Геотермалната енергия идва. Бавно.

Планът за възстановяване предвижда над 44 млн. евро за развитие на подобни проекти в България

Темата накратко
  • Планира се изграждането на първата в България геотермална централа, разположена в северната част на страната.
  • Към момента у нас няма нито една подобна мащабна разработка.
  • Отделно 3.4 млн. евро се отпускат на общини и администрации за покупката на термопомпи, но до момента интересът е нулев.

Сградите на Министерския съвет и социалното министерство ще се отопляват с минерална вода от извора при Централната баня в София. Според специалистите ресурсът може да стигне за много повече и от топлината да се възползва дори сградата на Народното събрание на пл. "Независимост".

Удивителна новина, нали? Само че не е от днес, а отпреди 10 години. Беше съобщена от столичния кмет Йорданка Фандъкова, след като тогавашният екоминистър Нона Караджова официално ѝ връчи решенията за предоставяне за стопанисване и управление на осем минерални извора в града.

Десетилетие по-късно нищо не се е променило. Фандъкова е още там, а геотермалната енергия е все така под земята.

Но да оставим София и нейните болежки. Геотермалната енергия ще дойде първо на съвсем друго място. Преработеният (за пореден път) План за възстановяване и устойчивост дава шанс за бързо развитие на потенциала на страната, като общият размер на предвиденото финансиране е 44 млн. евро без ДДС. Проектът е включен в плана като "Проучвателни дейности и разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници". Къде ще е този пилотен проект, какво точно означава и има ли шанс да се реализира?

Четири села в битка за една централа

Четири села в Северна България - Дългоделци и Септемврийци от общините Якимово и Вълчедръм, Софрониево във врачанската община Мизия и ловешкото село Умаревци ще се "борят" за това в кое от тях е най-подходящо да се изгради бъдещата централа. И четирите села са посочени в самия проект като места, за които има данни, че разполагат с геотермален потенциал на дълбочина 4500 - 4800 м.

В тях ще се извършат сондажи от експерти на Техническия университет в София и на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Бъдещата геотермална централа ще е с мощност от 5 МВ за производство на електроенергия и 30 МВ за топлинна енергия, става ясно от документите по проекта. Ще бъде изградена и специализирана лаборатория в Техническия университет - София, за изследвания и обучение на специалисти.

На пръв поглед идеята изглежда повече от обещаваща - една от целите е да създаде възможност за проучване на геотермалната енергия, която не се използва в момента като възобновяем източник. Предвижда се да се създадат условия за ефективно бъдещо оползотворяване на нейния потенциал за производство на топлина и електричество чрез иновативни системи, които осигуряват чиста енергия за бита, промишлеността, земеделието, балнеологията и туризма.

Изпълнението на проекта може да започне веднага след одобрението му, става ясно от документацията по него. Част от дейностите могат да се реализират още през тази година. Например през третото и четвъртото тримесечие може да се сключи договор с консултант по проекта, както и да се започне анализ на нормативната база. Той ще покаже какви изменения са необходими в Закона за водите, Закона за енергетиката и Закона за концесиите във връзка с изграждането на нов тип централи и използването на геотермалните източници на енергия. Ще се създаде и специална стратегия (каквато в момента липсва) за развитие на използването на този вид енергия в България.

Това би било глътка въздух за бизнеса, който набавя тока си по свободно договорени цени, които в последните седмици и дори месеци счупиха поредица от ценови рекорди, което изправи пред изпитание голяма част от индустрията. Това би било важно и за домакинствата, които също ще излязат на свободния пазар от 2024 г.

Бърз старт... или не

Има обаче лек проблем. Задачата изглежда твърде амбициозна и интересът към този тип проекти като че ли е само на думи. През март например Министерството на енергетиката започна набиране на предложения по процедура, свързана с отопление или охлаждане чрез геотермална енергия в държавни или общински сгради. Тя е на обща стойност 3.4 млн. евро (с 15% национално съфинансиране), а парите се осигуряват от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 - 2021 г. По нея могат да кандидатстват общински администрации и държавни институции, като всеки от проектите може да бъде финансиран със сума между 200 хил. и 400 хил. евро.

Срокът за кандидатстване по процедурата е 10 септември 2021 г., но справка на "Капитал" показа, че към края на юли няма нито едно заявено проектно предложение. Това ясно показва готовността и настройката на всички видове власти към подобен род иновативни проекти.

Едно от възможните обяснения би могло да бъде традицията документите за кандидатстване да се подават в последния възможен момент или негласното желание на администрациите и държавните институции просто да изчакват пренареждането на правителството и парламента. Така или иначе, програмата е важна и прилича на генерална репетиция за усвояването на парите по Плана за възстановяване (разбира се, когато той бъде приет).

По нея могат да се финансират доставката и монтажът на съоръжения за производство на енергия за отопление или за отопление и охлаждане за използването на геотермална енергия и енергия от други възобновяеми източници. Най-общо ще се финансират термопомпи, топлообменници, помпи, радиатори, конвектори, тръбопроводна арматура и др., което ще доведе и до намаляване на сметките на съответните общини и местни администрации.

Само санирани, но не задължително минерални

"Това (мащабните проекти за геотермална енергия, бел.авт.) досега не се е прилагало у нас, защото все още нямаме достатъчно опит, с изключение на няколко общини в Югозападния регион за ползването на подобен тип енергия", каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект" за това дали минералните извори (държавна собственост) могат да бъдат използвани от общините и държавните институции за отопление и охлаждане. Засега геотермалната енергия, получавана от водите, се използва главно за водоснабдяване и балнеолечение в болници, хотели, санаториуми и др. Наскоро във Варна се появи и първият жилищен комплекс, който използва минерална вода за отопление.

Така въпреки доказаната си икономическа ефективност този вид енергия не се използва масово, въпреки че чрез нея биха могли да се реализират сериозни спестявания и намаляване на вредните емисии.

Пред БНР Цанев коментира възможностите по Норвежката програма, по която към момента няма нито един подаден проект. "Има нужда от добра техническа подготовка за успешното прилагане на подобен тип системи, има и някои регулаторни несъответствия, които пречат за успешния дизайн на проектите. Но и сега Норвежката програма дава доста добри възможности за реализиране на успешни пилотни проекти, както и да се възползваме от опита на държавите донори", каза той.

"Общините трябва да кандидатстват с готови инвестиционни проекти, а е важно да се знае, че на интервенция подлежат само сгради с изпълнени мерки за енергийна ефективност. Но в тези проекти могат да се включат и общини, които не разполагат от ресурс от топли минерални води, може да са подземни води с постоянна температура", каза още той.

Община Сандански е една от тези, които търсят възможности и финансови инструменти за прилагането на енергийна ефективност за обществени и жилищни сгради. Според кмета на Сандански и председател на УС на Сдружението на югозападните общини Атанас Стоянов използването на такава енергия става все по-актуално.

"При всички случаи ние имаме такива води и ще се включим по тази програма. Ще търсим държавни или общински сгради, в които няма търговска дейност, затова ще насочим вниманието си към училищата, детските градини или социалните центрове, за да облекчим финансите им по отношение на заплащането на енергия". Общината на Стоянов обаче доскоро също не беше подала документи по програмата.

Още от Капитал