След обрат ГБС е победител в търга за газовата връзка до Сърбия

След обрат ГБС е победител в търга за газовата връзка до Сърбия

Класираната по-рано на първо място канадска "Кенпайп", която имаше връзки с Александър Сталийски, е оттеглила офертата си

Ивайло Станчев
6458 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Фаворитът на "Булгартрансгаз" за строителството на газовата връзка между България и Сърбия - консорциум "Кенпайп", изненадващо се отказа от договора за 164 млн. лв. Това става точно в момента, когато Върховния административен съд даде ход на делото по жалбите срещу избора на "Кенпайп" за строител, които по-рано Комисията за защита на конкуренцията отхвърли.

По тази причина на 1 октомври "Булгартрансгаз" е променил решението си за класирането и вече на първо място е консорциумът на "Главболгарстрой" - "Интернешънал газ", чиято оферта е 167.8 млн. лв. Ако няма нови обжалвания, е възможно договор да се подпише в средата на месеца. Но това е малко вероятно, а и от горе на всичко проектът вече върви с голямо забавяне - според междуправителственото споразумение на България и Сърбия газопроводът трябва да бъде пуснат през май 2022 г., но срокът за изпълнение е 350 дни, което значи, че теоретично най-ранната дата е ноември 2022 г.

Съмнителният отказ

Решението на "Кенпайп" да се откаже от надпреварата е повече от странно. Официално консорциумът е съставен от клон на канадско дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му българска му фирма. Но първото дружество реално е с люксембургски собственици и малък опит в бранша, а българската "Кенпайп" е неизвестна в страната, като работи единствено по друг проект на "Булгартрансгаз". Фирмените регистри обаче сочат връзки със сочения за близък до Бойко Борисов и Делян Пеевски "бизнесмен" Александър Сталийски.

Консорциумът "Кенпайп" се представлява от Зара Кизирян-Калчева, която дълго време работи като експерт в Министерството на финансите, след това в периода 2013-2014 г. е директор на отдела за обществени поръчки на Националната електрическа компания, а по-късно заема подобна длъжност и в компанията за реализация на газопровода "Южен поток", в която 50% от капитала държи "Газпром". В периода 2015-2017 г., Кизирян-Калчева оглавява отдела за европроектите на Министерството на здравеопазването, а в следващите две години е експерт в Комисията по финансов надзор.

Сега Зара Кизирян-Калчева посочва, че една от причините за оттеглянето на офертата на "Кенпайп" е, че "в публичното пространство бяха изнесени и тиражирани както редица неверни факти и обстоятелства досежно участниците в него, техния капацитет и работа, така и несъстоятелни по своя характер заключения и предположения - включително с оглед на наличието на взаимовръзки и скрити уговорки, които са довели до избора му за изпълнител и респективно, които целят неправомерно разходване на публичен ресурс".

В мотивите се казва още, че "както действителните собственици на участниците в консорциума, така и членовете на управителните органи са градили своето име и репутация в продължение на много години и подобни неверни твърдения са не само недопустими, но и увреждащи техния авторитет".

Друга причина, която се посочва от "Кенпайп", е, че има съществената промяна в икономическите условия, настъпила в периода от подаването на офертата до настоящия момент - поскъпване на суровините, материалите, труда, както и нарушените доставки.

Новият изпълнител

Ако се стигне до договор с "Главболгарстрой", компанията ще има има 350 дни да завърши обекта. През последните години тя работи по няколко проекта за разширение на газовата мрежа в страната, а последно изгради и компресорните станции за "Турски поток".

Дължината на цялата газова връзка е над 150 км (от Нови Искър до Ниш), от които 62 км на българска територия. Планирания капацитет е 1.8 млрд. куб.м годишно или около 60% от годишното потребление в България. За разлика от "Турски поток" през този интерконектор ще може да се осъществява търговия - например към София може да бъдат извършвани доставки от LNG терминала в Хърватия или пък за Ниш да се доставя азерски газ през България.

Също така е предвидено от газовата връзка да могат да се изградят отклонения за газоснабдяване на Сливница, Драгоман и Годеч - нещо, което липсва като проектна възможност при продължението на "Турски поток" в Северозападна България.

Фаворитът на "Булгартрансгаз" за строителството на газовата връзка между България и Сърбия - консорциум "Кенпайп", изненадващо се отказа от договора за 164 млн. лв. Това става точно в момента, когато Върховния административен съд даде ход на делото по жалбите срещу избора на "Кенпайп" за строител, които по-рано Комисията за защита на конкуренцията отхвърли.

По тази причина на 1 октомври "Булгартрансгаз" е променил решението си за класирането и вече на първо място е консорциумът на "Главболгарстрой" - "Интернешънал газ", чиято оферта е 167.8 млн. лв. Ако няма нови обжалвания, е възможно договор да се подпише в средата на месеца. Но това е малко вероятно, а и от горе на всичко проектът вече върви с голямо забавяне - според междуправителственото споразумение на България и Сърбия газопроводът трябва да бъде пуснат през май 2022 г., но срокът за изпълнение е 350 дни, което значи, че теоретично най-ранната дата е ноември 2022 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход