Красимир Гергов и Валентин Златев планират голям соларен парк край Поморие

Проектът е за централа с мощност 100 мВт и прогнозна цена от 55-60 млн. евро

Статията е актуализирана на 29 януари.
Темата накратко
  • Проектът е за централа с мощност 100 мВт край Поморие, което означава, че ще бъде най-голямата в страната.
  • Очакваната инвестиция е около 55 млн. евро, като вероятно ще се търсят схеми за еврофинансиране и кредити.
  • Проблемът е, че проектът попада в зона от Натура, а държавата не е приела план за управлението ѝ и това спъва инвестициите.

Две дружества, едното от които е свързано с Красимир Гергов, а другото - с Валентин Златев, планират да изградят голям соларен парк в България. Става дума за централа с мощност 100 мВт, или почти два пъти повече от най-голямата работеща такава централа край Караджалово, но средна по големина спрямо други проекти, които се реализират в момента в сраната. Прогнозната инвестиция в такъв проект е около 55-60 млн. евро, като има възможност финансирането да бъде осигурено както чрез кредити, така и по линия на Плана за възстановяване.

По принцип ВЕИ инвестициите са задължителен елемент от държавните ангажименти пред ЕС за енергийна трансформация и намаление на CO2 емисиите. Само през последната година и половина в България се лансираха няколко инвестиционни предложения за соларни централи с мощност над 100 и дори до 400 мВт. И това е начин да се осигури евтина и сигурна енергия за икономиката, особено на фона на сегашните ценови кризи.

В случая на Гергов и Златев, а вероятно и на други инвеститори, обаче има проблем - инвестиционното им намерение попада в зоната на "Натура 2000", на няколко километра от Поморие в посока Айтоската планина. Държавата обаче не е приела нови правила за реализирането на подобни проекти в такива зони, а старите не важат от края на 2020 г. Което създава правен вакуум и блокира много инвестиционни проекти за зелена енергия, които са изключително нужни на икономиката.

Инвеститорите и проекта

Инвестиционното предложение е на фирмите "Лъка гейм" и "Състейнабъл енерджи". Мажоритарен собственик на първата е "Ерфорт България" на Георги Любомиров, а в съвета на директорите й е Валентин Тодоров Гергов (племенник на Георги Гергов). Самият Любомиров пък преди десетина години беше управител на кипърската "Ерфорд инвестмънтс лимитид", която участваше в реализацията на голф комплекс на Гергов - "Св. София" край Равно поле, до столицата. А Валентин Гергов освен това е в съвета на директорите на притежаваната от Красимир Герогв "К консултинг". През 2020 г. "Лъка гейм" е отчела загуба от 1.1 млн. лв. при само 975 хил. лв. приходи.

"Състейнабъл енерджи" пък е пряка собственост на Валентин Златев. Компанията е регистрирана през 2020 г. с цел именно инвестицията в соларния парк край Поморие.

"Капитал" изпрати официални въпроси за проекта и за финансирането му към представители на двете фирми, но до редакционното завършване на материала не бе получен отговор.

Бизнес инициативата за соларния парк е официализирана още в началото на 2021 г., когато проектът е подаден за екологична оценка към Министерството на околната среда и водите. Оттогава обаче той затъва в бюрокрация.

Според документите фотоволтаиците ще се разположат върху три имота с обща площ 1.4 млн. кв.м. Но реално ще заемат под 500 хил. кв.м. С други думи, по план една трета от цялата площ ще бъде покрита с панели.

Самата централа ще е разделена на три части (за всеки от парцелите). На единия ще се инсталират 52 мВт, на другия 37 мВт и 15 мВт на последния. Така реално инсталираната мощност става 104 мВт, но от документите се разбира, че ефективно ще се използват 100 мегавата.

Още на 3 декември 2020 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е дал становище на инвеститорите, че бъдещата соларна централа може да се свърже към преминаващия през самия терен далекопровод. Ще се изгради подстанция, към която далекопроводът буквално ще се свърже, чрез прекъсването му. Това е от изключителна важност, тъй като повечето ВЕИ инвеститори в страната не могат да задвижат проектите заради липсата на такива данни от ЕСО.

10 сухи години за ВЕИ в "Натура"

Основната спънка пред тази, а и всички останали ВЕИ инвестиции в "Натура 2000" е Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници. Той е приет през 2012 г. и налага забрана за изграждането на такива съоръжения във всички защитени зони от екомрежата. Забраната е наложена с цел "предотвратяване на значителни отрицателни въздействия" спрямо защитените видове.

"Панелите хвърлят сянка, която е непреодолима за растителните видове. Освен това нарушават водния режим - дъждовете не падат върху почвата, а върху панелите. След това водата се концентрира в определени участъци, което спомага за ерозията на почвата. Животните също отбягват фотоволтаичните паркове и така губят ценни места за размножаване, търсене на храна и почивка по време на миграция и зимуване", пише в становище на природозащитната коалиция "За да остане природа в България" по повод проекта на "Лъка гейм" и "Състейнабъл енерджи".

Реално обаче оттогава технологиите се промениха така, че панелите могат да се поставят на по-голяма височина и на по-голямо разстояние един от друг, тъй като имат много по-висока ефективност, Също така соларните паркове се развиват заедно със селското стопанство - овце и кози могат да пасат около тях, зоните са подходящи за отглеждане на кошери с пчели, а при някои култури панелите могат да служат и като защита от градушки. Също така има зони, в които е нужно да се осигури сянка за биологичните видове и това също се използва в съвременните проекти.

Има забрана, няма забрана

Въпросният Национален план обаче имаше срок на действие до 2020 г. И би следвало след това в сила да влезе нов план, според който да се регламентира развитието на ВЕИ сектора у нас през идното десетилетие и спрямо новите технологии. Той бе приет в началото на 2020 г., но процедурата по екооценката му в МОСВ все още не е приключила. И сега има своеобразен вакуум - старият план е изтекъл, а новият не е влязъл в сила. Което поражда въпроса дали забраната за фотоволтаици в "Натура" е паднала с приемането на новия план, или продължава до приключване на процедурата по екооценка му, чрез която забраната би могла да се удължи. Липсата на яснота по този въпрос е една от причините България да изостава спрямо съседните държави в развитието на ВЕИ сектора си.

В края на януари 2021 г. "Лъка гейм" и "Състейнабъл енерджи" входират уведомление за проекта си в РИОСВ - Бургас, в което цитират и писмо от МОСВ, според което "НПДЕВИ е със срок на действие до 31.12. 2020 г". Тогавашната директорка на екоинспекцията в Бургас, Детелина Иванова, дава зелена светлина на процедурата по съгласуване на соларния парк. Така тя де факто застъпва хипотезата, че забраните, предвидени в НПДЕВИ, са паднали и на 21 май 2021 г. РИОСВ - Бургас, съобщава на сайта си, че докладът за фотоволтаичния проект е получил положителна оценка от инспекцията. На 21 юни фондация "Биоразнообразие" изпраща становище с критики към качеството на експертизата, на чието основание е съгласуван проектът, и към факта, че такава експертиза изобщо е била допусната. Природозащитниците настояват въпросният проект "и други подобни инвестиционни предложения да не бъдат процедирани до произнасяне на министъра на околната среда и/или до приемане на нов НПДЕВИ, респективно решение по неговата екологична оценка".

През юни обаче служебният министър на екологията Асен Личев уволни Иванова във връзка с нейна заповед за премахване на абсолютната забрана за строителство върху дюните в местност Каваците. А на 13 август административното производство за издаването на екологична оценка на фотоволтаичния парк е спряно. Решението за това взима новата директорка на РИОСВ - Бургас, Зинка Стойкова. Тя се позовава на становище, изпратено от самото министерство. Според него регионалната инспекция следва да "съобрази произнасянето си по текущи инвестиционни предложения" с новия енергиен план и екооценката му, която все още не е приключила.

Ще размаха ли пръст Европейската комисия

"Като се имат предвид амбициозните цели на Европейската стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Зелената сделка, които изискват не само да се спре загубата на биологично разнообразие, но и да се положат усилия за възстановяване на застрашените видове и местообитания - възможно е да се стигне до заключение за

недопустимост на инвестиционното предложение. Защитените зони от Натура 2000 са обявени с посочената по-горе първостепенна цел и в този смисъл, неправилното прилагане на екологичното законодателство би могло да се окаже отежняващ фактор най-малко по отношение на една наказателна процедура".

Адв. Емилия Тончева, зам.- министър на екологията в периода май-август 2021 г.

Друг директор за късмет

В края на август инвеститорите обжалват решението в Софийския административен съд. Делото обаче е прекратено два дни преди първото заседание. Причината е, че междувременно директорът на екоинспекцията в Бургас отново се е сменил, а с него и нагласата на институцията спрямо проекта. С решение от 30 ноември новоназначеният Павел Маринов подновява процедурата за съгласуване на фотоволтаичния проект.

Маринов беше водач на бургаската листа на формацията на Жан Виденов за изборите през юли. Той е бивш депутат от БСП, бивш областен управител на Бургас по време на правителството на Пламен Орешарски и член на местното ръководство на партията.

В решението си за проекта на "Лъка гейм" и "Състейнабъл енерджи" Маринов се връща към позицията, че забраната за изграждане на фотоволтаици в "Натура" се отнася "за отминал програмен период, който към момента на разглеждане на инвестиционното предложение през 2021 г. е с изтекъл срок на действие".

Фондация "Биоразнообразие" е подала нова жалба срещу решението на Маринов до новото ръководство на екоминистерството. Междувременно в Бургас се провежда ново обществено обсъждане на преработения доклад по екооценка на фотоволтаичния проект. Което означава, че инвестицията за близо 60 млн. евро отново е в задънена улица. Но по-големият ефект от всичко това е лошият сигнал към инвеститорите - всяка смяна на директор или министър води до нови бизнес правила. Това ще е така докато държавата не въведе ясни правила.

По текста работи и Веселин Нанов