ЕК: Без договори за газ от Русия след 2049 г. и по-евтин пренос на водород

Брюксел също така иска да намали емисиите от метан с 80% до 2030 г.

Франс Тимерманс, заместник-председател на ЕК
Франс Тимерманс, заместник-председател на ЕК
Франс Тимерманс, заместник-председател на ЕК    ©  Цветелина Белутова
Франс Тимерманс, заместник-председател на ЕК    ©  Цветелина Белутова

Европейската комисия предложи ревизия на газовите пазари, както и интегрирането в тях на биометан и водород, както и нови правила за внос и съхранение. Към момента изкопаемият газ осигурява приблизително една четвърт от енергията в ЕС, като 90% от него се внася - основно от Русия.

Вицепредседателят на ЕК, отговарящ за зеления преход, Франс Тиммерманс отбеляза: "Европа трябва да затвори страницата на изкопаемите горива и да премине към по-чисти енергийни източници." Това е стъпка към постигането на целите от Зелената сделка, а именно - декарбонизиране на енергията, която се консумира в ЕС, намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. и нулеви емисии до 2050 г.

Предложението е част от пакета мерки от 13 октомври за справяне с рекордните цени на електроенергията през последните месеци, като темата се обсъжда днес от лидерите на ЕС. На влизане в сградата на Съвета в Брюксел унгарският премиер Виктор Орбан сподели лаконично пред журналисти, че "неправилната регулация на сектора от Брюксел играе ключова роля във високите цени на енергията" и добави, че Вишеградската четворка излезе със свое предложение за промяна на правилата на ЕС.

Какво предлага за газа?

Като за начало ЕК поставя 2049 г. като краен срок за прекратяване на дългосрочните договори за внос на природен газ (България към момента има договор с Русия до 2022 г. и се водят преговори за неговото удължаване). Предвиждат се още по-строги правила за съхранение на газ, включително мерки за осигуряване на високо ниво на запаси в началото на отоплителния сезон, за да се повиши сигурността на доставките, както и зависимостта от трети страни. Държавите от ЕС също ще трябва да включат съхранението в своите регионални оценки на рисковете при доставките на газ, включително във връзка с чуждестранна собственост върху инфраструктурата за съхранение съгласно предложението на комисията. Ако идентифицират рискове, страните трябва да обмислят мерки като задължаване на операторите на преносни системи да купуват стратегически запаси.

По време на срещата на лидерите общи поръчки от горивото са подкрепени от Испания, Гърция и Румъния с цел увеличаване на доставките. Участието се предвижда да бъде доброволно (като някои държави вече са възразили срещу него).

Какво се очаква от водорода?

Новите правила ще улеснят достъпа на възобновяемите и нисковъглеродните газове като зеления водород (създадени от ВЕИ енергия) до съществуващата газова мрежа, като премахнат тарифите за трансграничните междусистемни връзки и ще намалят тарифите в точките на впръскване. "Предложенията подготвят почвата за конкурентен европейски пазар на водород", допълни още Тимерманс. ЕК иска по-голяма подкрепа за водорода, включително задължение за страните от ЕС да приемат трансграничен транзит на природен газ, който е смесен до 5% с водород.

Допълнително се насърчава развитието на специална инфраструктура, включително за търговия с трети страни. Пазарните правила ще се прилагат на две фази, преди и след 2030 г., и по-специално ще обхващат достъпа до водородни инфраструктури, разделяне на дейностите по производство и транспорт на водород и определяне на тарифи. Ще бъде създадена и Европейската мрежа на операторите на водород (ENNOH).

"Нашата цел е да създадем пазар на водород с няколко играча, които се конкурират при равни условия, с прозрачен и безплатен достъп до мрежата", каза Кадри Симсън, еврокомисар по енергетика. "И за да стигнем дотам, трябва да гарантираме, че никой не може да използва първоначална позиция на предимство", добави тя.

Къде е мястото на метана?

Като продължение на Global Methane Pledge в партньорство със Съединените щати, при което над 100 държави се ангажираха да намалят своите емисии на метан с 30% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2020 г., комисията ще изисква от петролния, газовия и въглищния сектор да измерват, докладват и проверяват емисиите на метан. Предлагат се още и строги правила за откриване и отстраняване на течове на метан и за ограничаване на изпускането и изгарянето. Също така се обсъждат инструменти за глобален мониторинг, гарантиращи прозрачност на емисиите на метан от вноса на нефт, газ и въглища в ЕС.

Наред с това Европейската комисия се стреми да увеличи енергийната ефективност на сградите, за да намали търсенето на енергия от изкопаеми горива. Със своята ревизирана Директива за енергийните характеристики на сградите (EPBD) тя иска страните от ЕС да обновят своите най-лошо представящи се сгради най-късно до 2033 г. Предлага се забрана на публичните субсидии за нови котли на изкопаем газ за домакинствата от 2027 г. нататък и правно основание за страните, които искат да въведат национална забрана за тях.