Как зелените пречки застрашават бизнеса с чиста енергия

Reuters

Как зелените пречки застрашават бизнеса с чиста енергия

Предстои голям бум на зелени инвестиции, но проблемите в предлагането са подценени

The Economist
5778 прочитания

Reuters

© Reuters


Със събуждането на световната икономика недостигът и ръстът на цените засягат всичко - от предлагането на тайвански чипс до цената на френска закуска. Един вид недостиг заслужава специално внимание - проблеми в предлагането като това на редки метали и ограничения със земята, които заплашват да забавят бума на зелената енергия. Далеч от преходен, този недостиг рискува да се превърне в постоянна характеристика на световната икономика за години напред, тъй като преминаването към по-чиста енергийна система все още е в зародиш. Правителствата трябва да отговорят на тези пазарни сигнали, улеснявайки огромен инвестиционен бум в частния сектор през следващото десетилетие, който да увеличи капацитета. Ако не го направят, те имат малък шанс да спазят обещанията си за достигане на нулеви нетни емисии.

Учени и активисти се притесняват от изменението на климата от десетилетия. Напоследък политиците показват признаци на по-голяма ангажираност - страните, които създават над 70% от световния БВП и парникови газове, вече имат цели за постигане на нулеви нетни емисии, най-често до 2050 г. Има и драматична промяна в отношението на бизнеса. Инвеститорите настояват компаниите да се променят, подтикнати от новата реалност, че чистите технологии са по-конкурентни по отношение на разходите. Гигантите от ерата на изкопаемите горива като Volkswagen и ExxonMobil трябва да променят инвестиционните си планове, докато пионерите на чистата енергия бързо увеличават капиталовите си разходи. Orsted, водеща компания за чиста енергия, планира ръст 30% тази година. Производителят на електрически автомобили Tesla - скок с 62%.

В същото време през първото тримесечие на 2021 г. 178 млрд. долара се насочиха в зелените инвестиционни фондове.

Промяна, водеща до напрежение

Тази внезапна промяна в начина на разпределение на ресурсите причинява стрес и напрежение, тъй като нараства търсенето на суровини и възниква борба за малкото проекти с одобрение от регулиращите органи. Изчислeнията показват, че цената на кошница с пет минерала, използвани в електрическите автомобили и електрическите мрежи, се е покачила със 139% през последната година.

Дървените мафии обикалят еквадорските гори, за да намерят дърво от балса, използвано в лопатките на вятърните турбини. През февруари британски търг на права за морското дъно за офшорни вятърни централи качи цената до 12 млрд. долара, тъй като енергийните компании яростно се състезаваха да получат експозиция независимо от цената.

През първото тримесечие 178 млрд. долара се насочиха в зелените инвестиционни фондове.

Недостигът се разпростира и по отношение на финансирането - тъй като сериозна сума пари преследва няколко компании за възобновяеми енергийни източници, оценките са разтегливи и наближават балон. Въпреки че тежестта на възобновяемата енергийна индустрия в индексите на потребителските цени все още е малка, някои финансисти се опасяват, че недостигът на доставки с годините може в крайна сметка да увеличи инфлацията.

Това, което прави признаците на балонизиране толкова поразителни, е, че те се материализират, въпреки че енергийният преход е завършен 10% (измерено чрез дела на енергийните инвестиции, необходими към 2050 г., които вече са осъществени). Вярно е, че някои от технологиите, които ще са необходими, едва започват да се развиват и затова не са достъпни за инвестиции. Ето защо са необходими толкова много изследвания и разработки. Но в други области научната работа до голяма степен е свършена - така че това десетилетие трябва да осигури огромни капиталови разходи за утвърдените технологии.

Целите

Числата за следващото десетилетие са впечатляващи. За да се придържат към нулеви емисии, до 2030 г. годишното производство на електрически превозни средства трябва да бъде десет пъти по-голямо от миналата година и броят на крайпътните станции за зареждане - 31 пъти по-голям. Инсталираната база за производство на енергия от възобновяеми източници трябва да се увеличи три пъти. Глобалните минни компании може да се наложи да увеличат годишното си производство на критични метали с 500%. Може би 2% от американската земя ще трябва да бъде покрита с турбини и слънчеви панели.

