по-бързо, отколкото компанията е планирала, принуждава ръководителите в цялата индустрия да премислят кои проекти преследват.

Паричната криза, предизвикана от пандемията, създава допълнителен натиск за отърваване от активи. Големите компании са принудени да намалят дивидентите и капиталовите разходи и да увеличат дълга. Когато цените на акциите им паднаха миналата година, те насочиха вниманието си към рационализиране на операциите и разходите. Тези компании искат да запазят най-печелившите си активи, които в идеалния случай са и най-малко замърсяващи, като се стремят да изпълнят наскоро обявените обещания за нулеви емисии.

Но докато петролните компании се отдръпват, други се намесват. През последните години се наблюдава приток на частен капитал в петролните находища на Великобритания в Северно море, отбелязва Financial Times. От австрийската OMV, подкрепена от групи за дялово участие, до американската ExxonMobil. Понякога пък местните групи се намесват, когато чуждестранните излизат, например в Азия. През май Shell продаде дял от офшорно газово поле във Филипините срещу 460 млн. долара на дъщерно дружество на местния конгломерат Udenna Group. Някои национални петролни компании също установяват привлекателни възможности за придобиване в Близкия изток. През февруари тайландската PTT купи от BP 20% в омански газов блок за 2.6 млрд. долара. В Латинска Америка продажбите на активи от бразилската Petrobras предизвикват съживяване на местния енергиен сектор.

Скорошната поредица от сделки беше подпомогната от цените на петрола, които се повишиха до над 77 долара за барел, след като бяха отменени локдауните и забраните за пътуване. Но въпреки това осигуряването на купувачи на активите не е лесна задача. Компаниите продавачи не само трябва да бъдат по-гъвкави по отношение на активите, с които се разделят, но също и по отношение на цената, като дават приоритет на купувачите, които ще помогнат за изплащането на дълга им и ще финансират тласъка към по-чисти форми на енергия.

Погрешен фокус

Натискът върху големите компании за ликвидиране на активи накара някои ръководители в енергетиката да твърдят, че фокусът върху петролните и газовите компании от страна на природозащитниците и инвеститорите е погрешен.

"Прекарваме цялото това време, фокусирайки се върху BP и Shell... какво ще кажете за Saudi Aramco и Adnoc (Националната петролна компания в Абу Даби) ", казва Анджела Уилкинсън, ръководител на Световния енергиен съвет. "Виждаме натиск върху малка част от листвани петролни компании. Но това изобщо не е реалистична картина на цялостната енергийна система."

Публичните енергийни компании отговарят само за 12% от запасите от нефт и газ, 15% от производството и 10% от очакваните емисии от индустриалните операции, казва IEA. В действителност националните петролни компании доминират в сектора. Натискът върху водещите частни фирни няма да доведе до "шокиращата" промяна, която активистите търсят, допълва Уилкинсън.

Някои енергийни анализатори смятат, че прехвърлянето на проекти далеч от петролните компании може дори да увеличи емисиите, тъй като производството вероятно преминава към играчи, работещи в сянка и правещи малко за околната среда. Много малка част от държавните петролни компании, сред които PetroChina и малайзийската Petronas, имат амбиции за намаляване на емисиите. Други като руската "Газпром" например изобщо отказват да определят такива цели.

Като потенциални купувачи от последна инстанция много страни производители виждат преместването на големите компании за нефт и газ като възможност да увеличат собствения си пазарен дял. Абдулазиз бин Салман, министърът на енергетиката на Саудитска Арабия, заяви, че кралството планира да увеличи производствения си капацитет. Страната вече обяви планове за увеличаване на добивите до 13 млн. от 12 млн. барела на ден. "Не се изненадвайте, ако се появим с още съобщения" за допълнителни разширения, каза принц Абдулазиз пред журналисти миналия месец.

Някои от най-големите световни петролни и газови компании, под силен натиск от инвеститори и активисти за повече действия срещу изменението на климата, предлагат за продажба активи на стойност милиарди долари.

Събитията наблюдават хора като Брайън Гилвари, ръководител на Ineos Energy - подразделение на частната британска химическа компания. Тъй като много енергийни фирми се опитват да преминат от петрол към газ и нисковъглеродни технологии, Ineos изкупува нежеланите активи на компаниите за изкопаеми горива, пише Financial Times. През март Ineos обяви, че ще придобие нефтените и газовите активи на американската компания Hess Corporation в Дания срещу 150 млн. долара. Датското правителство заяви, че възнамерява да спре производството на петрол до 2050 г., но Гилвари изглежда невъзмутим. "Тази сделка беше привлекателна за нас. Ние знаем фискалния режим, при който ще работим", казва той. С нарастването на наличните пари Гилвари е готов да разглежда и по-скъпи сделки. "Имаме възможността да сключваме сделки за милиарди долари", допълва той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал