Германски вятърен парк в Черно море - за Румъния може, за България - не

Компанията wpd обяви, че ще изгради 1.9 гигаватова вятърна централа за около 2.5 млрд. евро, която ще има ефект и върху региона

Темата накратко
  • Проект на германската wpd предвижда 1.9 гВт вятърни мощности малко по на север от българския бряг.
  • Инвестицията се оценява на поне 2.5 млрд. евро и ще има ефект върху регионалния пазар на електроенергия.
  • Подобни проекти обаче засега в България няма как да се случат.

Гигантски ветроенергиен парк може да бъде изграден в Черно море, малко по на север от България. Германската wpd обяви преди седмица, че започва работа по два отделни проекта за офшорни вятърни ферми в Румъния, които ще имат общ капацитет от 1900 мВт. За сравнение, в момента България разполага общо с около 700 мВт вятърни мощности, а плановете са до 2030 г. те да се увеличат до 1000 мВт.

Проектите на wpd, която миналата година стана първата компания, официално кандидатствала пред румънските власти за развитието на проекти за офшорна вятърна енергия, ще бъдат Black Sea 1- с капацитет от 500 мВт, който ще е разположен на сушата, и Black Sea 2 - с капацитет от 1400 мВт в морето.

На този етап размерът на инвестицията от страна на wpd не е обявена. Но най-грубо, ако се вземат световните примери за цени, може да се очаква, че изпълнението на целия проект ще струва около 2.5 млрд. евро.

Ако инвестицията се реализира в цялост, това ще има голям ефект и върху България - от износител на ток към румънския пазар страната може да се окаже вносител или най-малкото да загуби пазара за енергията си. Още повече че очаквана цена на произвежданата електроенергия от вятърните централи е около 80 евро/мВтч, което я прави изключително конкурентна при над 200 евро/мВтч средни стойности през последните месеци на борсите в региона.

България също има голям потенциал за офшорни вятърни централи, но няма изгледи скоро да започне да го оползотворява. От една страна, държавата не работи в тази посока и липсва законодателство, а от друга - има силни критики от страна на екологични организации. Забавянето обаче може да струва скъпо само след няколко години.

Гледай как го правят

От съобщението на wpd от 1 февруари става ясно, че те ще помагат на румънските власти за изготвянето на закона за офшорните вятърни ферми.

"Капитал" изпрати въпроси към инвеститора за повече детайли около проекта, но до редакционното приключване на броя отговори не бяха получени.

Целта на германската компания обаче е Румъния да бъде първата черноморска държава, която да инсталира офшорни съоръжения. "Сигурни сме, че с развитието на нашите проекти, ще допринесем за това Румъния да има пионерска роля в разрастването на експлоатация на енергия от възобновяеми източници", коментира в съобщението Акхим Берг Олсен, член на борда на директорите на wpd.

Според компанията развитието на проекти за вятърна енергия в Румъния ще отвори и множество работни възможности за висококвалифициран персонал, а също така и за развитието на нови технологични клъстъри и вериги за доставки.

Потенциал и действия

Според данни на Световната банка от май 2020 г. Румъния има технически потенциал от 76 гВт за офшорна вятърна енергия - 22 гВт на дълбочина от 50 м, а останалото чрез плаващи платформи.

Пак през 2020 г. румънската Hydroelectrica обяви, че планира проекти за офшорни вятърни турбини. Става дума за мощности с капацитет 300-500 мВт, които по първоначални прогнози биха стрували почти 600 млн. евро. Компания планираше да осигури средствата по равно от държавата и от Плана за възстановяване. Първоначално се очакваше проектът да е готов през 2026 г., но към момента има забавяне. Главна роля за което е и липсата на Морски териториален план за страната. Пред news.ro през 2021 г. изпълнителният директор на Hidroelectrica Богдан Бадеа заяви, че компанията е "силно ангажирани към плана за добавяне на 300 мВт от офшорни вятърни ферми през следващите години."

Освен това през февруари 2021 г. Hydroelectrica, която е държавна и може да бъде сравнена с българската НЕК, закупи дяловете от немската фирма Steag GmbH в сухоземната вятърна ферма Crucea с капацитет от 108 мВт като част от своята "зелена стратегия". Цената на сделката не беше оповестена, но имайки предвид предишна подобна такава от 2019 г., когато бяха закупени 80% от дяловете във вятърната ферма Vestas на стойност от 136 млн. евро., сделката с Crucea може да се изчисли на около 100 млн. евро.

Друга важна сделка в Румъния е продажбата на вятърният парк Fântânele-Cogealac от чешката CEZ на австралийската MIRA, част от Macquarie Group - една от топ 10 австралийски фирми по пазарна капитализация. Централата е с инсталирана мощност 600 мВт и е най-големият такъв на сушата в Европа. Сделката, която включва и други активи, бе със стойност от 1.1 млд. евро.

