Игра на въглища

Заради по-високия риск застрахователите постепенно се отдръпват от сектора и го оставят в патова ситуация

Комините на ТЕЦ "Бобов дол"
Комините на ТЕЦ "Бобов дол"    ©  Юлия Лазарова
Комините на ТЕЦ "Бобов дол"
Комините на ТЕЦ "Бобов дол"    ©  Юлия Лазарова
Темата накратко
  • Застраховките на свързани с въглища дейности стават по-рискови.
  • Застрахователите постепенно се отдръпват от сектора и го оставят в патова ситуация.
  • Ефектът за българския пазар все още е неясен, но сигналите са негативни.

Освен отровни газове и микрочастици във въздуха около въглищните ТЕЦ-ове и мините витаят още куп заплахи. Наред с климатичната политика на ЕС секторът е изправен пред на пръв поглед невидим проблем - застрахователите. Те търпят все по-сериозни загуби в резултат на промените в климата и по различни начини биват принуждавани да избягват причинителите им - мините и централите. А без да могат да се застраховат, последните реално ще бъдат принудени да затворят.

Коалицията Insure Our Future ("Застраховайте бъдещето ни") например е една от организациите, които се стремят да изкарат на светло приноса, който застрахователите имат за климатичната криза. А след това да мобилизира и натиск за прекъсване на порочния кръг (виж графиката), в който секторът е замесен.

Засега този натиск няма отчетливо влияние над българския пазар, но трусовете нагоре по застрахователната верига несъмнено ще стигнат и до нас.

Слонът в стаята

Заплахата, която климатичните промени създават за европейските застрахователи, настойчиво припомни за себе си това лято по време на безпрецедентните наводнения в Германия. Застрахователният брокер Aon прогнозира, че щетите, нанесени от наводненията, "ще костват милиарди" на сектора.

На този фон 8 водещи европейски застрахователи и презастрахователи, които директно или чрез презастрахователните си програми присъстват и в България, заедно със Световната банка и ООН стартираха инициатива за "беземисионно застраховане" до 2050 г.

"Изправени сме пред климатична авария. Затова казвам, че да се обединим около идеята за нулеви емисии до 2050 е важно, но ситуацията изисква още по бърза реакция", казва в интервю за Financial Times Ехосуй Юен, главен секретар на Insurance Development Forum, организация в рамките на ООН, която следи казуса от 2013.

Засега секторът се е съсредоточил върху това да преустанови инвестициите си в замърсяващи компании. Но политиците, инвеститорите и активистите прилагат все повече натиск за ограничаване на застрахованите емисии. На прицел са най-вече имуществените застраховки на ТЕЦ-овете и мините.

Няма застраховка, няма въглища

"Причината застрахователите да "чистят" от емисии инвестиционното си портфолио е, че инвестициите могат да се проследят. Следователно, ако продължат да наливат пари в замърсители, рискът от това позициите им по климатичния въпрос да бъдат разобличени като кух ПР става много висок", каза за "Капитал" Куба Гоголевски, старши финансов координатор кампании в полската фондация RTON, която е част от Insure Our Future.

Според Гоголевски подобни притеснения биха "окуражили" застрахователите да ограничат и дейността си по застраховане на въгледобивни и въглепреработвателни дружества. Проблемът е, че информацията за такъв тип транзакции не е публична. Полският финансист обаче открива начин частично да заобиколи този проблем.

"Голяма част от ТЕЦ-овете са държавни и обявяват публични поръчки за застраховане. Информация за поръчките, включително имената на застрахователите, които се явяват на конкурси за тях, е налична в обществен централизиран регистър на ЕС", казва Гоголевски.

Данните, които събират от регистъра, както и останалата налична информация експерти на Insure Our Future систематизират в климатична класация на застрахователите, обновявана на годишна основа. Класацията е публикувана за първи път през 2017, когато е сформирана и самата коалиция. Оттогава поне 35 застрахователни компании са ограничили или прекратили покритието, което предлагат на въглищната индустрия. Това представлява 14.3% от първичния, както и 54.5% от презастрахователния пазар.

