Амбициозният климатичен пакет на ЕС

Какво значи за България планът на ЕК за повече слънце, вятър и водород

Пакетът Fit for 55 засилва прехода към зелена енергия и поставя нови предизвикателства пред някои държави

Представете си атлет, който се подготвя да подобри световния рекорд за висок скок от 2.45 метра и точно преди старта на състезанието му съобщят, че всъщност трябва да скочи поне 2.55 м, за да бъде зачетен опитът му. В подобна ситуация могат да бъдат поставени част от страните в ЕС, сред които и България, ако новият план на Брюксел за енергийната трансформация бъде одобрен.

След като през 2019 г. ЕС прие т.нар. Зелена сделка и постави цели за дял на възобновяемата енергия в производството на ток, в отоплението и охлаждането на сградите и в транспорта, България и редица други държави от съюза определиха това за непосилно и скъпо наличните. Но все пак бяха разработени национални планове, които се вписаха в рамките на сделката и очертаха пътя за енергийните реформи. Миналата седмица обаче Европейската комисия рязко вдигна мизата и тези планове вече изглеждат скромни и остарели.

Ако планът на ЕК, наречен Fit for 55 заради целта за намаляване на CO2 емисиите с 55% през 2035 г. спрямо нивата им от 1990 г. бъде приет, раздялата с въглищата ще бъде още по-бърза и необратима, а инвестициите във ВЕИ - по-големи. Предложението е вместо заложеният в Зелената сделка от 2019 г. дял на зелената енергия от 32% през 2030 г. да бъде постигнат дял от 40% през 2035 г. За сравнение - сега ВЕИ допринасят с 20% в крайното потребление на енергия в ЕС. Това включва не само потреблението на електроенергия от слънце, вятър и вода, което вече е 40% в ЕС, но и отоплението и охлаждането, както и транспорта. При представянето на новото европейско законодателство комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви, че преразглеждането на Директивата за възобновяемата енергия е ключова част за намаляване на CO2 емисиите с 55%, и посочи, че възобновяемата електрическа енергия е най-евтиният вариант за много от страните.

За България тази политика ще има няколко отражения.

Първо - нужно е да се преразгледа и на практика да се състави нова енергийна стратегия, която да отразява тези по-високи общи цели. Дори да бъдат договорени някакви отстъпки с Брюксел, сегашните планове на страната за използване на въглищата до 2060 г. и за нови ядрени мощности от 2000 мегавата не се вписват в новата рамка.

Второ - трябва да се преразгледат плановете за заместване на въглищата с природен газ при производството на ток, тъй като спестените CO2 емисии няма да бъдат достатъчни. В момента именно газовите ТЕЦ са във фокуса на Плана за възстановяване и през 2025 г. трябва да заменят въглищните мощности в комплекса "Марица-изток", като за целта ще бъдат похарчени около 1 млрд. лева от европейските средства.

Трето - схемата за насърчаване на нови ВЕИ в Плана за възстановяване трябва да бъде преработена и подсилена. Сега тя може в най-добрия случай да удвои производството на ток от слънце и да добави малко геотермални и вятърни мощности, което би повишило общия дял на ВЕИ с не повече от 5-процентни пункта - от сегашните 18-20% до 23-25%. А са нужни над 15 процентни пункта, за да се стигне поне до 35%, колко евентуално би могла да договори България като отстъпка от общата цел от 40%.

И четвърто - цялата електропреносна мрежа трябва да се модернизира и автоматизира, за да поеме допълнителни ВЕИ мощности, чието производство е неравномерно. Проектът на Електроенергийния системен оператор в тази посока, който ще получи финансиране от плана за възстановяване, е крайно недостатъчен в това отношение.

В новото предложение на ЕК за реформи в енергетиката обаче има и други аспекти. Такова е например изискване за използване на ВЕИ в сградите - поне 49% до 2030 г. Към момента въобще не е ясно как България може да постигне това. В промишлеността използването на възобновяеми енергийни източници трябва да се увеличава с 1.1 пр. пункта годишно, което може да стане с ВЕИ за собствени нужди. Същата цел е поставена и за сектора на отоплението и охлаждането, а конкретно за топлофикациите има по-висока цел - 2.1 процентни пункта годишно. Също така половината от произвеждания водород през 2030 г. трябва да е "зелен" - чрез електролиза с ток ток ВЕИ.

Любопитно е, че в документите на ЕК, които описват промените в директивата за ВЕИ, няколко пъти се споменава, че български представители, извън тези в самата комисия, почти не са участвали в работните срещи и дискусиите по подготовката на енергийния пакет. Това означава, че вече сме пропуснали възможността да повлияем на подготовката на новите политики и съответно ще имаме по-малко възможности да постигнем нещо повече в предстоящите преговори.