Токът сигурно е полудял

169.1 евро/мВтч достигна борсовата цена на тока в България в сегмента "Ден напред" на 4 август.

Токът сигурно е полудял

Високите цени на електроенергията доведоха до временно спиране на част от производствата, а дългосрочно решение на проблема още няма

Румяна Гочева, Иглика Филипова
13101 прочитания

169.1 евро/мВтч достигна борсовата цена на тока в България в сегмента "Ден напред" на 4 август.

© Shutterstock


Темата накратко
  • Игрите с тарифите на електроенергията отново може да доведат до протести.
  • Бизнесът настоява за спешни оставки и компенсации, но това едва ли ще се случи.
  • Засега битът не е пряко засегнат, но вероятно инфлацията ще дойде скоро.

В последните няколко седмици българският бизнес буквално е попаднал в машина на времето. Цените на борсовия ток са свръхвисоки, има огромно търсене на електроенергия, което води до дефицит и основателни съмнения за спекула, енергийният регулатор започна проверка за това дали и кой манипулира пазара, а правителството плахо се опитва да балансира системата чрез побутване тук и там. По подобен начин изглеждаше България през 2015 г., когато стотици фирми спряха или ограничиха производството си и на улицата в знак на протест излязоха хиляди работници.

Така изглежда България и днес. След като бизнесът в лицето на работодателските организации на няколко пъти предупреждаваше, че цената на борсовия ток расте стремглаво и това може да доведе не само до инфлация, но и до спирането на част от производствата и на практика до забавяне на икономиката, държавата се реши на плахи и неособено резултатни мерки. В крайна сметка единственото решение, предложено от ресорния служебен министър Андрей Живов, бе централата "Марица-изток 2" да бъде принудена да работи в пъти повече, отколкото досега, само и само да се овладее кризисната ситуация. Но без съществен резултат.

Горещо, по-горещо, борси

Рекордните стойности на тока имат много причини - от исторически високата цена на въглеродните емисии (която на моменти надвишава 55 евро/т), през жегата, обхванала Европа, до плавното повишение на цените на природния газ и поскъпването на основните суровини като стомана и алуминий.

Трендът за повишение на стойностите на електроенергията започна преди повече от месец. Разликите в тарифите само за първите 10 дни на август в сравнение със същия период на последните няколко години (виж графиката) ярко показват проблема. Например - ако на 4 август т.г. цената достигна рекорд от 169.1 евро/мВтч, то година по-рано тя е била 41.65 евро/мВтч. И ако някои скептици предположат, че тази разлика идва от факта, че преди година имаше редица ограничения заради коронавируса и съответно търсенето на ток бе по-скромно, то цената в същия ден на 2019 г. е била дори още по-ниска - едва 38.61 евро/мВтч.

Повишението на тарифите от последните седмици показваше, че наближава моментът, в който нивата им надали ще могат да бъдат овладени без спешното и неотложно свързване на енергийните пазари в Европа и без драстични мерки и налагане на финансова дисциплина в самите държавни дружества.

Обединението на пазарите е от изключителна важност за балансирането, а оттам и на цените - в кризисни моменти (при свръхпроизводство или при аварии, технически прекъсвания на производството, липса на вятър или слънце и др.) няма да има рязко повишение или понижение на цените, тъй като бързо ще може да се внесе или изнесе енергия. Засега България е свързана само с Гърция (директно и през Северна Македония), което също се отрази на цените, заради повишения износ.

Повече обединения ще засилят и конкуренцията, което също е допълнителен плюс и ще окаже влияние на тарифите. Проблемът е, че България не може да влияе пряко върху този процес.

Дисциплина? Не

Но може да повлияе за налагането на финансовата дисциплина на държавните дружества и по-доброто им управление, които в комбинация се отразяват пряко на дейността им. Само преди месец ресорният служебен министър Андрей Живков заяви, че дружествата от групата на БЕХ са му представили планове за финансовото си оздравяване, които предвиждат намаляване на разходите им между 10% и 30%, а самият той заяви, че това не е достатъчно и от тях ще се иска още по-голяма оптимизация.

Тези дни обаче се оказа, че фирмите в БЕХ - АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгартрансгаз", "Булгаргаз" и др., на практика са бойкотирали искането на Живков. В официални писмени заявки те най-общо са му обяснили, че сами определят финансовата си политика, научи в. "Капитал" от източници, свързани с хода на разговорите.

Отказът от реформа на държавните производители на електроенергия може да се тълкува като форма на саботаж и своеобразна държава в държавата, макар тези фирми да са собственост на Българския енергиен холдинг, който пък е подчинен на министерството.

Поредният абсурд тези дни дойде от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която в последно време не участваше на свободния пазар заради изключително високите си цени, които я поставяха в неконкурентно положение спрямо останалите играчи на пазара (като въпреки това тя беше включена последните две години в микса за бита, като всички плащахме, за да не фалира ТЕЦ-ът). Сега, когато цените на електроенергията са екстремно високи, противно на всякаква логика въглищната централа не се сети сама да натовари част от блоковете си и да продаде енергия на високи цени, от което (поне частично) да запълни финансовите си пробойни.

Вместо това реши да изчака нареждане от енергийното министерство, с което в крайна сметка бяха натоварени всички блокове на държавната централа, без тези, които са в ремонт. "Това (натоварването на мощностите - бел. авт.) е възможност както за реализация на допълнителни приходи от страна на централата, така и за намаляване на натиска върху пазара от високите цени на електроенергията", написаха от ведомството на служебния министър Андрей Живков, откъдето в последните дни били в "активна комуникация" с ТЕЦ-а.

Тези, които плащат сметката

На този фон бизнесът продължава да настоява за реформа в сектора и компенсации. Тази седмица работодателските организации поискаха оставката на управата на БЕХ, както и на всички дружества под неговата шапка - НЕК, ЕСО, "Марица-изток 2".

Изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) инж. Ивайло Найденов заяви пред "Капитал", че фирмите трябва да бъдат подкрепени, а липсата на подобни мерки в момента поставят българската индустрия в неравностойно положение в сравнение с други държави, където подобни компенсации са факт, като Полша, Чехия и Румъния например. По думите му федерацията заедно с Българската асоциация на металургичната индустрия отдавна се опитва да убеди правителството, че е нужно компенсиране на непреките разходи за въглероден диоксид, особено в контекста на поскъпващата електроенергия и повишаващи се цени на квотите парникови газове.

"В крайна сметка в началото на ноември 2019 г. от Министерския съвет беше внесен законопроект за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата за установяване на този компенсаторен механизъм. Промените бяха приети на първо четене, но не бяха внесени за второ гласуване в зала и така и не бяха приети", коментира той пред "Капитал".

"Участваме на Българската независима енергийна борса втора година. По-голямото потребление през лятото, непълното натоварване на държавните енергийни мощности в България и особено износът към съседни държави доведоха до дефицит и цената се повиши. Цената пълзеше нагоре от май, но вече стана невъзможно да работим", каза за "Капитал" изпълнителният директор на КЦМ Иван Добрев.

"Организирахме се и на 4 август (когато цената достигна в "Ден напред" 169.1 евро/мВтч - бел. авт.) спряхме всичко - и цинковото, и оловното производство. Цената на тока се отразява най-сериозно на цинка, защото за производството на 1 тон цинк са необходими около 4 MW, а делът на електроенергията в себестойността е над 30%. Миналата година средната цена беше 50 евро, сега за 7-те месеца средната цена беше 154 лв., което прави почти 80 евро. Изчисленията ни показват, че за тези 7 месеца тази година сме дали 12 млн. лв. повече, отколкото през миналата година", заяви той.

По думите на Добрев в Западна Европа цинковите заводи работят с много по-евтина електроенергия, като държавата там компенсира енергоинтензивните си предприятия, като им възстановява част от разходите със средства от търговията на въглеродните емисии. "Металите ни се продават на Лондонската метална борса, следвайки общоприети международни правила за търговия на базисни метали, и нашата продукция става абсолютно неконкурентоспособна. Ние нямаме полезен ход, не можем да прехвърлим това увеличение върху клиента, защото той ще си купи метал, произведен в Западна Европа", обобщи ситуацията Добрев.

"По-голяма част от персонала ще излязат в платени отпуски. Само в завода работят 1500 души, а общо в групата сме 1800. Като се вземат предвид компаниите в България, от които купуваме суровини, стоки и услуги, компаниите, на които продаваме продукти, общо поне 5000 души работят и реализират доходи от това, че тук в КЦМ се произвеждат метали и се развива ефективна стопанска дейност", каза още той.

"В "Стомана индъстри" процесът е непрекъснат и не може да спре, но на ден губи колосални суми. Който може да си позволи, в зависимост от технологичния процес и поръчките, които все пак трябва да изпълни, спира", обясни за "Капитал" председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров.

На сходно мнение са и от Асоциацията на организациите на работодателите в България, откъдето заявиха, че през последните дни, от 1 август 2021 г., негативната ситуация се е задълбочила и вече драматично влошава конкурентните позиции на фирмите, което е "недопустимо и безотговорно поведение на компетентните институции".

Така сметката за скъпия ток ще бъде платена най-вече от бизнеса - от големите фабрики до малките магазинчета и дори читалищата, тъй като от лятото на тази година всички небитови потребители на електроенергия са длъжни да излязат на свободния пазар и да си набавят ток по пазарни цени. Засега "пощадени" остават битовите потребители, които до 2024 г. вероятно ще останат на регулирания пазар, т.е. цената на тока им ще се определя, както досега - веднъж годишно от Комисията за енергийно и водно регулиране. Те обаче ще трябва да се примирят с факта, че скъпият ток води след себе си инфлация.

Темата накратко
  • Игрите с тарифите на електроенергията отново може да доведат до протести.
  • Бизнесът настоява за спешни оставки и компенсации, но това едва ли ще се случи.
  • Засега битът не е пряко засегнат, но вероятно инфлацията ще дойде скоро.

В последните няколко седмици българският бизнес буквално е попаднал в машина на времето. Цените на борсовия ток са свръхвисоки, има огромно търсене на електроенергия, което води до дефицит и основателни съмнения за спекула, енергийният регулатор започна проверка за това дали и кой манипулира пазара, а правителството плахо се опитва да балансира системата чрез побутване тук и там. По подобен начин изглеждаше България през 2015 г., когато стотици фирми спряха или ограничиха производството си и на улицата в знак на протест излязоха хиляди работници.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход