Има ли място за ядрената енергетика в Зелената сделка на ЕС

Все по-вероятно е Европейската комисия да включи АЕЦ към "зелените" енергийни източници, които ще бъдат приоритетно финансирани в настоящия програмен период

АЕЦ "Белене" може да получи финансиране, но и това няма да е достатъчно за икономическата полза от проекта. Ще са нужни държавни гаранции за изкупуването на енергията.
АЕЦ "Белене" може да получи финансиране, но и това няма да е достатъчно за икономическата полза от проекта. Ще са нужни държавни гаранции за изкупуването на енергията.    ©  Красимир Юскеселиев
АЕЦ "Белене" може да получи финансиране, но и това няма да е достатъчно за икономическата полза от проекта. Ще са нужни държавни гаранции за изкупуването на енергията.
АЕЦ "Белене" може да получи финансиране, но и това няма да е достатъчно за икономическата полза от проекта. Ще са нужни държавни гаранции за изкупуването на енергията.    ©  Красимир Юскеселиев

Над 2.1 трилиона евро е бюджета на ЕС (вкл. REACT-EU) за седемгодишния период 2021-2027. Една трета от него или около 700 млрд. евро са предвидени за постигане на климатичните цели на Съюза. Основният въпрос сега е как тези пари да бъдат разпределени между различните сектори и технологии. И по-специално - трябва ли ядрената енергетика също да получи финансиране като начин да се декарбонизра производството на ток, на което в момента се дължат около 80% от въглеродните емисии.

Ако това се случи ще настъпи драматична реорганизация в плановете на редица държави членки за развитие на енергетиката и е много вероятно огромни средства да бъдат насочени именно към нови АЕЦ, вместо към заявените към момента възобновяеми енергийни източници. А причината е в моментната енергийна криза, която повиши в пъти цената на електроенергията и накара пазара да търси по-устойчиви източници на ток. В дългосрочен план обаче - строежът на АЕЦ отнема минимум 10 години - неяснотите са твърде големи и не е изключено само след няколко месеца пак да има отричане от ядрената енергия поради спад на цените на тока например.

Въпреки това до края на годината ЕК трябва да обяви кои видове енергия ще бъдат причислени към последната т.нар. Таксономия - списъкът с технологии, които са определени за устойчиви и могат да получат финансиране.

Сблъсък на позиции?

"Енергийният микс на бъдещето се нуждае от повече възобновяема и чиста енергия. Наред с това, имаме нужда от стабилни източници на ядрена енергия и в хода на енергийната трансформация от природен газ", сподели председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен на пресконференция в края на октомври. Комисията се очаква да приеме документ за допълване на съществуващото законодателство за таксономията, който ще включи нови енергийни сектори.

Още през 2020г. ЕК започна работа по предварителен анализ дали да включи ядрената енергия в таксономията на ЕС за екологично устойчиви дейности. Като първа стъпка Съвместният изследователски център на Комисията (Joint Research Center -JRC), изготви технически доклад, резултатите от който определят ядрената енергетика като безопасна и подлежаща на включване в таксономията.

А с настъпването на енергийната криза през това лято и драстичното повишаване на цените на тока, политическият натиск за включване на ядрената енергетика се увеличи. Миналият месец министрите на енергетиката от десет държави членки (България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения) подписаха съвместен документ, чрез който призовават Европейската комисия да включи ядрената енергетика сред екологичните енергийни източници в таксономията. Те подчертават важността на сектора за защита на потребителите от флуктуация в цените и за независимостта на енергийните доставки от трети страни (макар че ядреното гориво също е внос, в случая на България - от Русия). Френският президент Еманюел Макрон вече обяви инвестиционният план на страната си до 2030 г. на стойност от 30 млрд.евро, в който има солидно присъствие на ядрената енергетика. Предвиждат се 8 млрд. евро за декарбонизиране на енергийният сектор и производство на "зелен въглерод" чрез електролиза, като се използва енергия от АЕЦ.

В същото време, страни като Германия, Австрия и Люксембург, заедно с влиятелни лобистки организации в Брюксел, остават категорично против. Германия, която е в процес на затваряне на ядрените си централи няма да допусне европейско финансиране за остарели мощности в ЦИЕ.

Преди развръзката

Европейския комисар по енергетиката Кадри Симсон заяви, че през декември тази година, ще бъде представен нов енергиен пакет. Той ще регулира възможността за общи поръчки на газ в ЕС, решения за складирането му, както и включване на допълнителни енергийни източници в таксономията на ЕС.

По неофициални документи, с които брюкселското издание Euroactivе разполага, ядрената енергия и природния газ ще бъдат добавени под определени условия. Газовите централи ще продължат да работят под формата на "преходна дейност". Предлага се клауза за прекратяване на дейността им до 31 декември 2030 г. и въвеждане в експлоатация на нови централи. Газови електроцентрали също ще бъдат подложени на стриктни критерии, за да бъдат квалифицирани като "преходна дейност". А именно: директните емисии да са по-ниски от 340gCO2/kWh, и годишните емисии са по-ниски от 700 kgCO2/kW. За сравнение сега въглищните ТЕЦ в България отделят по над 1100 gCO2/kWh.

Изтеклата информация вече предизвика реакции от някои от страните от ЦИЕ, определяйки тези критерии, като твърде амбициозни.

Ядрената енергетика ще бъде включена, следвайки предварителната класификация, направена от JRC: Производство на електроенергия, включително изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на атомни електроцентрали; Съхранение или погребване на радиоактивни отпадъци или отработено ядрено гориво (активна дейност); Добив и преработка на уран (активна дейност); Преработка на отработено ядрено гориво (активна дейност). С други думи - всички необходими дейности.

Какво означава това?

Ако това бъде прието, България би могла да осигури част от финансирането за АЕЦ "Белене" или нови блокове в АЕЦ "Козлодуй" по линия на европейските средства. Но дали проектът ще стане рентабилен и кога ще може да заработи е съвсем друг въпрос.

На първо място изграждането на която и да е ядрена централа изисква сериозен капитал - по оценки от 2017 г. Цената на АЕЦ "Белене" щеше да бъде 10.5 млрд. евро, от които около 1.5 млрд. евро вече са дадени за реакторите. Оттогава обаче има значително повишение в цените на материалите и суровините, като според различни оценки общото поскъпване на инвестицията е около 40%. Което в случая с българския проект означава необходимост от около 13.5 млрд. евро при вече вложени 1.5 млрд. В същото време всичките средства за инвестиции в енергетика по линия на Зелената сделка, които България може да получи (без Фонда за справедлив преход, който има друго предназначение) са около 5 млрд. евро. От тях поне половината ще бъдат задължително насочени към ВЕИ, а още една съществена част към проект за природен газ и водород. Така че за АЕЦ биха останали евентуално около 1 млрд. евро, което изглежда крайно недостатъчно за да направи проекта икономически изгоден без държавни гаранции.

Трябва да се има предвид и цената на самата енергия от АЕЦ, която изглежда конкурентна спрямо сегашните нива на борсите за ток, но не и спрямо фючърсите за второто тримесечие на 20220-а, които са 99 евро/MWh и продължават да поевтиняват.

Какво е таксономията на ЕС и защо е важна?

"Преминаването към по-зелена икономика спомага за създаването на работни места, носи ползи за хората и за планетата. Финансовата система следва да работи за тази цел. Нашите предложения ще позволят на инвеститорите и отделните граждани да направят положителен избор, така че парите им да се използват по-отговорно и да подкрепят устойчивостта.", споделя Франс Тимерманс по повод финансирането на устойчивия растеж в ЕС. Устойчивото финансиране се очаква на генерира 1 трилион евро под формата на грантове и финансови инструменти в ЕС за следващото десетилетие.

Таксономията има за цел да даде дефиниция кои инвестиции могат да се определят като "устойчиви". Чрез нея ЕС приоритизира инвестициите за Зелената сделка и може да увеличи мащаба им.

Накратко: това класификационна система за списък на екологично устойчиви икономически дейности, чрез които могат да се постигнат шест цели - смекчаване и адаптиране към изменението на климата; устойчивото използване и опазване на водите и морските ресурси; преход към кръгова икономика; предотвратяване и контрол на замърсяването; опазването и възстановяването на биоразнообразието и екосистемите.

Това дава на компаниите, инвеститорите и политиците ясни дефиниции, за които икономическите дейности могат да се считат за "екологично чисти". По този начин се създава сигурност за инвеститорите, осигурява се защита от т.нар. "green washing", при който зелените дейности са само маркетинг без реална ползва, а също така насочи финансирането от ЕС там, където в най-необходимо.

Регламентът за таксономията определя обща рамка кои дейности могат да се считат за екологично устойчиви, като изисква тези дейности да допринасят съществено за една от екологичните цели и да не нанасят значителна вреда на друга. Самата наредба за таксономията не дефинира конкретни критерии за отделни дейности - като производство на енергия. Техническите критерии за оценка на въздействието за различните специфични дейности са определени с допълнителни актове.

Още от Капитал