Всичко това ще изисква огромни инвестиции - около 35 трлн. долара през следващото десетилетие, което се равнява на една трета от активите на глобалната индустрия на взаимните фондове в момента. Най-добре оборудваната система за постигане на това е мрежата от трансгранични вериги за доставки и капиталовите пазари, която революционизира света от 90-те години насам. И все пак дори тази система е недостатъчна, енергийните инвестиции се движат на около половината от необходимото ниво и са насочени към няколко богати страни и Китай. Въпреки скока на цените на металите например минните компании не са склонни да увеличат предлагането.

Основната причина за инвестиционния дефицит е, че отнема твърде много време, за да бъдат одобрени проектите, а очакваният риск за тяхната възвръщаемост все още е неясен. Правителствата влошават нещата - използват климатичната политика като средство за постигане на други политически цели.

Европейският съюз се стреми към стратегическа автономия в областта на батериите и зелената му програма насочва част от бюджета към необлагодетелстваните райони. Китай обмисля вътрешни ограничения на цените на суровините в следващата петилетка. По същия начин зеленият план на президента Джо Байдън дава приоритет на профсъюзите и местните производители. Тази комбинация от размити цели и мек протекционизъм предотвратява необходимите инвестиции.

Правителствата трябва да бъдат по-твърди. Има решаваща роля за държава активист, която да подпомогне изграждането на ключова инфраструктура като преносните линии, научноизследователската и развойна дейност. Но най-големият приоритет трябва да бъде да се катализира по-голям скок на частните инвестиции по два начина.

Първо - чрез облекчаване на правилата за планиране. Средният глобален проект за добив отнема 16 години, за да получи одобрение. Типичният проект за вятърен парк в САЩ в продължение на десетилетие получава одобрения и разрешителни за лизинг, което е и една причина, поради която офшорният капацитет от вятърна енергия е по-малко от 1% от този на Европа. Бързината изисква централизирано вземане на решения и често означава разочарование за местните природозащитници.

Съвършеното е враг на доброто

Второ - правителствата могат да помогнат на компаниите и инвеститорите да се справят с рисковете. Те могат да осигурят сигурност в някои области - например, като гарантират минимални цени за производство на електроенергия. Западните правителства също са длъжни да осигурят евтино финансиране, за да стимулират инвестициите в по-бедните страни. Но ключово е въвеждането на цени на въглерода, които вграждат пазарните сигнали в милиони ежедневни търговски решения и дават на предприемачите и инвеститорите по-голяма предвидимост в дългосрочен план. Днес само 22% от емисиите на парникови газове в света са покрити от търговски ценови схеми и тези схеми не са обединени. Трудностите в зеления сектор са знак, че декарбонизацията най-после преминава от теоретична идея към реалност. Сега е необходим мощен тласък, за да помогне на революцията да се случи.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Със събуждането на световната икономика недостигът и ръстът на цените засягат всичко - от предлагането на тайвански чипс до цената на френска закуска. Един вид недостиг заслужава специално внимание - проблеми в предлагането като това на редки метали и ограничения със земята, които заплашват да забавят бума на зелената енергия. Далеч от преходен, този недостиг рискува да се превърне в постоянна характеристика на световната икономика за години напред, тъй като преминаването към по-чиста енергийна система все още е в зародиш. Правителствата трябва да отговорят на тези пазарни сигнали, улеснявайки огромен инвестиционен бум в частния сектор през следващото десетилетие, който да увеличи капацитета. Ако не го направят, те имат малък шанс да спазят обещанията си за достигане на нулеви нетни емисии.

Учени и активисти се притесняват от изменението на климата от десетилетия. Напоследък политиците показват признаци на по-голяма ангажираност - страните, които създават над 70% от световния БВП и парникови газове, вече имат цели за постигане на нулеви нетни емисии, най-често до 2050 г. Има и драматична промяна в отношението на бизнеса. Инвеститорите настояват компаниите да се променят, подтикнати от новата реалност, че чистите технологии са по-конкурентни по отношение на разходите. Гигантите от ерата на изкопаемите горива като Volkswagen и ExxonMobil трябва да променят инвестиционните си планове, докато пионерите на чистата енергия бързо увеличават капиталовите си разходи. Orsted, водеща компания за чиста енергия, планира ръст 30% тази година. Производителят на електрически автомобили Tesla - скок с 62%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал