През последните дни всички фирми получиха стряскащо високи сметки за ток - в някои случаи и над два пъти повече от миналогодишните за същия месец. Бизнес организациите от седмици говорят за критична ситуация с енергийните цени и настояват за спешни мерки. Какво точно се случва в сектора?

- Сакралната дата за сегашната ситуация е 1 юли. Тогава всички небитови потребители излязоха на свободния пазар и бяха пряко изложени на риска от борсовите цени. Това е съществената разлика спрямо миналата година, когато средният и малкият бизнес имаха регулирани цени на тока. Освен това обаче голяма част от компаниите не подписаха договори за снабдяване с електроенергия по свободно договорени цени, поради което бяха прехвърлени към т.нар. доставчик от последна инстанция (ДПИ), чиито тарифи са дори по-високи от борсовите. Тук обаче не искам да прехвърля вината върху компаниите, а ще кажа, че вероятно не е имало достатъчно добра информационна кампания за стъпките, които трябва да се предприемат, и рисковете, ако това не се случи. Защото тук не става дума само за ДПИ - в самите договори с доставчиците на електроенергия има редица условия и особености, за които трябва да се внимава. Например масова практика е целият пазарен риск да се прехвърля към потребителите, което не стимулира търговците да търсят по-евтина енергия.

Това са вътрешните фактори, които предизвикват сегашните сътресения. Има и изцяло външни причини, които повишават сметките за ток - от началото на август има съществен ръст на цените на електроенергията в цяла Европа. А това мултиплицира ефекта за българските потребители, които реално за първи път се сблъскват с енергийната борса.

И какво може да се направи в сегашната ситуация без работещ парламент?

- За жалост в енергетиката рядко има решения, които да дадат бърз резултат. Още от август обсъждаме с бизнеса как да се тушират тези негативни ефекти. Има неща, които могат да се направят оперативно, но има и такива, които изискват промени в нормативната база. В момента преценяваме с КЕВР и бизнес организациите какво и как да направим. Оперативните мерки вече ги взехме - активирахме мощности и разпределихме ремонтите така, че да не се застъпват. Но не можем да спрем износа на ток, каквито призиви се чуха. Просто не сме в такава хипотеза - да има недостиг на мощности в страната и да е застрашен балансът. По-скоро ще се насочим към изчистване на правилата на борсата. Би могло да се сложи например таван на офертите "купувам", за да не се тръгва от твърде високи цени.

Да, но така някои купувачи могат да останат без енергия, ако офертата им е по-ниска от пазарните нива...

- Има го и този момент. Но може да се мисли в тази посока. Друга мярка е лицензирането на търговците, така че да се избегне влизането на случайни фирми на пазара. Може да създадем клирингова къща, за която от години настояват търговците.

Сега обаче предстои единият блок на АЕЦ "Козлодуй" да излезе в планов ремонт и ще се създаде сериозен недостиг на ток на пазара. Какво ще предприемете, за да не се задълбочат проблемите?

- Да, на 25 септември един от блоковете на АЕЦ-а излиза в ремонт за 40 дни. Но в същото време два блока на ТЕЦ "Марица-изток 2" излизат от ремонт. Има и капацитет при другите тецове, както и при ВЕЦ. Общо взето, това е, което можем да направим в тази ситуация.

Бизнесът обаче иска компенсации и дава пример с Испания и Гърция, където властите обявиха схеми за финансово подпомагане заради скъпия ток...

- Това са краткосрочни мерки с моментален ефект. Но те са извън компетенциите на Министерството на енергетиката. Стои и въпросът дали въобще са от компетенциите на служебното правителство. Ще имаме среща с колегите от икономиката и финансите, за да преценим какво може да се направи и има ли други мерки, които може да предложим.

В предишни години със съдействието на правителството се правеха едни, меко казано, нагласени търгове на борсата, с които сравнително по-евтина енергия от АЕЦ "Козлодуй" стигаше до определени консуматори. Вие обсъждате ли такава възможност, колкото и спорна да е тя?

- Така зададен въпросът, е очевиден и отговорът. Всичко, което е непазарно, не трябва да се случва. По какъв критерий ще решите кой да получи по-евтина енергия? Нашата цел е друга - да изцедим всички легални възможности в системата, за да балансираме ситуацията. Прогнозите са, че ще има успокоение на цените едва през второто тримесечие на 2022 г. Но тук трябва да кажем, че в България няма недостиг на електроенергия. Изнасяме почти една трета от тока, който произвеждаме.

С други думи, ефектът от допълнителното натоварване на ТЕЦ "Марица-изток 2" се изнася навън

- Образно казано, да, но самият ефект върху цените се вижда тук - след активирането на мощностите България слезе от челните места в Европа по цени и в момента те са едни от най-ниските.

Автор : Надежда Чипева

Преглед на оригинала

Значи ли това, че държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" сега не трупа нови загуби, за да може в региона да има достатъчно ток, така че на вътрешния пазар цените да са по-приемливи?

- Необходимата цена на тока, за да работи централата на печалба при сегашните цени на емисиите от 61 евро, е около 235 лв./мВтч, което в последните седмици е постижимо. Към 31 август 2021 г. ТЕЦ-ът е реализирал 86.35 млн. лв. приходи от продажба на електроенергия на свободния пазар. За разлика от 12.45 млн. лв. година по-рано. Това илюстрира ефекта от включването на повече блокове през тези дни. За периода септември - декември 2021 г. се очаква дружеството да има положителен финансов резултат в размер на 61.787 млн. лв. Като цяло за годината загубата ще е 207.5 млн. лв. - със 132.1 млн. лв. по-малка от тази през 2020 г.

Това обаче предизвика следната полемика - защо ако въглищата ни дават по-евтина енергия, трябва да ги спираме.

