КООП "Слънце": или как сами да си произвеждаме ток

Енергийните кооперативи вече са масово явление в Европа, докато в България липсват напълно. А това може да е част от решението на проблема с енергийната бедност

Темата накратко
  • Сдруженията на обикновени хора са шанс за децентрализация на енергийния сектор.
  • Административните спънки са сред основните причини за липсата такива обединения в България.
  • Енергийната ефективност и печалбата са сред основните плюсове на кооперативите.

Помните ли онези времена, в които съседите си помагаха с пакетче захар, две яйца или чаша олио? Днес те изглеждат позабравени, но са на път да се възродят по нов, малко по-технологичен начин - чрез покупка на ток от съседа в случай на нужда или пък директно участие на свободния пазар чрез предлагане на излишната енергия на борсата. И ако за България това все още изглежда екзотика, за редица държави, включително съседни, подобни инициативи са всекидневие и дават възможност за постигането на един по-добър стандарт на живот.

В Европа има над 3500 енергийни общности, които произвеждат, консумират и продават електроенергия, като в топ 3 влизат Германия, Дания и Нидерландия - държави с отлично развит ВЕИ потенциал и гъвкави политики за насърчаване при използването на чистата енергия. България обаче даже не е сред изоставащите, а напълно липсва - просто защото у нас дори не се говори за подобни инициативи въпреки явните им ползи. Германия например дава възможност на енергийните си кооперативи не само да произвеждат ток за себе си и да участват в борсовата търговия, но и да инвестират печалбата в развитието на града си, като финансират нови детски градини и дори концертни зали. Това облекчава и местните бюджети - общините открай време страдат от липса на средства за развитието на серия от дейности, които иначе биха могли да намерят, без да вдигат данъците.

Друг пример, близък (само географски) до България, е хърватският град Крижевци, който е с население малко над 20 000 души, приблизително колкото град Омуртаг. Именно там през 2018 г. стартира първият пилотен проект за гражданско колективно финансиране на ВЕИ мощност, която да се инсталира върху покрива на общинска административна сграда. Интересно тук е финансирането - организира се кампания за набиране на средства, която привлича над 50 инвеститори със средно участие 500 евро. Стартово се набират общо 31 000 евро за фотоволтаична централа от 30 kW.

В България е трудно да мислим чак за такива неща, но пък може да се търси решение на проблема с енергийната бедност у нас. Тя често присъства в популистката партийна реторика, но досега нищо не се прави за хората. А постигането на по-ниски енергийни разходи и по-високата ценова сигурност чрез създаването на местни кооперативи за ВЕИ енергия изглежда повече от възможно.

Проблеми и решения

В България все още дори липсва ясна и надеждна нормативна уредба за проекти за енергия от възобновяеми източници, а има и пропуск по отношение на транспонирането на Директивата на ЕС за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II), свързана с възможността потребителите, които произвеждат ток, да продават енергията, произведена на техен терен. Това се посочва в анализ, посветен на развитието на енергийните общности в България, изготвен от експертите Тоби Кутюр, Теодора Стоянова и Тома Павлов. Там се изтъква и още един болезнен факт - тези пропуски в политиката затрудняват още повече развитието на енергийните общности в България в сравнение с други държави - членки на ЕС.

Решението е в това да се премахнат много от административните пречки пред енергийните общности и да се създаде регулаторна среда, която ще даде на общините и местните хора възможност да участват в енергийния преход, смятат експертите. Мнението им се подкрепя и от експертите на "Грийнпийс" - България, според които ползата от енергийните общности и кооперативи е ясна - инвестицията е добра, а домакинствата стават независими и постигат все по-голяма енергийна ефективност. Те изтъкват, че не е необходимо да се започне с голяма и скъпа инвестиция - достатъчно е да се започне с нещо, което да се развива и надгражда с времето.

От дялово участие до соларни градини

Възможностите, чрез които хората могат да се включат в подобни проекти и по-бързо да създадат енергийни общности, са много. Един от моделите е чрез дялово участие на потребителите. Той предвижда създаване на междинно дружество, което се учредява, за да инвестира в нови или съществуващи проекти за енергия от ВЕИ, и действа от името на съсобствениците. Този модел е привлекателен, тъй като предполага нисък праг за участие - няколкостотин евро, което улеснява хората с ниски доходи. Освен това той предлага сигурни доставки на енергия и надеждна възвръщаемост, като позволява съвместно инвестиране от страна на общините и фирмите.

Друг интересен модел е така нареченият "модел на соларна градина", който се разраства в страни като САЩ и Австралия. Соларните градини дават възможност на хора от съответната общност, които не разполагат с подходящ покрив или с достатъчно пространство, да купят (или да се абонират за) определен брой соларни панели от соларна градина, построена в близост до общността. След това участниците получават месечна или годишна премия за стойността на електроенергията, произведена от техния дял в соларната градина, който им позволява да намалят сметката си за електричество.

От първо лице

Един от първите проекти в България, наподобяващи енергийна общност, е покривната фотоволтаична инсталация на жилищен блок в жк "Христо Смирненски" в София, се посочва в анализа, посветен на енергийните общности в България. Там собствениците на 117 апартамента са обединили ресурсите си през 2010 г. и са инвестирали в покривна фотоволтаична инсталация с мощност 28 kW. Проектът е организиран чрез сдружението на собствениците на етажна собственост (юридическо лице, което е задължително за всеки жилищен блок в страната). Фотоволтаичната инсталация, която е обща собственост, носи редовни месечни приходи на юридическото лице, които се използват за плащане на общите сметки и разноските по поддръжката на сградата. За разлика от "истинските" енергийни общности обаче, където произведеният ток се използва за задоволяване на нуждите на общността, в този случай цялата енергия се подава към мрежата по схемата с преференциални тарифи за изкупуване.

По сходни проекти работят и някои общини - през 2018 г. община Стралджа реализира проект за система на улично осветление, захранвана изцяло от възобновяема енергия. Сега общината продължава да действа за надграждане и разширяване на портфолиото си с проекти за възобновяема енергия.

Сред най-активните е и община Бургас, където като част от проект за енергийна ефективност при ремонта на сградата на общината през 2019 г. е инсталирана и 30 kWp покривна фотоволтаична система, конфигурирана за собствено потребление. Целият проект струва 2.28 млн. лв. (1.16 млн. евро), като 65% от сумата са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), а останалите идват от общинския бюджет. Чрез други съфинансирани от ЕФРР проекти пет детски градини в града са оборудвани с покривни фотоволтаични инсталации, предназначени изцяло за собствени нужди.

Въпреки че, провокирани от високите цени на електричеството, все повече фирми в България решават да инвестират във фотоволтаични проекти, подобни практики са все още чужди за обикновените потребители като домакинствата. Всъщност именно общините имат сериозен потенциал да играят водеща роля в енергийния преход на страната, но засега по различни причини това не се случва. Според експерти те могат да инициират проекти за енергийни общности и да канят местни граждани и малки предприятия да участват в тях. Такива локални проекти биха могли да насърчат и разкриването на нови работни места, да стимулират икономическата активност, както и да дадат шанс на местните енергийните общности да се възползват не само от участието си на свободния пазар на ток, но и да ползват възможностите на европейското финансиране.

Що е то енергийна общност?

Най-общо това един или няколко възобновяеми източника, които биха могли да се ползват от повече от едно домакинство. В някои населени места (като Ротселар, Белгия, например) тази инициатива се е развила дотолкова, че още през 2003 г. при либерализацията на пазара местният кооператив дори се превръща в енергиен доставчик за региона на Фландрия. Днес той е и производител, и доставчик на електричество в случаите, когато има много вятър или слънце, а хората са задоволили собствените си нужди от ток.