Публичният сектор може да спестява 2-3 млрд. лв. годишно с енергийна ефективност

Енергийният експерт и съсобственик "Водни и енергийни спестявания" Илко Йоцев пред "Капитал"

Илко Йоцев е управител и съсобственик на компанията "Водни и енергийни спестявания". Фирмата е внедрила енергоспестяващи мерки във водните оператори на Враца, Монтана, София-област, Троян, Стара Загора и други, като средно спестената енергия в тях е над 30%. Компанията работи още с болници, училища, топлоцентрали, частни клиенти и др.

"Водни и енергийни спестявания" сключва с ВиК операторите т.нар. ЕСКО договори - договори с гарантиран резултат. В тях частната фирма изпълнява мерките за ефективност за своя сметка, а след това в продължение на няколко години спестеното от разходите за ток се плаща към изпълнителя.

Миналата година фондът за рисково дялово финансиране "Ню вижън 3" влезе в компанията с 40%, като той е подкрепен от Фонда на фондовете.

Какво показа опитът ви от работата с ВиК дружествата, които традиционно имат голямо потребление на ток, високи сметки и проблеми с плащането им?

Преди да се чудим защо е висока цената на електроенергията, трябва да си зададем въпроса от какво се определя тя - определя се от търсене и предлагане. Когато говорим за търсене на електроенергия, стигаме до въпроса колко потребяваме, защо потребяваме толкова много и не прахосваме ли енергия. В нашата дейност сме си дали отговор на този въпрос и числото е стряскащо. Във всеки обект, в който влизаме, след обследване и анализ откриваме, че се ползват минимум 30% повече електроенергия, отколкото е необходимо. Тоест ние прахосваме една трета от енергията, която и без това купуваме скъпо. Когато не използваме един ресурс ефективно, неговото търсене се повишава, оттам и цената. Първата стъпка за намаляването на цената на електроенергията и топлинната енергия е да спре нейното прахосване.

Как може да стане това?

Енергийна ефективност се постига в няколко стъпки. Първата е обследване. В България съществуват редица фирми, които правят т.нар. енергиен одит - замерват потреблението и предписват мерки. След това трябва да се помисли как могат да се финансират. Има множество възможности: едната са банките, другата, която и ние предлагаме, са реализирането на т.нар. ЕСКО договори. Това са договори, при които внедряваме мерките и гарантираме определен минимален резултат. Клиентът не плаща нищо - заплаща ни се от спестената енергия. С повечето публични дружества работим така, но ако те предпочитат да ползват някакъв друг ресурс - имат открити кредитни линии например, се съобразяваме. Скоро направихме Славейковото училище в Добрич - бяха си кандидатствали за средства от Националния доверителен екофонд. Там внедрихме соларна система, която произвежда едновременно електрическа и топлинна енергия.

Защо в едно училище може, а в останалите над 2000 училища не може? Направили сме над 14 болници, 7-8 ВиК-та. Защо в една болница са приложени мерки за енергийна ефективност, а в другите болници не. Кой ще разпространи добрите примери, кой ще създаде регистър на добрите практики? И последно - кой ще каже какво се случва, ако някой бездейства? Вредата от това, че някой директор на училище бездейства, за разлика от директора в Добрич, е ясна - училищата имат делегирани бюджети, с по-високите сметки за ток в момента учителите може да останат без заплати, което е недопустимо. Не може покрив на училище, болница, университет, каквато и да е друга публична сграда да стои без соларна система. Ние сме едни уникални прахосници. Разбирам да имаме финансови възможности като Швейцария, Австрия, Германия, но виждаме, че те правят точно обратното - пестят енергия, а не прахосват.

ВиК системата в момента харчи 300 млн. лв. за ток на година. Там могат да бъдат спестени минимум 30%, или 100 млн. лв. В болниците - още 100 млн., и така, ако хванем сектор по сектор, ще стигнем до 2-3 млрд. лв.

Имате обновени десетки публични сгради в провинцията, но не и в София, защо?

В София единствено направихме Специализираната болница за рехабилитация в Банкя, резултатите са 50% спестена енергия. С нас се свързаха различни районни кметове, но решихме да не работим там. Всеки районен кмет е от различна политическа партия и ако работиш с единия, не може да работиш с другия. Не искаме да се месим в политиката.

Иначе за София само ще ви кажа, че предложихме програма, която можеше да оздрави "Топлофикация София". Дружеството има над 2000 дка земя и си позволява лукса да подгрява топлината с газ. Това е нещо, което не мога да си го представя като енергиен експерт - да харчиш толкова много газ, за да подгряваш водата. В София имаш 280 слънчеви дни, спокойно може да се подгрява тази вода със слънце до едни градуси и оттам нататък с газ. С това могат да се реализира около 20% икономия на газ.

В Ихтиман навремето изградихме топлоцентрала на биомаса. Тогава едно училище харчеше нафта за 125 хил. лв. годишно. След като заработи централата, отоплението падна на 25 хил. лв. Да отиде Столичната община в Ихтиман и да види какво се прави там. Малките общини са по-гъвкави, не си губят времето. Ето сега правим проект на Полски Тръмбеш - обследваме сградите там и ще внедрим енергийна ефективност на детски градини, училища, на всички обществени сгради.

Имайте предвид, че самите фирми, които предлагат енергийна ефективност и са добри, са оскъден ресурс. Една от най-големите фирми у нас, която е и сред водещите в Европа - "Хек солар", не работи тук - изпълнява проекти в САЩ, във Великобритания, Саудитска Арабия, Западна Европа. В България направиха соларния парк на "Аурубис" в Пирдоп за 10 мегавата.

Имате проект за сушене на утайката от дейността на ВиК операторите и преработката й до минерален тор. Разкажете повече за него?

Изпълнихме проект за "ВиК Монтана", където заменихме една архаична въглищна централа с концентриран термосолар. Тя работи на принципа на огромни огледала, които насочват слънчевата енергия в малък панел, който е управляем и произвежда с 30% повече топлина, отколкото конвенционалния. Тези панели произвеждат едновременно и електро-, и топлоенергия.

Утайките от дейността на ВиК са един екологичен проблем, екологична бомба. Те не могат да бъдат депонирани - утайката има органичен състав и отделя метан. Друг проблем е, че тя излиза с 90% съдържание на вода - за да се изсуши, трябва да се вкара огромно количество топлина. Тази топлинна енергия ще дойде от слънцето, а електрическата енергия ще се ползва за покриване на енергийните нужди на самото ВиК. След като утайката се изсуши, остава една субстанция, която с определени примеси може да се преработи до състояние на минерален тор. Учени от Аграрния университет в Пловдив и Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията (ИПАЗР) "Никола Пушкаров" работят по този проблем. Проектът ще бъде внедрен пилотно във "ВиК Враца", с които работим много добре и те изявиха желание да им решим този проблем. Направили сме тригодишен мониторинг на утайката и сме на финалната права с крайния продукт - органичен минерален тор.