Полша е една от малкото страни от Източния блок, която остана без атомна централа след падането на Берлинската стена. 1982 е годината, в която е започнат строежът на АЕЦ до малкото градче Зарновиeк, но той не е довършен и след 40 години е в окаяно състояние. Сега Полша ще опита отново, като локацията на централата е все още неясна, а причината е зелената сделка на Европейския съюз, която цели да намали нивата на вредните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. и да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Полша разчита силно на въглищата за добива на енергия (70% от електричеството в страната е произведено с въглища), а въглищата не влизат в зелената сделка.
Първата централа трябва да е завършена до 2033 г., а още 5 - до 2043 г. Атомната енергия трябва до голяма степен да замени сегашния метод на добив - главно въглища. Правителството ще похарчи 28 млрд. долара за проекти с вятърна енергия, които да се реализират извън Полша. Малко под 33 млрд. долара пък ще отидат за развитието на атомната програма. С тази промяна се очаква делът на въглищата в енергийния микс да спадне постепенно до 37% през 2030 г. и 11% през 2040 г. "През следващите 20 години ще изграждаме нова допълнителна енергийна система, сравнима по своите размери със съществуващата, която работи само на източници с нулеви емисии: морски, ядрени и др.", заяви министърът на околната среда и екологията Михал Куртика пред Financial Times.
Твърде хубаво, за да е истина
Дали обаче планът на полското правителство не е твърде амбициозен? Аналитици смятат, че целта, която са си поставили - отварянето на първата атомна централа през 2033 г., е непостижима. "Никой по света не може да построи ядрени централи толкова бързо. Ако погледнем какво се случва в други страни - а това са държави, които вече имат опит с ядрената енергия - те не са в състояние да направят това ", казва Йоана Флисовска, ръководител на климатичния и енергиен отдел на "Грийнпийс" в Полша. "Така че мисля, че този срок е напълно отделен от реалността", добавя тя пред Financial Times.
Енергийният експерт Александър Сниегоцки, който работи във варшавския мозъчен тръст WiseEuropa, също подкрепя мнението, че прекалено голямото разчитане на ядрена енергия е проблем. "Хубаво е ядрената енергия да е една от опциите, но големият фокус върху нея е слаба страна на проекта", смята той.
Нещата изглеждат трудни и от политическа гледна точка. Управляващата коалиция загуби един от трите си члена по-рано този месец, а и общественото настроение е силно разделено. Проучване, проведено от CBOS през юни, показва, че 35% от анкетираните подкрепят построяването на централата, а 45% са против. Много от хората изтъкват инцидента във Фукушима през 2011 г., когато след земетресение и последвалото цунами щетите по ядрената централа бяха катастрофални. "В момента правителството не прави нищо, за да убеди хората за ядрената енергия в онези райони, където би могло да разположи централа", казва Томаш Новак от опозиционната партия "Гражданска коалиция". "Ако изберем крайно място, което не е подготвено правилно, тогава няма да можем да построим тези блокове за само 11 години", допълва той.
Инцидент в задвижваната от въглища централа в Белхатов, при който 10 от 11-те блока спряха, обаче показва, че нужда от въглища още има. "Когато се случи Белхатов, имахме огромни проблеми със стабилизирането на системата. Разбира се, призовахме за допълнителен внос на електроенергия от операторите в Германия, Швеция и Чехия. Но операторът също така поиска същото от стари въглищни централи, например във Велкополска", казва Робърт Томашевски, енергиен анализатор в Polityka Insight, базиран във Варшава мозъчен тръст. Именно заради това някои от играчите на полския пазар смятат, че пълното отказване от въглищата би било грешка.
Диверсификация
Управляващите представиха т.нар. 10Н закон. Той определя, че вятърни турбини, които са разположени на полска територия, трябва да са на разстояние поне 10 пъти от височината си, което реално спря развитието на сектора. В момента се работи по промяната на закона, но правителството очаква нивата на вятърна енергия през 2040 г. да са по-ниски от тези през 2020 г.
Другият източник на енергия, на който Полша залага, е природният газ. Газопроводът и компресорните станции на пристанището в Швиноуйсче позволяват внос от САЩ и други страни. Също така в момента се строи тръбопровод под Балтийско море, който ще даде достъп до норвежки газ.
Тази стратегия обаче има своите рискове - енергийната сигурност, а и цената на природния газ. Първият проблем би станал актуален, ако Русия спре доставките на газ. Тогава Полша не би била подсигурена и ще трябва бързо да търси решение на проблема. Вторият евентуален проблем изглежда по-наболял. Високите цени на природния газ и задържането им на това ниво няколко години биха поставили страната в ситуацията, в която се намира в момента с въглищата - твърде скъп ресурс, независимо дали по екологични или търговски причини, заради който държавата трябва да измисля начин за заместване. "Мисля, че ще бъде трудно, особено в ситуация, в която цените на газа скачат. Трябва да сме готови за ерата на високите цени на електроенергията", предупреждава Томашевски.
Полша е една от малкото страни от Източния блок, която остана без атомна централа след падането на Берлинската стена. 1982 е годината, в която е започнат строежът на АЕЦ до малкото градче Зарновиeк, но той не е довършен и след 40 години е в окаяно състояние. Сега Полша ще опита отново, като локацията на централата е все още неясна, а причината е зелената сделка на Европейския съюз, която цели да намали нивата на вредните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. и да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Полша разчита силно на въглищата за добива на енергия (70% от електричеството в страната е произведено с въглища), а въглищата не влизат в зелената сделка.
Първата централа трябва да е завършена до 2033 г., а още 5 - до 2043 г. Атомната енергия трябва до голяма степен да замени сегашния метод на добив - главно въглища. Правителството ще похарчи 28 млрд. долара за проекти с вятърна енергия, които да се реализират извън Полша. Малко под 33 млрд. долара пък ще отидат за развитието на атомната програма. С тази промяна се очаква делът на въглищата в енергийния микс да спадне постепенно до 37% през 2030 г. и 11% през 2040 г. "През следващите 20 години ще изграждаме нова допълнителна енергийна система, сравнима по своите размери със съществуващата, която работи само на източници с нулеви емисии: морски, ядрени и др.", заяви министърът на околната среда и екологията Михал Куртика пред Financial Times.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
4 коментара
Като чета и гледам бюлетините на Брюксел за зелената енергия май ще са най на далавера тези, които ще продават свещи и петромаксови лампи в бъдеще....
Тошо, с преписване на става. Трябва си и мислене, а и четене...
За газа. В момента полската държавна газова компания PGNiG бие тъпана, че се оправя на 100% с американския шистов втечнен газ на Швийнуйшче. И съветва цяла Европа да направи същото.
Само че, PGNiG не разказва как го прави, за да й излязат сметките.
Реално купува от САЩ квоти за ВПГ, около 1/3 от които препродава в Азия и с разликата в цената (към 30%) спонсорира газа за страната.
Няма европейска икономика, която без собствени газови находища (или договори с Газпром,) да може да си позволи 100% доставки на ВПГ.
Просто не излиза аритметиката.
Нямам представа как са калкулаторите на Иван Вазов 31. Всъщност техния софтуер е от Козяк 16.
Т.е. може и да може...
Те поне правят опит за план. Нашият план е да обещаваме "шъ стане" и на ЕС, и на синдикатите. Докато не дойде момента, в който едните ще се окажат на земята.
Реактори за АЕЦ- откъде? Газ, след като заявяват че спират да купуват от Русия, откъде? В Норвегия добивът на газ намалява. От къде ще дойдат тия количества за новите енергийни мощности на Полша?