Краят на въглищните централи в Европа се бави

Анализ на Ember и Europe Beyond Coal посочва, че най-големите енергийни компании в ЕС "буксуват" в изоставянето на въглищата

От 21 големи енергийни компании в Европа само 9 имат конкретен план за плавно изваждане на въглищни мощности от употреба до 2030 г.А 6 от тях въобще не вписват в плановете си да се спре производството на ток от въглища дори през 2040-а.

Това става ясно от анализ на енергийните тръстове Ember и Beyond Coal, който обхваща най-големите енергийните компании в Европейския съюз, Великобритания и Турция. Сред тях са германските RWE и STEAG, чешката EPH, полските PGE и ENEA, френската ENGIE, Българският енергиен холдинг (БЕХ) и няколко други държавни и недържавни компании, които притежават най-големите въглищни централи на континента.

През последните месеци, в които в Европа бушува енергийна криза с рекордни цени на тока и газа, много хора остават с впечатлението, че това е продиктувано отчасти от затварянето на въглищните централи и новите зелени директиви на ЕС, които налагат високи цени на въглеродните квоти. Това обаче не е вярно, защото огромна част от въглищните ТЕЦ продължават работа на същите обороти, както преди и да играят все толкова съществена роля в енергийните миксове на държави като България, Полша и Германия. А в основата на скъпия ток е природният газ и липсата на достатъчно ВЕИ мощности.

Общият капацитет на разгледаните ТЕЦ-ове в анализа е 108 гигавата, като според предприетите ангажименти на централите тяхното производство ще намалее само с 59 гигавата (-55%) до 49 гигавата през 2030 г. В същото време планът на Международната енергийна агенция (IEA) е през 2030 г. страните от ЕС/ОИСР да са затворили 95% (103 гигавата) от своя капацитет. Като в системата да останат 5-6 гигавата най-късно до 2040 г.

Очаква се българските централи да намалят производството си значително през 2030 г., а до 2038 да затворят окончателно. Но дали това ще бъде така, при условие че и тук въглищните ТЕЦ продължават да нямат алтернатива? Европейският съюз се опитва да наложи универсални правила, с които да промотира зелената енергия и чрез въглеродните квоти да лимитира въглищата и да насочи инвестициите във ВЕИ комплекса. Но въпреки това за момента изглежда, че Европа ще продължи да използва въглища за производство на ток още немалко време.

Лошото момче на Европа

През последните месеци Полша си изгради репутация на държава, която няма намерение да спазва европейските директиви относно употребата на въглища и до голяма степен води еднолична политика по този въпрос. Това е и причината в стандартен зимен ден 60% от потреблението на страната да идва именно от въглищни ТЕЦ. Полската държавна компания PGE дори отвори нова въглищна централа през 2021 г. - Turow B1,1 с мощност 460 мегавата - нещо, което въобще не беше добре прието в Брюксел.

Няма и конкретни ангажименти за постепенно затваряне на всичките въглищни централи, като сигналите са, че държавата ще продължи да разчита на тях дори след 2049 г. Единствено компанията ENEA обяви през миналата година, че постепенно централите в Коженице ще бъдат извадени от употреба. Общата им мощност е 1.8 гигавата, което означава въглищният капацитет ще намалее с 32% до 2030 г. Така ще остават 3.9 гигавата, които ще оперират след този период.

Моторът на Европа

Докато чешката компания Sev.en, полските Tauron и PGE, както и БЕХ не планират да изключат въглищните си централи в периода 2020-2030 г., редица други са обявили, че все пак след 2030 г. такива мощности няма да бъдат част от енергийния микс - това включва най-вече Франция и Дания. Един от спорните моменти беше свързан с многото германски централи, но изглежда, че новото правителство поема ангажимент след 2035 г. да не разчитат въобще на въглища.