Четири причини за поскъпването на тока

Грешни политически решения, корупционни интереси и бездействие са в основата на българските енергийни проблеми

Високата цена на тока за бизнеса в крайна сметка създаде инфлация на стоките и услугите и ще бъде платена от потребителите
Високата цена на тока за бизнеса в крайна сметка създаде инфлация на стоките и услугите и ще бъде платена от потребителите    ©  Красимир Юскеселиев
Високата цена на тока за бизнеса в крайна сметка създаде инфлация на стоките и услугите и ще бъде платена от потребителите
Високата цена на тока за бизнеса в крайна сметка създаде инфлация на стоките и услугите и ще бъде платена от потребителите    ©  Красимир Юскеселиев
Темата накратко
  • Последиците от безпрецедентното повишаване на цените на електроенергията в последните два месеца тепърва ще се усещат.
  • Основните причини за него обаче трябва да се търсят много по-назад в годините и са свързани с грешни политически решения, корупционни интереси и бездействие.
  • Решения на проблемите има, но липсва управленска воля за прилагането им и визия за бъдещето.

От началото на август борсовата цена на електроенергията в България е рекордно висока - около 120 евро/мВтч. Това е три пъти над средната стойност за 2020 г. и два пъти над нивата от зимните месеци януари и февруари тази година. Разбира се, токът поскъпва не само в България, а и в цяла Европа. Но на Запад промяната е значително по-умерена, като в момента именно там - в Германия, Франция, Нидерландия, Белгия и скандинавските страни, имат най-евтината електроенергия. Което е и причината българският бизнес да твърди, че плаща най-скъпия ток.

Сред общите причини за тази тенденция са възстановяването на икономиките - БВП на ЕС е нараснал с 13.2% през второто тримесечие на годишна база, горещата вълна и поскъпването на квотите CO2, които вече доближават 60 евро/тон (при производството на 1 мВтч електроенергия се отделят от 0.5 до 1.2 тона CO2, ако се използва природен газ или въглища). Но има и чисто национални фактори, които именно правят големите разлики. За България това са грешните политически решения за развитие на енергетиката, неслучилите се реформи в сектора и корупцията.

1. Забавената либерализация

Основният проблем на българската енергетика е, че продължава да е разделена на регулиран и свободен пазар на дребно. Първият е за битовите потребители с около 50-55% от общия обем и там цените на електроенергията са непазарно ниски по политически съображения.

За да компенсират това, производителите (80% държаните централи) изкривяват втория сегмент, така че да получат максимално висока цена. С това натоварват бизнеса за сметка на домакинствата, но реално крайната сметка пак плащат хората - през поскъпването на стоките и услугите.

Наличието на огромен регулиран сегмент не позволява да се либерализира и пазарът на едро, защото голяма част от субсидираната енергия за домакинствата се осигурява от дългосрочните договори на двете американски централи "КонтурГлобал Марица изток 1" и "Ей И Ес Марица изток 3". Двете централи произвеждат между 30 и 35% от енергията годишно.

Заради липсата на свободен пазар на едро и дребно не може да се премине към либерализацията на пазара на балансираща енергия и към системата на пазарни търгове за капацитет. Точно сегментът на балансираща енергия продължава да бъде най-непрозрачният и е свързан с най-голям политически и корупционен натиск плащанията да се насочват основно към ТЕЦ "Варна" на лидера на ДПС Ахмед Доган и централите от групата на Христо Ковачки.

Нуждата от свободен пазар на дребно и едро, както и пазар на балансираща енергия многократно е поставяна като ултимативно условие от Европейската комисия през последните десет години, но досега заради политическия страх от реформи и от непрекъснатите корупционни интереси при търговията с ток и балансиращия пазар решенията са били отлагани. В момента либерализацията на пазара на дребно, която е предпоставка за другите реформи, е отложена за 2024 г.

Друг управленски проблем са твърде закъснелите пазарни обединения, особено в сегмента "Ден напред" с Румъния, през който България ще се свърже с Централна и Западна Европа. Връзката с Румъния би успокоила екстремалните стойности на борсата чрез внос.

2. Непрозрачно управление на държавната енергетика

Показателно е, че екстремно високите цени на електроенергията в страната сега са факт при много по-ниско потребление спрямо зимата. С други думи, мощности за производство има, но не работят. Същевременно около 20% от произведения в България ток се изнася, при това по дългосрочни договори, сключени на много по-ниски от дневните цени.

Държавата чрез Български енергиен холдинг, чрез поделенията му НЕК и АЕЦ "Козлодуй" все още произвежда над 60% от електроенергията в България. Един от най-големите проблеми е непрозрачният и корупционен начин, по който държавните дружества продават енергията си. Те не сключват прозрачни дългосрочни договори, с което лишават бизнеса от предвидимост на разходите, от възможност да закупи нужната енергия на годишна база например и го излагат изцяло на пазарния риск. Държавните дружества продават енергията си предимно на сегмента "Ден напред" на борсата, като при лоша международна конюнктура като настоящата това предопределя екстремалните стойности, които бизнес потребителите са принудени да плащат.

Слабият мениджмънт в енергетиката освен на политическо е и на оперативно ниво - в Българския енергиен холдинг и дружествата му. Обратното щеше да означава: първо, ТЕЦ "Марица изток 2" да се включва адекватно на пазара, а не след натиск от работодателите и служебното правителство, второ, НЕК да активира ВЕЦ-овете (за разлика отпреди година сега язовирите са пълни - средно над 71%), с което да покрие пиковото потребление, както и да натовари допълнителни т.нар. американски централи, и трето - Електроенергийният системен оператор да не активира излишно скъпи резервни мощности като ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган.

3. Блокиране на инвестициите във ВЕИ

Сегашната криза с цените ясно показа, че в страните с най-много интегрирани възобновяеми източници (ВЕИ) цените са най ниски. По ред причини - от геополитическите интереси на Русия, през интересите на газовото и въглищното лоби, както и корупционните интереси, в България се води истинска война срещу новите ВЕИ и за последните осем години общо новоприсъединените мощности към системата са около 200 мВт. Продължава да има множество административни пречки за инвестиции в нови електроенергийни мощности. В момента фотоволтаичните централи произвеждат най-евтината енергия - 50-60 евро/мВтч, което е двойно под пазарните цени. Въпреки очевидната възможност такива в България почти не се строят (с изключение на малки мощности за собствени нужди). От една страна, ЕСО не дава публична информация за наличните капацитети за присъединяване на нови големи мощности и бави процедурите, а от друга - и самите ЕРП са доста тромави в този процес, а от тях зависи присъединяването на ВЕИ централи под 5МВ. По данни на КЕВР през 2020 г. инсталираните слънчеви централи в мрежата на ЕСО се увеличават от 275 на 300 мегавата, в разпределителната мрежа на "Енерго-про" - от 54 мВт през 2019 г. до 123 мВт през 2020 г., при ЧЕЗ инсталираната мощност на фотоволтаиците расте от 150 до около 160 мВт, а при ЕВН има минимално увеличение до 538 мВт. Или общо едва около 80 мегавата.

4. Сагата "Марица изток"

Вместо двигател на промяната и успешен пример за икономическа и енергийна трансформация комплексът "Марица изток" сега е огромен проблем.

Заради очаквания и предвидим скок на цените на СО2 квотите въглищните централи се превърнаха в най-скъпия източник на енергия в системата със себестойност на произвежданата енергия от 110-160 евро/мВтч.

Политиката на ЕС за търговията с емисии и ограничаване на въглищната енергия е от над 10 години и няма нищо изненадващо в настоящата ситуация. Пропуснатите години за подготовка на стратегия за развитието му и привличане на финансиране както от фондовете на ЕС, така и частно, доведоха до това в момента да се наливат милиарди, за да се поддържа една губеща и неконкурентна система, която няма бъдеще.

Ако трите централи в комплекса произведат същото количество електроенергия както през миналата година, потребителите ще трябва да ги компенсират с над 2 млрд. лв. за закупуването на квоти СО2.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


6 коментара
  • 1
    d_rlecter avatar :-|
    др Лектър

    и в Тексас през февруари домакинства плащаха по 17000 US$ за няколко дни.. https://www.dallasnews.com/business/2021/02/20/griddy-customers-face-5000-bills-for-5-freezing-days-in-texas/

  • 2
    scuby avatar :-(
    scuby

    Усещам как в бъдеще ще дойдат още много такива статии, дори вече ги виждам.