Пазарът изпраща зелени сигнали

Застраховането на въгледобивния и въглепреработвателния сектор влияе и на преценката на финансовите анализатори. "Мислим, че най-големият принос на застрахователния сектор за ESG би дошъл от прекратяването на застраховките за въглища", казва доклад на Societe Generale от началото на годината.

Докладът включва качеството на политиките, които застрахователите прилагат спрямо въглищния сектор във финансовите им оценки. Резултатът за пазарната капитализация на отделните компании варира от 9-процентов ръст до 3-процентов спад спрямо това какви мерки са предприели спрямо застрахованите от тях емисии.

За инвеститорите политиките в посока прекратяване на застраховките за въглища са признак за дългосрочна стабилност в рамките на Net Zero икономиката, смятат финансовите анализатори на Societe Generale, на което базират и тази вариация в капитализациите в сектора.

Следователно акционерите на застрахователните дружества също биха спечелили от прекратяване на застраховките за въглища. Инвестиционните къщи BlackRock и The Vanguard Group например са сред топ 10 на акционерите във френския застрахователен гигант AXA.

"Ако прогнозирания в доклада 6-процентов ръст в акциите на AXA се реализира, общата стойност на акциите, притежавани от BlackRock и The Vanguard Group, ще се увеличи със 105 милиона долара", прогнозира Питър Бошард, директор на финансовата програма в акселератора за климатичен активизъм The Sunrise Project в анализ за Environmental Finance.

Загубите растат

Пазарът неслучайно създава стимули срещу застраховането на въглищата, които са един от водещите източници на въглеродни емисии. Според тазгодишния доклад на Insure Our Future щетите, нанесени от природни бедствия за първото полугодие на 2021 г., са коствали 42 милиарда долара на застрахователния сектор.

Докладът сочи още, че застрахователните премии също растат, но все още изостават от стойностите на реалните рискове. Междувременно някои от районите, най-изложени на климатичен риск, вече изобщо не са годни за застраховане. Освен с прекия риск от природни бедствия застрахователите се сблъскват и с опасността от съдебни дела, заведени от климатични активисти и организациите, които ги подкрепят.

През януари Програмата на ООН за околната среда чрез инициативата си за устойчиво застраховане отбеляза, че все още няма опити застраховател да бъде подведен под отговорност за климатичната криза. Същевременно обаче "честотата и разнообразието на правните действия спрямо климатичните промени расте заедно с все по-осезаемите ефекти от тях, което рязко увеличава потенциала за дела срещу застрахователи в близкото бъдеще".

Каква е ситуацията у нас

Част от застрахователите на българския пазар са представители на международни компании, които вече са предприели климатични мерки. Пример за това са ОББ, които са част от белгийската група KBC. От 1 юли 2020 г. KBC не приема нови клиенти от въгледобивния и въглепреработвателния сектор. Условието за настоящи клиенти е да сведат енергийната си зависимост от въглища до 25% и да предоставят план за пълното преустановяване на каквито и да е въглищни дейности до 2030 г. "Алианц", "Уника" и Vienna Insurance Group (респективно "Булстрад") също са поели ангажименти в тази насока.

Застрахователите, които все още нямат публично обявена климатична политика, са "Бул инс", "Евро инс", "Лев инс", "Армеец" и ОЗК. "Капитал" изпрати запитвания за нагласите на тези дружества спрямо въглищния сектор. До редакционно завършване на този текст отговори получихме само от "Лев инс" и ОЗК. От "Лев инс" казват, че нямат "действащи полици, сключени във въгледобивната и въглепреработвателната дейност", и не планират сключването на бъдещи договори с представители на този сектор.

Сам да застраховаш въглищата си

На въпрос дали планират да ограничат дейността си за дружества във въгледобивния и въглепреработвателния сектор от ОЗК отговарят, че "не смятат за етично да отказват застраховане на законен бизнес, спазващ нормативните изисквания и регулациите".

ОЗК е собственост на бизнесмена Христо Ковачки, който пък е свързан с редица мини, ТЕЦ-овете "Бобов дол", "Брикел" и "Марица 3", както и 8 топлофикационни дружества. Според Гоголевски ОЗК е пример за "самозастраховащи се въглища". Финансовият експерт отбелязва, че това е само временно решение.

"Рискът, свързан с въгледобивната и въглепреработвателната дейност, е прекалено голям и местните застрахователи са принудени да прехвърлят част от него на международни презастрахователни дружества, повечето от които приемат все по-стриктни климатични политики", казва Гоголевски. Според него ОЗК добре разбират този проблем, за което съди от проактивното им поведение на ежегодните конференции за презастрахователи в Баден-Баден.

Изпълнителният директор на ОЗК Александър Личев казва, че към момента дружеството "няма отказ за презастраховане на въгледобивна и въглепреработвателна дейност".

"Имаме основание да считаме, че поне до 2035 г. тази дейност ще бъде приемана от презастрахователите, с които работим", казва още Личев.

Бъдещето е спорно

Източник от сектора потвърди за "Капитал", че към момента в България не се усеща натиск за отказ от застраховане на въглищните дружества. Същият определя климатичните политики на застрахователите, особено що се отнася до бъдещи ангажименти, по-скоро като ПР. Казва още, че изходът на застрахователите от въгледобивния и въглепреработвателния сектор вероятно ще последва регулаторни решения, а не самоинициатива.

Според Гоголевски това не е точно така. "В скорошна среща представители на УНИКА казаха, че на българския и полския пазар капацитетът за застраховане на въглища вече не достига. Според тях се очаква някои дружества да останат без застраховки. В такъв случай не е изключена намеса от страна на държавата за спасяването на тези дружества.

Освен експертните оценки като показател за нагласите в застраховането на въглища може да се гледа и на скорошните обществени поръчки в сектора. От тях личи, че желаещите да застраховат държавните дружества не са много. През февруари тази година е обявена обществена поръчка за имуществена застраховка на "Мини Марица-изток". Явяват се само два кандидата - ОЗК и "Бул инс". През август е сключен договор с ОЗК. През юли е обявена и обществена поръчка за застраховка "Пожар и природни бедствия" на "ТЕЦ Марица-изток 2". През август срокът за подаване на кандидатури е удължен заради липса на кандидати.

Стабилността на застрахователите не е застрашена

Анализ на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) за финансовата стабилност, публикуван в края на 2020 г., сочи, че общият климатичен ефект върху баланса на застрахователите е ограничен от инвестициите им във възобновяема енергия, както и поради относително малкия дял на експозициите им във високовъглеводородни индустрии. Делът на експозициите на застрахователите със седалище в България към дружества в категорията "изкопаеми горива", където попадат въгледобивните и/или въглепреработвателни дружества, е под 2% от общата сума на активите им, обясниха от Комисията за финансов надзор за "Капитал". Надзорният орган разработва показатели за оценка и мониторинг на рисковете във връзка с климатичните промени, включително по линия на въгледобивните и/или въглепреработвателни дружества.

В Глазгоу камбаната заби за въглищата

На 3 ноември Департаментът за бизнес, енергетика и индустриални стратегии към правителството на Обединеното кралство анонсира, че 190 държави са се споразумели да преустановят горенето си на въглища изцяло в следващите две десетилетия. Полша, Виетнам, Мароко и Египет, чиято енергетика е силно зависима от преработката на въглища, са се включили в споразумението. "Това споразумение ще ускори енергийния преход на цели континенти", казва за Forbes Дейв Джоунс, директор на климатичния мозъчен тръст Ember. "Краткосрочният срив в горенето на въглища ще скъси сериозно дистанцията до целта от температурен ръст, ограничен в рамките на 1.5°C", добавя той. Полша е последният бастион на въглищата в Европа. С новото споразумение континентът навлиза в последната права до прекратяване на енергийната си зависимост от въглища.