- В сегашната ситуация на пазара въглищата са конкурентоспособни, и то въпреки поскъпването на квотите CO2. Но само преди два месеца това не беше така. Назад в годините е имало и други моменти, в които въглищата са били конкурентни, но е друг въпросът дали ТЕЦ "Марица-изток 2" се е възползвала от това. А дали трябва да се отказваме от въглищата или не - този въпрос сме го решили, когато сме подписали Зелената сделка. Политиката по трансформация на сектора и стратегия за отказ от въглищата трябваше досега да бъде направена, а не да започваме сега, както се случва. Само че не е работа на служебното правителство да прави стратегическа и дългосрочна политика.

Стана ясно, че посочването на дата за затваряне на въглищните централи е условие за одобряването на Плана за възстановяване, от който страната очаква над 12 млрд. лв. Какво точно иска Брюксел от нас?

- Искат да имаме стратегия за плавен преход на въглищните региони към декарбонизация. Което означава да разпишем какво се случва в различните години напред, какви мощности планираме да изградим и т.н. Това е било ясно още при подготовката на първата версия на плана в края на миналата година и може би затова и не беше предаден на ЕК от предишното правителство.

А като казвате стратегия, какво точно имате предвид? Ясно ли е какви рамки ще сложите за енергийната трансформация? Говореше се за газификация на тецовете, за водород...

- Това ще стане ясно, когато имаме поне работен вариант на стратегия за плавен преход на въглищните региони.

Вие като експерт имате ли собствена визия за бъдещето на въглищните региони?

- Каквато и визия да имам аз, искам решението да е консенсусно.

Комплексът Марица Изток трябва да бъде трансформиран

Фотограф: Цветелина Белутова

А кога очаквате да е готова тази стратегия?

- Ние сме притиснати жестоко от времето и буквално в следващия месец трябва да направим това, което не е правено с години. Трябва да изпратим проект до ЕК, за да може да получим одобрение на Плана за възстановяване.

Предвид всички тези проблеми как решихте отново да сте служебен министър? Вероятно всички критики сега ще се насочат към вас.

- Наистина очаквам критиките да са именно към енергетиката заради всички тези обстоятелства около цените. Поели сме тази отговорност и ще си я носим.

Изглежда, че тези няколко месеца на служебното правителство ще се окажат ключови за доста реформи в сектора - стратегията за отказ от въглищата, Плана за възстановяване

- Надявам се да доведем до успешен край всички тези неща. Но има и още - интерконекторът с Гърция. Проектът беше забавен изключително много и още с идването в министерството си бяхме поставили във фокуса именно ускоряването на строителството. Стигнахме дотам, че разговаряхме дори с доставчиците на гръцкия изпълнител, за да покажем политическа воля за реализацията му.

Интересно как при строежа на "Турски поток" нямаше такива забавяния?

- Явно организацията там е била по-добра. Друго не мога да кажа. Важното сега е какво можем да направим за газовата връзка с Гърция. Физически изпълнението трябва да приключи до края на тази година, а въвеждането в търговска експлоатация е планирано за средата на 2022 г.

Как обаче можем преди пускането на този интерконектор да се възползваме по-добре от договора за азерски газ, който имаме, тъй като в момента той е много по-евтин от руския?

- Настоял съм пред ръководството на "Булгаргаз" да използват всички възможности, които им дава търговският договор, за да доставят азерски газ през алтернативни точки. Те ме информираха, че правят всичко възможно за това.

Като споменавате ръководството на държавното дружество, няма как да не ви попитам за това, че не сменихте нито един директор. Имаше опит за смяна на борда на БЕХ, но то така и не се случи заради обжалване. Защо не подадохте нови заявления за смяна на шефовете?

- Дали ще подавам заявления месеци наред, или ще изчакам да приключи делото по първото заявление е едно и също. Смятам обаче, че висшите мениджъри на ключови държавни дружества трябва да са част от политическото ръководство, тъй като те прокарват държавна политика. В случая имаме дружества, от които зависи дори националната сигурност.

А как работите сега с директорите в енергетиката, които бяха назначени от предишното правителство на ГЕРБ?

- Те разбраха, че трябва да си изпълняват задълженията, и работим нормално.

През пролетта бяха направени разкрития, включително от "Капитал", за злоупотреби и конфликт на интереси в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Тогава обявихте, че ще се извърши проверка на изнесените факти, че изпълнителният директор Ангелин Цачев възлага без конкурс поръчки за стотици милиони на фирма, за която преди е работил. Има ли някакъв резултат вече?

- Поисках от Министерството на финансите и АДФИ да се направи проверка в ЕСО и такава започна. Но досега не съм получил доклад с констатации дали и какво е открито. В момента в който видя този доклад, той ще стане публично достояние. Поисках и проверка на АДФИ в "Булгартрансгаз", но ме информираха, че в момента агенцията няма капацитет и такава проверка ще започне, когато има възможност.

Всъщност ЕСО е ключова структура и за енергийната трансформация и цените на тока. Едно от най-добрите решения за бизнеса в момента - изграждането на собствени соларни централи, често се блокира именно от това дружество, тъй като не се дават данни за капацитети и развитие на мрежата. Има и информация за корупционен натиск върху инвеститорите. Как може да въздействате за преодоляването на този проблем?

- Въпросът с картографирането на опциите за налични капацитети е изключително сериозен и наистина спира инвестициите. Проектите по Плана за възстановяване в този сектор също са свързани с това. Поставили сме този проблем пред ръководството на ЕСО и разчитам, че работят. В тази връзка пак ще кажа, че според мен директорите на тези дружества трябва да са част от политическото ръководство на държавата, за да прокарват съответната политика.