Попитахме партиите: Какви реформи са нужни в енергетиката?

Забързване на въглищата и възможност за АЕЦ са преобладаващите позиции.

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова
Този текст е част от поредица с отговори на партиите по най-наболелите теми в предизборната седмица. Останалите текстове по темите за здравната криза, за съдебната реформа и за бюджет 2022 може да откриете тук.
България и Европа са в невиждана досега енергийна криза, която повишава критично цените на тока и природния газ и поставя много въпроси за бъдещето на сектора. Това се случва на фона на нови, по-амбициозни климатични цели и политики като Зелената сделка, които изискват кардинална реформа в сектора. Точно за това е изключително важно каква е визията на партиите с най-голям шанс да влязат в следващия парламент, каква е позицията им за АЕЦ, за Маришкия басейн и т.н. Капитал" изпрати въпроси по темата към тях, но на запитването откликнаха само три формации: ГЕРБ, "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Отговор не получихме от ДПС, БСП и "Има такъв народ".

Въпрос №1

Енергийната криза - Трябва ли да се дават компенсации на бизнеса заради скъпия ток?

"Продължаваме промяната"

Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да има активна роля в мониторинга и контрола на пазарното поведение на отделните компании, както и енергийните и газови борси, с цел предотвратяване на пазарни манипулации и изкривяване на пазарните механизми. Целта е достигането до нулева енергийна бедност през 2030 г. В програмата ни е предвидено още: Закриване на БЕХ, въвеждане на прозрачни механизми за контрол върху държавните дружества в енергетиката, осигуряване на конкурентен газов микс с най-изгодни договори и диверсифициран портфейл, разработване на национална енергийна стратегия до 2050 г., която да води до справедливи цени за битовите потребители и бизнеса, енергийна независимост и декарбонизация.

ГЕРБ

Сегашната ситуация е извънредна и изисква извънредни мерки в краткосрочен план, за да се овладеят непосредствените последици. Една такава мярка определено трябва да бъде компенсация за бизнеса. При един работещ свободен пазар, ако се появят отклонения поради външни фактори, решението не трябва да е да се променят правилата на пазара, а да се даде глътка въздух на засегнатите от отклоненията, докато пазарът се успокои и неговите механизми отново задействат нормално. Такава е практиката и в другите европейски държави. Компенсациите за бизнеса могат да са директни плащания, както и облекчаване на тежести - и в двата случая обаче трябва да се помогне за оцеляването на фирмите през тежките зимни месеци. Мерките трябва да са насочени към всички потребители на свободния пазар чрез бързи и облекчени процедури с минимална административна тежест. Как трябва да се случи това? На първа място трябва КЕВР да промени прогнозната пазарна цена на 300 лв. на MWh, а задължение към обществото(ЗКО) да стане минус 150 лв. MWh. Отрицателното ЗКО ще възстанови на бизнеса средства, които Фонд сигурност на електроенергийната система е над събрал. Този подход ще защити и битовите потребители, като след 1 януари няма да се налага повишаване на цената на енергия за бита с прогнозираните 30-40% и да има такова повишаване, то с този подход ще е в пъти по-малко.

"Демократична България"

Без поскъпване на тока за домакинствата от 1 януари. Защита и компенсация за малкия и средния бизнес. Да се създаде механизъм за "защитена цена" за малкия и средния бизнес за определено количество консумирана енергия на месец. Финансовите резерви в системата позволяват фирмите, които са останали в това положение, веднага да бъдат защитени чрез преминаване на цена на регулиран пазар.

Въпрос №2

Зелената сделка - подкрепяте ли ангажиментите на България във връзка със Зелената сделка на ЕС?

"Продължаваме промяната"

Българската икономика трябва да бъде преустроена така, че да е независима от чужди енергоизточници. Трябва да търсим баланс между конкурентна икономика и Зелената сделка. Не може да подпишеш зелена сделка, без да имаш решение за проблемите с ТЕЦ и АЕЦ, след като 80% от мощностите ни ще излязат от употреба заради изтичане на лицензи или защото ще са твърде скъпи. Вече сме закъснели в процеса на изграждане на алтернативни мощности. В програмата ни е предвидено премахване на бариерите пред инвеститорите в нови мощности, създаване локални производства на електроенергия, на динамичен фонд за енергийна бедност и енергийна модернизация на бизнеса.

ГЕРБ

Зелената сделка по същество поставя една общоевропейска цел за въглеродна неутралност до 2050 г. Никой в Европа не очаква от България да бъде въглеродно неутрална, тази цел не е индивидуална.

България не трябва да бъде пътникът, останал на гарата след потеглилия вече европейски влак на Зелената сделка. Сделката задава посока пред Европа и е безсмислено да се съпротивляваме срещу зададените от нея цели. Въпросът е какво може България да спечели от нея и как да превърнем ангажиментите на България от тежест върху енергетиката и индустрията във възможност за трансформация на икономиката. Ако погледнем през тази перспектива, Зелената сделка ни отваря един коридор с множество изходи и от нас зависи дали ще отворим вратите, или ще стоим заключени и ще се надяваме промяната да не ни засегне. Важно е да защитим включването не само на въглищните, но и на индустриалните райони към Фонда за справедлив преход. Ключов елемент в политиката по декарбонизация е скоростта на прилагането им. За да има България повече шансове да извлече ползи и да намали рисковете, страната ни трябва да се движи по правилната линия между амбиции и сигурност.

"Демократична България"

Една от целите на "Демократична България" е активното участие на България в прилагането на Зелената сделка с цел ефективно и стратегически ориентирано реформиране на българската икономика, която трябва да стане по-конкурентоспособна и по-ориентирана към иновациите и производствата с висока добавена стойност.

Въпрос №3

Трябва ли България да се откаже от въглищата през 2038 г., по-рано или по-късно?

"Продължаваме промяната"

Ще държим на максимално дълъг живот на мините, на максимално дълъг живот на ТЕЦ-овете. Има няколко варианта, свързани с нови технологии, които трябва да се разгледат и приоритетно да се реализират програми и проекти в комплекса за развитието му като модерен индустриален и енергиен център. Доколкото е възможно, трябва да се търсят и партньори в Европа и да се види дали тази цел - 55% намаление на въглеродния отпечатък, поставя правилния баланс между екология и икономика.

ГЕРБ

Като начало България не трябва да се отказва от нищо. Въглищата не са просто подземно богатство, което горим, за да получим ток. Въглищата са централен компонент на българската енергетика, който включва човешки ресурс, техническа инфраструктура, материални активи, експертиза и познания. Въпросът не е да се откажем от целия този компонент, а да успеем да го пригодим към XXI век. Ако изградим ясен план за улавяне на СО2, включване на хибридни решения, преквалификация на работниците във въглищните региони, за привличане на сериозни инвеститори, за изграждане на изследователски центрове в съседство с индустриални зони за производства с добавена стойност, за всичко това се нуждаем от време и средства - то тогава плавният преход от въглища и датата на този отказ ще са справедливи спрямо работещите в комплекса и безболезнена стъпка.

"Демократична България"

Искаме създаване на ясен план за енергийна трансформация на въглищните региони със срок на прекратяване на енергийната ни зависимост от въглища в периода от 2025 до 2035 г. Постепенно намаляване на зависимостта от въглища чрез надграждане на енергийната инфраструктура на въгледобивните региони, съчетано с установяването на нови, конкурентни и иновативни индустрии и услуги, източници на производство и съхранение на енергия.

Въпрос №4

Трябва ли България да инвестира над 20 млрд. лв. и нова ядрена мощност?

"Продължаваме промяната"

България трябва да има ядрена централа. АЕЦ "Белене" няма как да бъде реализиран като проект - площадката не отговаря на условията след Фукушима. Трябва да се удължи животът на реакторите в АЕЦ "Козлодуй" и когато започнат да се извеждат от употреба блоковете там, да бъдат изградени допълнителни, заместващи ядрени мощности.

ГЕРБ

България притежава два реактора, които са платени с парите на българските граждани. Като отговорни политици ние трябва да разгледаме всички възможни сценарии.

Постигането на целите за климатична неутралност до 2050 г. на ниво ЕС е трудно постижимо без използването на ядрената енергетика, която осигурява беземисионна енергия на достъпни цени.

Колкото до това "дали България трябва да инвестира", позицията ни винаги е била съвсем ясна. Държавата трябва да участва в проект за нова ядрена мощност до размера на активите, които вече притежава - реактори, площадка, оборудване. Останалата част от финансирането трябва да се осигури от инвеститор. Тоест проектът трябва да е пазарен.

"Демократична България"

Настояваме за незабавно замразяване на заключващи икономическото развитие проекти като "АЕЦ "Белене" и "Козлодуй 7", както и за обявяване на конкурс за безядрено използване на площадката на АЕЦ "Белене".