    1. За мигрантската криза , която идва статията ще е - причините за мигрантите у нас трябва да се търсят много по-назад, когато не се построи от предишните ограда 5 метра висока и 300 км дълга.
    2. За здравната криза, която идва статията - причините за препълнените болници и смрърните случаи трябва да се търсят по-назад когато предишните управляващи не са подготвили болниците и не са осигурили всичко необходимо за идващата вълна.
    3. За икономическата криза тук статии всекидевно как кръволака Борсисов забавил развитието на държавата, оставил я бедна и мизерна, ако не бил той сега всичко щяло да е цъфнало и вързало.
    4. За политическата криза, която вече е тук ще има статия как тези кръвопийци от ГЕРБ пречат на добрите, честните и почтени протестиращи партии, които мислят само за благото на народа, а не само за власт и пари да седнат и да се разберат и да направят стабилно правителство.

    И накрая като катурнат държавата виновни ще са Борисов, Гешев и разбира се Пеевски! Убеден съм, че всичко това ще мине пред полезните идиоти и младите чалгаджии!

  • 3
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    До коментар [#] от "":

    Честно казано нищо не виждаш, само така си мислиш. И да - Борисов, Гешев и Пеевски са виновни за дереджето на България, със сигурност...

  • 4
    xba1496037641523567 avatar :-|
    Наблюдател

    До коментар [#] от "":

    Така е , но там не бяха виждали това , което им се случи. А и малко се бяга от темата. В Тексас се случи заради природата, а в България поради нехайство на държавата.

  • 5
    xba1496037641523567 avatar :-|
    Наблюдател

    Положението в енергетиката не е от сега, не е от вчера , а са проблеми трупани с години. Не може България при наличието на толкова централи да плаща такъв ток. При цена на ТЕЦ-2 от 225лв (с печалбата) , тази централа работеше с два енергоблока, а централите на Ковачки и Доган на максимум? Та те нямат право да работят пълен месец! Но работят всеки ден! Властта ни кара да ходим с наведени глави, а различието в мнението на хората ги разделя. Столицата крещи да се затвори комплекса Марциа Изток, добре затваряме го, и над 25-30хил души отиват на борсата. А от къде държавата ще вземе пари за обезщетения и заплати? Някой защо не си зададе този въпрос?

  • 6
    selimpo41 avatar :-|
    selimpo41

    Цитат от Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на ЕСО

    "5.2. Мощности с приоритетно производство

    Към мощностите с приоритетно производство спадат високоефективните централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия (ко-генерации), както и електроцентралите от ВЕИ (ВяЕЦ, ФЕЦ, биомаса и др.). В тази група участват и водните електроцентрали, работещи по график за водоснабдяване и напояване. Делът на всички тези мощности нараства прогресивно, което все повече затруднява регулирането на честотата и обменните мощности. Част от тях имат възможност да следват изменението на денонощната товарова диаграма, изключение правят вятърните електроцентрали. Променливият характер на първичния енергиен ресурс на ВЕИ води до проблеми с поддържане баланса между производство и потребление. Това налага при планирането на мощностните баланси да се обърне специално внимание на балансиращите и регулиращите мощности.

    5.3. Балансиращи и резервиращи мощности

    Ако към 2030 година проектираните ВяЕЦ и ФЕЦ са нерегулируеми при обща инсталирана мощност над 3 800 MW, балансиращата способност (гъвкавостта) на ЕЕС ще бъде намалена ..."

    Защо в България се прави компромис с изискванията на Правилата за управление на електроенергийната система и зелените мощности сe строят нерегулируеми ? За да са по-евтини, но по-евтиното излиза по-скъпо, защото изисква подържане на допълнителни балансиращи мощности, което също пречи на понататъшното им развитие. Колкото по-негулируеми са мощностите в електроенергийната система, толкова повече резервни мощности трябват, резерви от Догановци, които нищо не правят, само стоят, лапат пари и чакат включване. Така че, ето ви и пета причина - неспазване на Правилата за управление на електроенергийната система.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход