Амбициозният климатичен пакет на ЕС

ЕС предлага въглероден данък за някои вносни стоки

Reuters

ЕС предлага въглероден данък за някои вносни стоки

Между 2025 и 2035 г. производителите на алуминий, цимент, торове и стомана постепенно ще загубят субсидиите си

The Economist
5480 прочитания

Reuters

© Reuters


Когато ЕС създаде своята схема за търговия с емисии през 2005 г., се изправи пред сложен проблем с дизайна ѝ. Принуждаването на замърсяващите компании да купуват разрешителни ги поставя в неравностойно положение на световните пазари. Те могат да реагират на схемата, като преместят мръсните си дейности в офшорни зони, причинявайки "изтичане на въглерод". И ако производителите на места с недостатъчни екологични стандарти надминат европейските фирми, глобалните емисии биха се увеличили.

ЕС реши проблема, като предложи субсидии и безплатни разрешителни за замърсяване на някои мръсни индустрии, изложени на конкуренцията на външната търговия. Тези раздавания обаче винаги са били мишена. На 14 юли ЕС изготви план за постепенното им премахване и замяната им с "механизъм за регулиране на въглеродните граници" (CBAM).

Между 2025 и 2035 г. производителите на алуминий, цимент, торове и стомана постепенно ще загубят субсидиите си. Но вносителите на тези стоки ще трябва да купят нова категория разрешителни за замърсяване. Колко такива ще им трябват зависи от количеството въглерод, което се изчислява, че отделят по време на производството на продуктите. Политиката всъщност представлява данък, предназначен да компенсира факта, че чуждестранните компании може да не се налага да плащат за въглеродни емисии в собствените си страни.

Преминаването към новия механизъм ще зарадва онези, които подозират, че субсидиите са притъпили въздействието на цените на въглерода. На теория безплатните разрешителни не оказват влияние върху стимула за намаляване на емисиите, тъй като на границата финансовата "награда" за това е една и съща - фирми, които стават по-зелени, могат да продадат своите излишъци. На практика безплатните разрешителни са убили амбицията. Майкъл Гръб от UCL посочва, че компаниите знаят, че ако продадат разрешителните си днес, могат да получат по-малко безплатни разрешителни в бъдеще. В сравнение с индустриите, които са получили подкрепа, енергийният сектор не се е декарбонизирал по-бързо. Виктория Ървинг от Morgan Stanley казва, че някои субсидирани замърсители са направили зелени инвестиции, но "им предстои дълъг път". Оттеглянето на субсидиите без нова схема би върнало опасността от изтичане на въглерод.

Експертите изчисляват, че до 2030 г. CBAM и пакетът от екологични политики, обявени заедно с него, ще намалят емисиите в засегнатите сектори с 14% в сравнение със сценарий, при който нищо не се променя. Вносът обаче ще бъде с 12% по-нисък, тъй като митата потискат търговията. Макар и да е емблематичен, обхватът на схемата е относително малък. Ще доведе до около 9 млрд. евро приходи през 2030 г., въпреки че тази сума може почти да се удвои след пълното въвеждане на политиката. Въглеродът в търговските потоци обикновено е по-малко от 10% от общите емисии на страните според МВФ, а предложението обхваща само няколко сектора. През 2019 г. въпросният внос е бил на стойност едва 29 млрд. евро (33 млрд. долара, или 1.5% от общия за блока).

Възможни отговори

Не е необходимо данъците да бъдат високи, за да предизвикат отговор. Може би ще е положителен - с въвеждането на CBAM страните извън ЕС могат също да наложат цена на въглерода и да запазят приходите за себе си (ЕС ще прави отстъпки за вече платени данъци върху въглерода). Тъй като обхватът на CBAM се увеличава, така и другите правителства ще имат интерес да въведат цени за емисиите.

По-вероятна последица обаче е сблъсък дали политиката е протекционистична. Австралия и Индия, които са износители за ЕС, вече се оплакват, че данъкът може да бъде дискриминационен и регресивен. През март САЩ предупредиха ЕС, че трансграничните данъци трябва да бъдат "последна инстанция". Вашингтон заяви също така, че обмисля регулация на своите емисии, въпреки че не определя цената на въглерода, освен чрез непълна комбинация от държавни схеми, при които цените са твърде ниски.

Съществува и опасност от непредвидени последици. Чуждестранните компании биха могли да пренасочат най-екологичния си износ към Европа и да изпратят най-мръсната си продукция в други страни, вместо да намалят общите емисии. Този феномен, наречен "разбъркване на ресурси", обезпокои Калифорния, която има CBAM за своя пазар на електроенергия - единствената съществуваща сравнима схема. Фирмите също могат да коригират веригите си на доставки, за да се възползват от ограничения обхват на политиката. Производител на автомобили, който ще трябва да купува разрешителни за внос на стомана, може да предпочете да закупи шаси на автомобил, направено от стомана в чужбина, за което CBAM няма да се прилага.

Рискът от изтичане на въглерод нараства заедно с цената му. Проучване, публикувано през януари от мозъчния тръст DIW Berlin, установи, че цената от 75 евро на тон би оставила до 15% от производството в ЕС уязвимо по този начин (цените на въглерода в Европа се движат между 50 и 60 евро на тон и се очаква да се увеличат.)

Затваряне на вратичките

Тези проблеми обаче ще бъдат минимализирани, тъй като цените на въглерода се въвеждат навсякъде. Силата на стимулите означава, че производството с въглеродни емисии винаги ще се опитва да намери пътя си там, където емисиите са евтини, но това не означава, че е безполезно да се опитваме да запушим всички зеещи дупки. Най-добрият аргумент за CBAM е, че това е първата стъпка към свят, в който емисиите не могат да избегнат цените на въглерода. Ако търговията с квоти беше достатъчно широко разпространена, CBAM щеше да стане ненужен.

Много преди това да се случи обаче, ЕС трябва да преодолее опозицията срещу CBAM в съюза. Един от проблемите е, че търговията ще бъде коригирана на входа, но не и на изхода. Изгубилите субсидиите си износители все още ще се конкурират на пазари извън европейските граници срещу фирми, които могат да игнорират цената на въглерода. (Около 8% от производството на цимент в ЕС и 18% от стоманата се изнасят). Някои законодатели в Европейския парламент, който трябва да одобри предложението, вече призовават за корекция на границите при безплатните разрешителни, което да наказва чужденците, като същевременно защитава местните компании. Да им се кланят по този начин би превърнало потенциално полезна политика за борба с промените в климата в чист протекционизъм - и поучителен пример за други страни в тъжно предупреждение.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

от Капитал

Китай обяви начало на търговията с вредни емисии


Дългоочаквана платформа за търговия с квоти за вредни емисии в Китай заработи през миналата седмица. Пекин обяви, че има амбициите това да стане най-голямата в света, като хиляди китайски компании ще са принудени да плащат за вредното си въздействие над природата. Това е една от първите стъпки на страната за постигането на целта за въглеродна неутралност до 2060 г. Първо в търговията ще се включат 2225 производители главно от енергийния сектор, които са отговорни за около 1/7 от глобалните емисии на въглероден диоксид от използването на въглища. Те генерират 30% от 14-те млрд. тона вредни газове, отделени от китайски фирми през 2019 г. В началото на търговията в петък в Шанхай 1 тон парников газ се котираше за 48 юана (около 7.40 долара) според информация на държавната агенция "Синхуа". За сравнение - в ЕС цената наскоро мина кота 50 евро на тон. По данни на американския мозъчен тръст Rhodium Group годишните емисии на газове с парников ефект в Китай в последно време надвишават емисиите на всички развити страни.

Като част от новата програма компаниите ще получат квоти за емисии и ще могат да продават излишните от тях на онези, на които им се налага да замърсяват повече. Експерти предупредиха, че квотите се разпределят твърде щедро, което първоначално създава малък стимул за намаляване на емисиите. Китай иска да гарантира първо, че компаниите ще свикнат със системата, и след това може да затегне квотите.

Когато ЕС създаде своята схема за търговия с емисии през 2005 г., се изправи пред сложен проблем с дизайна ѝ. Принуждаването на замърсяващите компании да купуват разрешителни ги поставя в неравностойно положение на световните пазари. Те могат да реагират на схемата, като преместят мръсните си дейности в офшорни зони, причинявайки "изтичане на въглерод". И ако производителите на места с недостатъчни екологични стандарти надминат европейските фирми, глобалните емисии биха се увеличили.

ЕС реши проблема, като предложи субсидии и безплатни разрешителни за замърсяване на някои мръсни индустрии, изложени на конкуренцията на външната търговия. Тези раздавания обаче винаги са били мишена. На 14 юли ЕС изготви план за постепенното им премахване и замяната им с "механизъм за регулиране на въглеродните граници" (CBAM).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


2 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Това че е по-лесно да забогатееш ако не спазваш екологични норми означава ли, че е невъзможно това да се случи? Ако въведем допълнителни данъци/мита или както там го наречем на стоките и услугите, които се произвеждат с отделяне на вредни неща в природата не означава, че ще решим проблема, а че ще го преместим. Тоест докато не се разберат основните потребители на тези стоки помежду си и не изградят реални контролни процедури само копаем дупка в морето.

  • 2
    cfs34668776 avatar :-|
    cfs34668776

    До коментар [#] от "":

    Защо потребителите да плащат, нали вече са платили цена за тази стока?
    Да плати производителя, то я е произвел и образувал въглеродните емисии.
    Не разбирам аз ,що за наглост, вечно го отнася потребителя, а тоя който печели милиарди, за него даже и данъци се оказва че почти нЕма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал