Огромният шанс на България за енергийна трансформация

Правилният подход може да осигури възможност за конкурентни предимства и бърз икономически растеж

Димитър Енчев е управляващ партньор в PostScriptum и съосновател на CWP Global.

Той е предприемач и инвестиционен мениджър с 15 години опит в пространството на енергийния преход. Отговаря за развитието на няколко мащабни проекта и компании в областта на вятъра, слънчевата енергия, съхранението на батерии, зелен водород и др., както и редица инвестиции за рисков капитал в енергийното и технологичното пространство. Партньор в PostScriptum, инвестиционен фонд, фокусиран върху устойчивостта. Съосновател на CWP Global, който има реализирани над 1.5 GW възобновяема енергия и набрани 4 млрд. долара финансиране и е един от водещите световни разработчици на свръхмащабни водородни проекти.

Тази седмица Енчев представи алтернативният сценарий "Визия 2030: За по-евтина електроенергия и по-конкурентна икономика".

България, 2030 година. В полето покрай магистралата виждам автономни земеделски роботи, а на хоризонта зад тях се въртят перките на вятърните турбини. В далечината ги няма пушещите високи комини на въглищните централи и небето е ясносиньо. А и колата ми е електрическа, Made in Bulgaria.

Произведена е в първата фабрика, която водеща световна компания за електромобили построи у нас през 2025 г. Спечелихме ги с добрите условия тук - достатъчно зелена енергия на ниски цени, силен клъстер за производство на автокомпоненти, привлекателна данъчна система, силна ИТ индустрия. Решаващо предимство обаче се оказа експертната екосистема, която се разви около високотехнологичния клъстер "Акад. Будевски" в Стара Загора. Той е захранван от свръхевтин ток от огромния ФЕЦ "Марица-изток" и висококвалифицирани кадри от бившата въглищна индустрия в региона.

С целенасочена държавна политика България успя да привлече в региона и първата гигафабрика за батерии в Югоизточна Европа. Това се случи с програми за преквалификация на хората и индустриални площи, захранвани от евтин зелен ток. Стартира и програма за развитие на системи за съхранение на ток в електрическата мрежа, които осигуриха първите поръчки на гигафабриката. Това даде здравата основа за цяла екосистема, която се разви през следващите години и бързо привлече водещи световни компании в областта на енергийния преход и декарбонизацията. Батериите в комбинация със силно развитата ИТ индустрия пък отвориха вратите за производството на електрически автомобили, скутери, автобуси, лодки, оф-грид системи, индустриални машини, автономно земеделско оборудване и роботи. Така с декарбонизираната си енергетика България вече е и един от основните бенефициенти на nearshoring тенденцията, която размести световните пластове след голямата криза на веригата за доставки през 2021 и 2022 г.

За изминалите 9 години България успя постепенно да изгради батерийни системи и да интегрира над 7500 МВ вятърни и слънчеви мощности, умело използвайки мощностите на АЕЦ "Козлодуй" и балансиращата функция на ПАВЕЦ. Привлечени бяха над 15 млрд. лв. чужди инвестиции, а цената на електроенергията в страната спадна драстично. Успяхме да се превърнем в една от първите европейски държави, които бързо и ефективно декарбонизираха енергетиката си, и единствените в Източна Европа с огромното конкурентно предимство на по-евтиния ток и по-ниския въглероден отпечатък. Станахме атрактивни за водещи световни компании като Google, Amazon, Microsoft, поставили си амбициозната цел за Net Zero. Превърнахме се в една от водещите green data center локации в Европа.

Декарбонизацията, децентрализацията и дигитализацията на енергетиката дадоха основата, върху която да процъфтява конкурентоспособността на българска икономика. Предприемачите бързо се възползваха от добрия контекст и позитивите на новата екосистема, създадоха успешни компании и глобални брандове, адекватни на динамиката в световен мащаб. Родиха се новите български еднорози.

От най-бедната държава в Европейския съюз през 2030 г. България навакса изгубените десетилетия на прехода и се превърна в енергиен лидер със силна икономика, успешни компании, спокойни граждани и чиста природа.

Това не е научнофантастичен разказ. Това е напълно реалистичен сценарий за развитието на българските енергетика и икономика. Ако страната има смислена дългосрочна стратегия, която е съобразена с целите на ЕС и глобалните технологични и икономически реалности, това може да стане нашата нова реалност. България може да бъде регионален енергиен лидер, като реализира ВЕИ потенциала си и декарбонизира енергетиката и икономиката. Ефектът ще бъде драстично по-ниска и стабилна цена на електроенергията, с което икономиката ще пести по над 2 млрд. лева на година до 2030 г. Ще бъдат създадени над 20 хил. работни места. Тази трансформация ще даде тласък на икономиката и ще позволи създаването на индустрии на бъдещето тук, в България.

Глобалният контекст 2021...

ЕС вече е поел курс към намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и към превръщането на Европа в климатично неутрален континент до 2050 г. Цели за въглеродна неутралност си поставят също САЩ, Япония, Южна Корея, Китай и много други държави. Дори Русия изгражда големи вятърни и слънчеви електроцентрали. Пакетът "Fit for 55%" на ЕС увеличава заложения дял на възобновяема енергия от 32% на 40% до 2030 г. Той предлага забрана на продажба на нови коли с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. Въвеждането на Механизъм за корекции на въглеродните емисии (CBAM, или "въглеродно мито") и разрастващите се пазари на въглеродни емисии ще окажат решително въздействие върху глобалните вериги на доставка. Все повече фирми търсят декарбонизирана среда - някои компании като Amazon, Google, Microsoft и други имат цели за пълна декарбонизация до 2040 г.

Декарбонизацията ще се постигне с пазарни механизми (цена за въглеродни емисии), които се очаква да продължат да се повишават и да направят въглеродно интензивните производства неконкурентни. Това означава, че колкото по-късно една икономика реагира на тази нова реалност, толкова по-неконкурентна ще бъде тя. Тази грандиозна трансформация на всяко ниво представлява огромно предизвикателство, но и огромна възможност за далновидно позициониране и икономическо наваксване от държавите с правилна дългосрочна политика.

Българската реалност днес

Вследствие на дългогодишно бездействие, корупция и липса на смислена дългосрочна стратегия в енергийния сектор България има:

  • една от най-въглеродно интензивните енергийни системи в ЕС
  • най-енергоемката икономика в ЕС (най-малко БВП за единица енергия)
  • най-въглеродно интензивните въглищни централи (или най-високата цена в контекста на рекордно скъпи въглеродни квоти)
  • най-много смъртни случаи на глава от населението заради мръсен въздух.

Въпреки това не е твърде късно. България има добра изходна позиция за бърза и евтина декарбонизация на енергийния сектор:

  • 2000 мВт базова мощност в АЕЦ "Козлодуй"
  • 3200 мВт ВЕЦ, от които над 900 мВт ПАВЕЦ (т.е. могат да балансират огромно количество ВЕИ)
  • огромният нереализиран ВЕИ потенциал - много добър ресурс (скорост на вятъра и соларна радиация), който осигурява цени на енергия от вятъра (~80 лв./мВтч) и слънцето (~90 лв./мВтч), драстично по-ниски от цената на въглищата (>~200 лв./мВтч) и на борсата в момента (>300 лв./мВтч)
  • значителния потенциал за обновяване на сградите чрез нови финансови механизми
  • вече направена инвестиция - 1.7 гВт ВЕИ мощности, които обществото подкрепи с преференциални тарифи именно с цел да се възползва от поевтиняващите технологии на по-късен етап.

С амбиция и визия за бъдещето България може да се превърне в регионален лидер и износител на зелена енергия. Това е и най-добрият начин да се понижи цената на електроенергията и така да се засили драстично конкурентоспособността на българската икономика и да се привлекат инвестиции в индустрии, които реализират стратегии за декарбонизация.

Първият по време е първи по право

Имаме ли гаранции за този оптимистичен сценарий? За съжаление не. Ако развитието на нови ВЕИ мощности у нас се забави, в рамките на единен и все по-свързан енергиен пазар на ЕС България скоро ще се превърне в нетен вносител на електроенергия от съседни държави като Румъния, Гърция и Турция, които развиват своя ВЕИ потенциал. Ако продължим да се опитваме да избегнем неизбежното и не покажем амбиция и дългосрочна визия, резултатите ще са тъжни:

  • все по-високи цени на електроенергията
  • увеличаване на вноса на електроенергия
  • драстично намалена конкурентоспособност на индустрията.

Липсата на смислена дългосрочна стратегия за енергийния преход ще обрече и над 7000 работни места в Старозагорския регион.

Затова още днес трябва да гледаме на глобалните планове за декарбонизация и Европейската зелена сделка не като на проблем, а като възможност.

Ясна визия за бъдещето

Единственото комплексно решение на проблемите пред енергетиката на България е да поемем курс към ускорена реализация на ВЕИ потенциал и трансформация на въглищната индустрия.

Най-евтиният сценарий за развитието на българската енергетика изисква изграждането на около 7.5 гВт нови вятърни и соларни мощности. Това може да се постигне с привличането на частни капитали чрез правилната регулаторна рамка, без необходимост от каквито и да е субсидии или инвестиции на публичен ресурс. Държавата трябва да осигури правилната рамка и бизнесът сам ще реализира достатъчен ВЕИ капацитет. Необходимо е например да се облекчи разрешителният режим за нови ВЕИ мощности и да се дигитализира и подсили необходимият административен капацитет за това.

Включването на тези нови 7.5 гВт ВЕИ мощности към мрежата е възможно с добавянето на около 1 гВт (4 гВтч) системи за съхранение на енергия, които да допълнят съществуващите ПАВЕЦ. Това би имало следните ползи:

  • понижаване на средната производствена цена на електроенергия в България с около 60-80 лв. на мВтч
  • спестяване на над 2 млрд. лева на година от по-ниска цена на електроенергия
  • превръщане на българската енергийна система в една от най-ниско въглеродните в Европа (което ще привлече силни глобални инвеститори)
  • подобряване на търговския баланс с над 10 тВтч на година и превръщане на България в голям износител на зелена електроенергия
  • нови инвестиции от над 15 млрд. лева, немалка част от които ще отидат при местни подизпълнители
  • създаване на над 20 000 нови работни места.

Тези прогнозни числа са базирани на задълбочен анализ на оптималния и най-ефективен път за декарбонизация на българската енергетика, изготвен от международния експертен екип на PostScriptum.

Печелившата трансформация на "Марица-изток"

Проект за ускорено преобразуване на въглищната индустрия в Старозагорски регион може да даде решение на много от проблемите, свързани с региона и сектора. Такава зелена и печеливша трансформация може да запази трудовата заетост в Маришкия басейн чрез многогодишна програма за изграждане на заместващи соларни мощности и голяма система за съхранение на енергия на площадката на ТЕЦ "Марица-изток" 2 и "Мини Марица-изток". Така може да се предложи преквалификация на работещите в региона и да им се даде възможност да се адаптират към новата нисковъглеродна икономика. Алтернативата на въглищната индустрия не само ще запази работните места на хората, но и ще отвори нови хоризонти за бизнеса и ще създаде фундамент за бъдещ просперитет на региона.

Зареждане на успеха

Реализацията на големи батерии (1 гВт/4 гВтч общо) ще подпомогне гарантирането на сигурността на електроенергийната система и ще позволи на България да изгради необходимото количество възобновяеми енергийни източници. Част от тези батерии могат да бъдат поставени именно на площадката на ТЕЦ "Марица-изток 2", като се използва съществуващата връзка с електропреносната мрежа. Те ще изпълняват ролята на буфер за новоизградения соларен парк там, като ще улеснят неговата интеграция в електропреносната мрежа и ще "изгладят" производството му. Подобна батерия ще направи възможно т.нар. пренасяне във времето (time shifting) на част от електричеството от ФЕЦ и ще осигури голям диспечируем ресурс в пиковите часове привечер (след залез слънце) и рано сутрин (преди изгрев).

Същият подход може да се ползва и за другите въглищни централи в региона на Маришкият басейн.

Изграждането на системи за съхранение на енергия може да бъде обвързано с координирана стратегия за привличане на производство на такива, отново в Маришкия басейн. България има всички предпоставки да бъде лидер в производството на системи за съхранение на енергия - добър експертен потенциал, традиции и работеща индустрия за производство на електроника и електротехниката, опит в разработката и производство на батерии (лидерска позиция при оловните и една от първите държави в Европа с производство на литиеви батерии), научен потенциал с наличието на Институт по електрохимия и енергийни системи към БАН и др.

Всичко това е възможно само ако спрем да гледаме на глобалните планове за декарбонизация и Европейската зелена сделка като на проблем, а започнем да го виждаме като възможност. Възможност, от която може да се възползваме, ако покажем визия и амбиция за бъдещето.