По-различната година за най-големите компании в енергетиката

По-различната година за най-големите компании в енергетиката

Безпрецедентните месеци на пандемия и индустриален спад пряко рефлектираха върху приходите на сектора. Кой се справи и кой не успя?

Румяна Гочева
5212 прочитания

© Цветелина Белутова


Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Турбуленциите около коронавируса удариха силно енергийния сектор и компаниите загубиха средно по 11% от приходите си.
  • Състоянието на държавните дружества става все по-тежко, но въпреки това липсват решения за реформи.
  • При газовите дружества движещи остават Русия и "Турски поток".

"Като дойдох и видях, все едно ме удариха не знам с какво по главата." Думите са на бившия изпълнителен директор на Националната електрическа компания Петър Илиев при една от първите му изяви като шеф на електрическата компания през 2014 г., когато завари компанията на практика пред фалит. Сега ситуацията уж е по-различна, но според експерти и дори според самия служебен министър на енергетиката Андрей Живков държавните компании от сектора отново са в дългова спирала, която е опасна при три компании от държавния холдинг - ТЕЦ "Марица-изток 2" заради квотите и неефективността, "Булгаргаз" заради дълговете на "Топлофикация София" и "Булгартрансгаз" заради разходите й покрай "Турски поток".

Изминалата 2020 г. беше рискова за много от енергийни фирми, не само държавни, но и частни, и по друга причина - промененият пазар и драстичният спад в търсенето на енергийни ресурси заради блокирането на голяма част от индустрията у нас и по света. Това "изяде" приходите на голяма част от компаниите - средно с по 11% за тези в топ 25 на сектора, или общо 1.6 млрд. лв. по-малко.

Разбира се, при някои сривът на приходите е много по-внушителен. Например заради намаляването на цената на природния газ със задна дата и новите условия по договора с "Газпром" постъпленията на "Булгаргаз" са с 50% по-малко. Такъв е спадът в бизнеса и при един от свързаните с Христо Ковачки търговци на ток - "Юропиан трейд оф енерджи".

От друга страна, някои енергийни играчи като електроснабдителните дружества, които продават по регулирани цени, отбелязват сериозен ръст.

Все пак водещите компании от сектора отчитат общо положителен финансов резултат. Той обаче се свива почти тройно - от 1.2 млрд. лв. до 465 милиона.

Настоящата 2021 г. ще бъде много по-различна, тъй като икономическото възстановяване и повишеното търсене изстреляха енергийните цени до рекордни за последните години нива. А това ще се отрази в значителен ръст на оборотите в сектора. Освен това има и повишение на CO2 емисиите до рекордни нива от над 55 евро/тон, които пък "надуват" разходите на ТЕЦ-овете и топлофикациите, което пък вероятно ще стане причина за още по-големи загуби при тях.

Свободата яде приходи

Скандалите около НЕК и нейното финансово състояние сякаш затихнаха и в последните години почти не се говори за електрическата компания. Фокусът бе изместен към въглищните централи заради Зелената сделка, което постави държавния гигант в ъгъла на бранша. По приходи НЕК продължава да бъде най-голямото енергийно дружество в България, но те продължават да намаляват - през последните две години постъпленията на дружеството за първи път от десетилетие паднаха под 3 млрд. лв. - до 2.8 млрд. лв., а през 2020 г. кривата продължава да се движи надолу до 2.5 млрд. лв., или -9%.

Обяснението е прозаично и накратко може да бъде обобщено с това, че свободата яде приходи. Какво означава това ли? Ами излизането на свободния пазар на всички ВЕИ производители и когенерации с мощност до 1 мВт оставя НЕК без част от бизнеса. Снабдяването на всички фирми с ток от свободния пазар (от 1 октомври 2020 г.) оставя НЕК без друга част от бизнеса. Самата продажба на ток от ВЕЦ-овете в групата на НЕК също носи по-малко приходи заради свободния пазар, който беше в срив през миналата година.

Макар и приходите на НЕК да продължават да се топят, компанията успява да излезе на печалба 46 млн. лв. за м.г., което определено може да се нарече успех. За сравнение - през 2019 г. дружеството сви загубата си значително - до 1.26 млн. лв. при -73.8 млн. лв. през 2018. Въпреки този напредък обаче тенденцията компанията да работи в условия на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток продължава, а задълженията му продължават да са около 4 млрд. лв. - основно заради разходите по АЕЦ "Белене" през годините и ангажиментите към т.нар. американски централи от 2013 г.

Втората позиция в класацията след НЕК през 2020 г. отново заема АЕЦ "Козлодуй" (през 2019 беше на трето място). Интересното е, че това става въпреки понижените с 4.3% приходи. Всъщност по-малкото постъпления на АЕЦ-а са продиктувани пак от свободния пазар - цените на борсовия ток се понижиха драстично (в определени моменти с 50% на годишна база), а централата продаваше почти цялата си енергия именно в сегмента "Ден напред", а не по дългосрочни договори.

Ще работим въпреки всичко

Рекордна загуба, трагичен мениджмънт и отчаяно упорство за оставане на пазара на електроенергия. Така може да се обобщи ситуацията за ТЕЦ "Марица-изток 2" през 2020 г. Въглищната централа е най-губещото държавно предприятие в България без изглед за промяна на ситуацията въпреки милиардната дотация от държавата - през 2020 г. БЕХ капитализира 600 млн. лв. от дълга й, а след това купи и нужните квоти CO2 за 2019 г. срещу още 330 млн. лева.

Сумите са най-малкото фрапиращи и идват като контрапункт на някои експерти и скептици, според които поетапното изпълнение на Зелената сделка ще струва скъпо на България. Накратко и преходът струва пари, но и поддържането на сегашното положение не е по-евтино. Въпросът е къде има перспективи за успех.

ТЕЦ "Марица-изток 2" на практика се е превърнала в гигантска черна дупка за държавно (и не само) финансиране - тя отчита рекордна годишна загуба от 328 млн. лв. на фона на 201 млн. лв. година по-рано. Огромният минус през миналата година идва на фона на много по-малкото работа на ТЕЦ-а. Приходите от оперативна дейност бележат спад с цели 32% до 459 млн. лв. на фона на 675 млн. лв. през 2019 г.

Разбира се, една от основните причини за този печален резултат са разходите за закупуване на квоти за емисии на парникови газове. В отчета се изтъква, че през 2020 г. тези разходи са били в размер на 339 млн. лв., докато година по-рано те са били 306 млн. лв. През тази година разходите за квоти ще бъдат дори още по-големи, защото цената на емисиите се повиши над 100% - от средно 25 евро през 2020 до над 55 евро през последните месеци, като тенденцията е тези стойности да се запазят и дори да се увеличат.

Сбърканата държавна политика по отношение на централата, която на практика е в технически фалит, явно ще удължи още малко агонията на дружеството. В края на юни ресорният служебен министър Андрей Живков продължи порочната практика за включването на централата в регулирания пазар. Макар и с минимално участие на квота от 1 000 000 мВтч електроенергия, спасяването на ТЕЦ-а отново ще мине през джоба на битовите потребители.

А решението за спасяването на работата на около 2300 души, които получават свръхвисоки заплати - около 4000 лв., с отделни щедри бонуси, изглежда, меко казано, странно и навява съмнения за натиск - без значение дали синдикален или чисто политически. Причината е, че от самото Министерство на енергетиката признаха пред "Капитал", че това е вид държавна помощ, за която България може да бъде санкционирана.

Руски газ - руски поток

На пръв поглед положението при "Булгаргаз" е драматично - постъпленията на обществения доставчик са се стопили с над 50% - от над 1.4 млрд. лв. до под 700 милиона. Това обаче не е заради проблеми в бизнеса или изгубени клиенти. Основната причина е промяната в договорите за доставка на природен газ с "Газпром". Според постигнатото през март м.г. споразумение цената на газа вече се определя на месечна база и в зависимост от борсовите котировки в Европа.

По тази причина още през март имаше намаление на цената с 40%, а в следващите месеци тарифите продължиха да вървят надолу заради ограниченията от пандемията и слабото търсене. През лятото се стигна до рекордни ниски цени на природния газ на европейските хъбове - около и под 4 евро/мВтч при над 20 евро/мВтч преди кризата.

Освен това новата формула по договора между "Булгаргаз" и "Газпром" бе приложена ретроактивно и доведе до разлики в продажната тарифа за всеки от месеците от 5 август 2019 г. до 29 февруари 2020, които възлизат на около 200 млн. лв. Руската компания възстанови на "Булгаргаз" надплатените суми и след това те бяха преведени към клиентите на газовия доставчик.

Въпреки тези промени държавният газов доставчик регистрира печалба 39.6 млн. лв. за 2020 г. на фона на 34.4 млн. лв. за същия период на 2019 г.

При газопреносния оператор "Булгартрансгаз" ситуацията е по-различна. От оперативната си дейност дружеството е на печалба 72.5 млн. лв. за периода, но са направени преоценки на наличните количества природен газ в хранилището "Чирен" и преносната мрежа, с отчитането на които дружеството реално излиза на загуба 25.6 млн. лева при положителен финансов резултат над 100 млн. лв. за 2019 г. С други думи, оказало се е, че в системата няма толкова газ, колкото се е очаквало.

Освен това "Булгартрансгаз" реално обеднява и задлъжнява заради мегапроекта "Турски поток". През миналата година са платени за имоти, машини и съоръжения 1.08 млрд. лв. при 687.4 млн. лв. Но за продължението на руския газопровод през България през остават да се дължат още 1.25 млрд. лева.

Отделно са задълженията за компресорните станции, за да може проектът за пренос на руски газ от Турция до Сърбия да заработи, както и ангажиментите по десетките по-малки проекти за газопроводи и подмяна на стари трасета. Много вероятно е огромната част от всички тези договори да подлежат най-малкото на щателен одит. Причината е, че в своя проверка от април Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) установи, че не е спазено нормативното изискване договорите за отсечката на "Турски поток" през България да минават и през нея.

От компанията е изискано да предостави информация относно сключени договори с приложения към тях за финансиране на проекта за развитие и разширение на газопреносната система, в т.ч. и данни за направените обезпечения от дружеството в тази връзка, както и анализ на задълженията на "Булгартрансгаз" и плановете за тяхното погасяване. Проверените договори (с "Аркад" и с "Ферощал Балкангаз"), свързани с изграждането на отсечката на "Турски поток", се оказват в нарушение на Наредбата за лицензирането на дейностите в енергетиката, която предвижда предварителното им одобрение от страна на КЕВР - става дума както за контрактите по изграждането на проекта, така и тези за сключването на банкови заеми. "Булгартрансгаз" обаче не е поискал такова одобрение, с което на практика е нарушил изискванията по наредбата.

Според служебния министър Живков проверката на КЕВР "потвърждава, че проектът "Балкански поток" оказва негативно влияние върху цялостното финансово състояние на "Булгартрансгаз" и води до свръхзадлъжнялост на дружеството". В резултат той поиска оставката на ръководството на компанията, което обаче до момента не се е случило.

Швейцарска свежест с руски послевкус

"МЕТ енерджи трейдинг България" - на пръв поглед неизвестната швейцарска компания, продължава да се изкачва в класацията на най-големите енергийни фирми по приходи, макар все още да остава извън топ 25. За 2020 г. дружеството е отчело оборот 105 млн. лв. на фона на 92 млн. лв. година по-рано и само 18.5 млн. лв. за 2018 г.

Кои обаче са "МЕТ енерджи трейдинг България" и защо възходът им е толкова забележителен? През не толкова далечната 2017 г. базираният в Швейцария холдинг MET регистрира българското дружество "МЕТ енерджи трейдинг България". Зад холдинга официално стоят унгарци, а в миналото и руснаци. Компанията се разви с внушителни темпове и бързо се превърна в един от значимите търговци на ток и газ в страната, а през 2020 г. направи заявки за още по-голямо разрастване. Паралелно с това българското подразделение на швейцарския холдинг е единственото друго дружество освен руската "Газпром експорт", което резервира капацитет за пренос на газ по продължението на "Турски поток" през България.

Миналата година бе задвижена и сделката за покупка на голям вятърен парк в страната от друга дъщерна на MET фирма - MET Renewables Holding. Става въпрос за петия по големина вятърен парк - на "Енел грийн пауър България" край Каварна с мощност 42 мегавата. Сделката за 35-40 млн. евро (точната сума не бе съобщена) бе обявена през октомври и бе финализирана през януари т.г. Това не е първата ВЕИ инвестиция на MET в региона. През 2019 г. швейцарците започнаха работа по проект за изграждането на вятърната централа Plandište в Сърбия с мощност 102 мВт. Интересното в случая е, че партньор в начинанието е базираната в Сърбия енергийна компания NIS, която е собственост на руската "Газпром".

За целта MET Renewables и NIS създадоха съвместно предприятие, след като първата придоби от трета страна 50% дял в сръбския проект за вятърна електроцентрала. Това заедно с факта, че "МЕТ енерджи трейдинг България" е единствената компания освен руската "Газпром", която взе участие в процедурата за резервиране на капацитет по продължението на "Турски поток" през България, даде повод за коментари, че МЕТ е близка до Москва. От компанията обаче са категорични, че тези твърдения не са основателни.
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Турбуленциите около коронавируса удариха силно енергийния сектор и компаниите загубиха средно по 11% от приходите си.
  • Състоянието на държавните дружества става все по-тежко, но въпреки това липсват решения за реформи.
  • При газовите дружества движещи остават Русия и "Турски поток".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход