Производството на ток през 2021: повече въглища и ВЕЦ

Потреблението на електроенергия се увеличава с 5% и дори надвишава нивата от 2019 г. Износът е с 55% повече.

Въпреки ръста в производството делът на въглищата остава около 37%. Този на ВЕИ обаче се повишава до 18.6% заради водните централи.
Въпреки ръста в производството делът на въглищата остава около 37%. Този на ВЕИ обаче се повишава до 18.6% заради водните централи.    ©  Надежда Чипева
Въпреки ръста в производството делът на въглищата остава около 37%. Този на ВЕИ обаче се повишава до 18.6% заради водните централи.
Въпреки ръста в производството делът на въглищата остава около 37%. Този на ВЕИ обаче се повишава до 18.6% заради водните централи.    ©  Надежда Чипева

Увеличение на производството на ток с почти 9%, основно заради ВЕЦ и въглищата, значително по-скромен ръст на потреблението и истинска експлозия при износа. Така накратко може да се опише изминалата 2021 г. спрямо предишната 2020.

Като цяло електроенергийната система на България се е върнала на нивата от 2019 г., преди пандемията от коронавирус да удари икономиката. Според данните на общоевропейската платформа ENTSO-E, към която подава данни и българският "Електроенергиен системен оператор", произведената енергия през миналата година е била 43.5 терватчаса, докато за 2020 е 40 тВтч, а за 2019 - 43.8 тВтч. Това категорично показва, че рекордните цени на тока не са свързани с липса на мощности или недостиг при снабдяването, а са изцяло продиктувани от пазарните ефекти, свързани с цените на природния газ и CO2 емисиите.

Вътрешното потребление на ток се увеличава с около 5% на годишна база до 38.4 тВтч и дори надвишава леко нивото от 2019, което може да се обясни както с по-студеното време, така и с икономическото оживление след локдауните.

На този фон обаче нетният износ на ток се увеличава от 3.5 тВтч до над 5.4 тВтч, или това е скок от 55%.

2021 vs 2020

Може би най-съществената разлика спрямо 2020 г. е в производството на хидроенергия, която се е покачила с над 45% за година, като причината за това е в много по-голямото пълноводие на водоемите благодарение на честите валежи през първите 6 месеца. Благодарение на повечето ток от ВЕЦ България отчита и по-голям дял на зелената енергия в микса си - 18.6% при 16.8% година по-рано.

Прави впечатление и увеличеното производство на електроенергия от въглищните централи - с 10% спрямо 2020 г. Това би могло да се обясни с повишеното вътрешно потребление и най-вече големия износ на ток заради форсирането на икономиката след локдауните през 2020 и ранната 2021 г. Въпреки високата цена на въглеродните квоти в този период въглищните ТЕЦ станаха конкурентоспособни, тъй като борсовите цени на тока се повишиха до невиждани преди това нива. И това им позволи да продават енергията си на свободния пазар. През 2019 г. обаче въглищният ток е бил повече и огромна част от него бе насочена към регулирания пазар (битовите потребители), където разходите на тецовете се покриват от държавата.

Производството на ток от АЕЦ продължава да държи най-висок дял спрямо другите източници на енергия и въпреки че в Брюксел все повече се провеждат дискусии относно бъдещето на този източник в зеления енергиен преход, изглежда, че за момента той няма алтернатива в България.

Възобновяемите източници на енергия (без ВЕЦ), както и производството на ток от природен газ не търпят големи промени спрямо 2020 г. За момента изглежда, че пълният потенциал за развитие на ВЕИ сектора не е използван и затова очакванията са през следващите дванадесет месеца това да се ускори. През последните месеци газът поскъпна рязко, но това няма как да има отражение на потреблението, от което основен зависим остават газовите ТЕЦ в страната.

Въглищата

Традиционно въглищните централи най-много биват използвани в зимните месеци, но за разлика от 2020 г., когато най-много ток е произведен от тях през януари, през 2021 г. това е септември. В останалите топли месеци също има ръст спрямо предната година, като това до голяма степен може да се обясни със скока на цените на тока от юли и заповедите на служебния кабинет за активиране на всички мощности на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2".

По-голямата активност на въглищните централи обаче не води до по-голям дял на тази енергия в общия микс. Той остава на ниво около 37%, тъй като има и ръст на общото производство. През 2019 г. обаче делът на въглищата е бил над 43%.

Какво се случва със соларната енергия?

През последните няколко години все повече изглежда, че соларната енергия ще има фундаментална роля в енергийния преход към нулеви емисии, а държави като Гърция активно инвестират в този сектор и съответно се възползват от слънчевия си климат и стават лидер по този показател в Югоизточна Европа.

За подобен проект наскоро стана ясно и в Северна Македония, като въпреки геополитическите пречки успява да привлича големи инвестиции, които да реновират енергийния микс на страната.

В България и по-конкретно извън големите градове соларната енергия може да играе съществена роля, но до момента изглежда, че страната изостава назад, като най-много се разчита на хидроенергията. Проблемът е, че разликата в производството на ток от соларни източници почти е непроменена спрямо 2020 г., но и трябва да се има предвид, че голяма част от новите мощности се ползват за покриване на собствени нужди и реално не влизат в мрежата.