Защо България не купува повече от по-евтиния азерски газ

Защо България не купува повече от по-евтиния азерски газ

От 1 октомври се очаква ново поскъпване на газа за вътрешния пазар. Все пак цената ще е по-ниска от тази на европейските борси

Ивайло Станчев
18403 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


На фона на постоянно покачващи се цени на природния газ и очакваното ново голямо увеличение от 1 октомври, все по-често се повдига въпросът за увеличаване на вноса на азерски газ в България. Точно сега той е по-евтин от руския, тъй като формулата за ценообразуване не е обвързана с борсите - конкретните стойности са търговска тайна, но става въпрос за 40-50% по-ниска цена. Миналата година обаче беше обратното - доставения от "Газпром" газ беше по-евтин от азерския, защото зависи от борсовите индекси, а тогава те бяха стигнали исторически най-ниските си нива от около 5 евро/мВтч. В момента са на исторически връх от 70 евро/мВтч (137 лв./мВтч).

Логиката е, че ако България купува повече от евтиния сега азерски газ, ще успее да задържи покачването на цените за вътрешния си пазар, които от април до септември вече се удвоиха от 33.2 лв./мВтч до 69.4 лв./мВтч. А прогнозите са, че от 1 октомври ще има ново увеличение от около 25% и цената ще доближи 90 лв./мВтч. И въпреки че дори новата цена ще е много по-ниска от тази по европейските газови борси, за българския стандарт това е критично висока стойност, която неминуемо ще окаже още по-силно въздействие върху цените на парното и тока. Особено като се има предвид, че КЕВР е смятал цените с прогнозна стойност на газа от 45.76 лв./мВтч за целия период от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2022 г. (за юли, август и септември средната стойност е 59 лв./мВтч).

Въпрос на тръби или не съвсем

От началото на тази година, с пускането на Трансадриатическия газопровод (TAP), България получи възможност да започне договорените още през 2013 г. доставки на газ от Азербайджан - 1 млрд. куб. м на година (около 33% от националното потребление). Според договора това трябва да се случва през газовата връзка с Гърция, но тъй като в изминалите две-три години правителството на ГЕРБ насочи усилия към продължението на "Турски поток", а не към този проект, в началото на 2021 г. интерконекторът не беше готов. А завършването му се отложи за средата на 2022 г.

"Азерският доставчик няма задължение да доставя количества на друга точка на доставка или да влиза в преговори с "Булгаргаз" за уреждане на отношенията, във връзка с неизградения газопровод между България и Гърция, включително за смяна на точката на доставка", обясняват от държавния газов доставчик за "Капитал".

Въпреки това бяха проведени преговори с азерите за временна смяна на входната точка - през гръцката Неа Месемврия, която е точката на свързване между TAP и гръцката газопреносна мрежа, и след това през Кулата към мрежата на "Булгартрансгаз". Постигнато споразумение бе за само една четвърт от договорените количества (около 8% от вътрешното потребление) през периода от януари до края на септември, когато към онзи момент (края на 2020 г.) се очакваше газовата връзка да заработи. Към днешна дата обаче срокът за пускане на газовата връзка с Гърция е 1 юли 2022 г. "След като пускането в експлоатация на интерконектора България - Гърция беше отново отложено, "Булгаргаз" започна нови преговори с азерската компания и договори продължаване на споразумението за доставка по алтернативния маршрут до 1 юли 2022 г., при това с по-големи количества в сравнение с тези по действащото споразумение", твърдят още от "Булгаргаз".

Реално в следващите 6 месеца България ще може да получава около една трета от газа по азерския договор (12% от вътрешното потребление).

Въпросът тук е защо не е договорено и по-голямо количество азерски газ, още повече че има техническа възможност за това. През август гърците обявиха търгове за допълнителен капацитет през мрежата си, макар и условен (firm conditional), така че по-големи количества азерски газ да започнат да се доставят в България през Кулата. Става дума 30 хил. мВтч дневно (около 2.8 млн. м3/ден) или над 1 млрд. куб.м на годишна база. Този капацитет е напълно достатъчен за доставката на пълните количества азербайджански природен газ за България, но "Булгаргаз" е запазил само 10 хил. мВтч дневно.

От държавния газов доставчик мотивират решението си с това, че капацитетът по временният алтернативен маршрут е под условие, което го прави рисков и създава предпоставки за периодичен недостиг на газ. "Налице е опасност "Булгаргаз" да се озове в положение, в което е заплатило капацитет, който не може да използва и е заплатило природен газ, който няма да получи", казват от дружеството и дават пример и с това, че в 49 дни през първите 8 месеца на тази година не са били доставени пълните договорени количества азерски газ, които е трябвало спешно да се компенсират от други доставчици на по-високи цени.

Пазарни фактори

Извън тези официални обяснения на ситуацията има и чисто търговски причини, които вероятно пречат на азерския газ да стигне до българския пазар. В момента на пазара в Италия цената на газа е 75 евро/мВтч или почти 147 лв./мВтч. Логично е азерите да предпочитат да продават газа си там на тези цени, вместо да го доставят в България на двойно по-ниска стойност.

Тази разлика в тарифите ясно се вижда от данните на държавния митнически комитет на Азербайджан, цитирани тук. Цената за първите 8 месеца на тази година за България е 14.1 долара (22.8 лв. или 11.65 евро/мВтч). В същото време за Гърция средната тарифа на азерския газ за периода е 28.5 долара/мВтч (около 23.6 евро), а за Италия - около 26.5 долара/мВтч (около 22 евро). Колкото и закръглени да са тези стойности е видно, че за българския пазар цената е два пъти по-ниска - заради заложената в договора формула, която не е обвързана с борсовите котировки, а зависи предимно от стойността на петрола и долара.

И в случая азерите могат да използват това, че България преговаря за временен маршрут на доставки, за да ограничат количествата към страната и да ги насочат към други пазари, от които могат да спечелят много повече. По същия начин миналата година, когато цената на азерския газ за България беше по-висока от тази в Гърция и Италия, имаше опасност да плащаме неустойки ако не купим всички договорени количества. Ситуацията обаче бързо се промени.

На фона на постоянно покачващи се цени на природния газ и очакваното ново голямо увеличение от 1 октомври, все по-често се повдига въпросът за увеличаване на вноса на азерски газ в България. Точно сега той е по-евтин от руския, тъй като формулата за ценообразуване не е обвързана с борсите - конкретните стойности са търговска тайна, но става въпрос за 40-50% по-ниска цена. Миналата година обаче беше обратното - доставения от "Газпром" газ беше по-евтин от азерския, защото зависи от борсовите индекси, а тогава те бяха стигнали исторически най-ниските си нива от около 5 евро/мВтч. В момента са на исторически връх от 70 евро/мВтч (137 лв./мВтч).

Логиката е, че ако България купува повече от евтиния сега азерски газ, ще успее да задържи покачването на цените за вътрешния си пазар, които от април до септември вече се удвоиха от 33.2 лв./мВтч до 69.4 лв./мВтч. А прогнозите са, че от 1 октомври ще има ново увеличение от около 25% и цената ще доближи 90 лв./мВтч. И въпреки че дори новата цена ще е много по-ниска от тази по европейските газови борси, за българския стандарт това е критично висока стойност, която неминуемо ще окаже още по-силно въздействие върху цените на парното и тока. Особено като се има предвид, че КЕВР е смятал цените с прогнозна стойност на газа от 45.76 лв./мВтч за целия период от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2022 г. (за юли, август и септември средната стойност е 59 лв./мВтч).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


1 коментар
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Е, не може вечно да сме от печелившата страна затова се договарят фиксирани количества за конкретна цена и се предоговаря на определен период обаче това е ако искаме да се диверсифицираме, а аз не съм уверен в това


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход