Северна Македония започва строежа на интерконектора с Гърция

Проектът ще позволи да се заобиколи България като транзитна страна, а инвестицията ще бъде подкрепена с европейски средства

Северномакедонското правителство обяви, че работата по обявения през миналата година газов интерконектор с Гърция ще започне в близките седмици. Планът предполага той да бъде завършен в рамките на 12 месеца.

Договорката между гръцкия газов оператор DESFA и северномакедонския държавен оператор МЕР - Скопие, предвижда изграждането на връзка от малко над 120 км, свързваща гръцкия град Неа Месемврия и македонския Неготино. Като македонската част от връзката е 68 км (между Неготино и граничния Гевгели). Връзката ще осигури достъп до LNG терминалите в Ревитуса, както и до Трансадриатическия газопровод (ТАП), по който върви азерски газ - същият, който получава и България.

Тази връзка ще позволи на северномакедонците да диверсифицират газовите си доставки, които до момента идват единствено през преносната мрежа на "Булгартрансгаз" и връзката Кюстендил - Жидилово. И включват 100% руски газ.

С този проект на практика гръцките енергийни интереси продължават да доминират Югоизточна Европа - страната става основен играч в доставките на природен газ за региона. За подобни зависимости може да се говори и в строежа на българския интерконектор, който трябва да бъде построен от гръцката компания Avax, но поради политическата неангажираност на правителствата на ГЕРБ се бави вече цяло десетилетие. Нелепото е, че днес, при дискусиите в парламента именно бившият енергиен министър от ГЕРБ Теменужка Петкова и нейният заместник Жечо Станков обвиниха сегашните управници за забавянето на газопровода.

Самият македонски интерконектор ще има капацитет 1,5-3 млрд кубически метра на година, като се обсъжда и транспортирането на зелен водород също в него.

Финансиране

68-те километра, които ще бъдат построени в Северна Македония, ще са финансирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) със заем от 28,9 млн. евро и от Европейския инвестиционен фонд за развитие на Западните Балкани (WBIF), който ще субсидира с грант от 12.4 млн. евро.

Това е само малка част от европейските пари, които влизат в Северна Македония, като от началото на пандемията през март 2020 г. общо от ЕИБ са инвестирани 144 млн евро в развитие на бизнеса и инфраструктурата.

Лиляна Павлова, която е вицепрезидент на ЕИБ, отговарящ за Западните Балкани, заяви наскоро, че "построяването на гръцко-македонския интерконектор е изключително важен за региона, за да се намалят зависимостите от само от една страна в доставките на газ, който ще осигури сигурни доставки в случай на недостиг, както и ще увеличи пазарната конкуренция чрез връзка с все по-диверсифицирания пазар на природен газ в Гърция".

ТЕЦ на газ

С осигуряването на допълнителни количества природен газ македонските власти имат намерение да реконструират старата ТЕЦ "Неготино", която не работи от близо 10 години. Целта е вместо мазут тя да използва именно природен газ за производството на ток. Възможно е да се обяви процедура за публично-частно партньорство за проекта, като ориентировъчната инвестиция за един паро-газов блок с мощност 300 мВт (сегашният е с 230 мВт) е около 350 млн. евро.

Ако дейността на централата бъде възобновена обаче, това ще има още един ефект върху България, която сега изнася електроенергия за Северна Македония - възможностите за продажба на ток ще намалеят. Същевременно в западната ни съседка се изграждат и много ВЕИ мощности, като един от последно обявените проекти е този на френската Akuo Energy за 400-мегаватов соларен парк. С това страната може дори да стане износител на ток.