Още инвестиции в Румъния

Литовската компания Green Genius също възнамерява да инвестира в северната ни съседка. Компанията смята да изгради нови соларни паркове в Румъния и ще инвестира 450 млн. евро за реализиране на проекта. Предвидените паркове ще са с комбиниран капацитет от 500 мВт. Това е драстична промяна с предишно заплануваните 100 мВт от литовците. "Румъния разполага с обещаващ потенциал за развитието на соларни проекти, дължащ се на скоростно нарастващия и енергиен сектор. Благодарение на своята географическа локация Румъния има множество предимства, когато става въпрос за инвестиции в соларната енергия", сподели Руслан Склепович, CEO Green Genius.

Ами птиците и Виа Понтика

Когато става дума за такъв мащабен вятърен проект на брега на Черно море, и то в близост до България, няма как да не възникне въпросът за птиците. В тази зона, включително големи части от румънското крайбрежие, минава миграционният път Виа Понтика. А през 2017 г. България бе осъдена от Европейския съд за неизпълнение на задължението си да защити "Натура 2000" зоните в района на Калиакра. Това възпря и множество проекти за вятърни централи, макар че дори според "Грийнпийс" вятърните перки са най-малката причина от човешките дейности, които причиняват смърт на птиците.

"Виа Понтика не се използва само от реещи птици, а и от водолюбиви птици. Които на практика не само че следват водните запаси, а също така предпочитат да се придържат към по-плитките води", коментира Ирина Матеева, отговорник по европейските политики към Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). В миграционния поток участват не само птици, а и риби и водни бозайници. Миграциите и струпванията на предходните не са напълно известни на този момент и това е факт, който допълнително може да ограничи допустимите за вятърни ферми територии в страната.

Според Матеева неводолюбивите птици "предпочитат да минават над сушата, защото над водата няма възходящи въздушни течения. Но много често ветровете ги издухват над морето. Това би поставило пернатите пред една доста осезаема опасност при присъствие на сухоземни и офшорни вятърни ферми в особена близост. За пример е и ситуацията в Наваре, Испания, където след пускане в експлоатация на вятърни ферми средно по 1 грифон лешояд на 3 дена бива убит.

"Капитал" очаква отговори от wpd за това как ще се избегне риска към фауната и дали са взели допълнителни мерки няма отговор на този етап.

Къде е България

Доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) от 2021-ва установи, че общият енергиен потенциал от офшорни вятърни ферми в България е 116 гВт - дори повече от румънския. Като 26 гВт от тях са в достъпност до крайбрежието, а останалите - на по-голяма дълбочина и чрез плаващи съоръжения. Проучването потвърждава и данните Световната банка и Съвместният изследователски център на Европейската комисия и други енергийни модели през последните години. Според него: "Производството на електроенергия от вятърни ресурси във водните територии разкрива значителен потенциал за декарбонизация на енергийната система и дава широк спектър от възможности за икономически и инфраструктурен напредък на крайбрежните градове."

"Това, че една територия е технически подходяща не е достатъчно условие да бъдат изградени ветрогенератори, Поради чувствителността на отделни видове. В морето това са делфините. Другата чувствителна група са птиците", смята Ирина Матеева.

Както птиците, така и делфините обаче не правят разлика дали са в български или румънски води няколко километра по-на север, което поставя въпроса за инвестициите в по-различна светлина.

В същото време докладът по проекта COCONET на ЕС за защитените морски територии и морски вятърно-енергиен потенциал показва, че в България няма много свободни зони подходящи за изграждането на вятърни паркове. Това се дължи на гъстота на зони, които са определени като "No-Go", тоест е недопустимо тяхното изграждане. Друга е обаче ситуацията за нашите северни съседи. Според същия доклад на тяхната територия има поне 5 допустими зони, или локации, където изграждането на водни вятърни паркове е определено като добро. Тези зони са на разстояние до 100 километра от румънския бряг.

Според Миглена Стоилова, председател на Българската ветроенергийна асоциация, зоната по "Натура 2000" "не пречи за развитие на български проекти на сухоземни или офшорни вятърни ферми, защото те преминават екооценка, която казва дали те могат да бъдат изградени или не",

Извън екологичния въпрос обаче по-големият проблем пред България е, че и досега не съществува законодателство за офшорната вятърна енергия. Тази липса на сигурност сама по себе си прави инвестициите в сектора много по-непривлекателни. По този начин въпреки възможностите страната изостава от съседите си в тази сфера.

Не съществува и морски устройствен план, който да взема в предвид всички биологични и бизнес дадености на територията на страната и да предвиди място за съответните офшорни и плавателни ферми.

Допълнителен проблем е, че на този етап електроенергийната мрежа не е пригодена да поеме и преведе навътре към страната едно голямо количество от електроенергия. Също така не е ясно дали тази мрежа следва да бъде приспособена и развита от инвеститори или от държавата.

На последно място е и приспособеността на пристанищните градове да поемат трафика и количеството на тези турбини, които сами по себе си са обемисти и изискват специална техника за разтваряне и транспорт.

Но това не означава, че България е обречена да губи. С ясна стратегия за енергийната си трансформация страната може да развие много по-бързо и лесно соларния си потенциал, а чрез електроенергийната свързаност с Румъния заедно да създадат балансирана система - вятърът обикновено духа през нощта, а слънчевите панели работят през деня. За да се случи това обаче, е нужен и регионален подход при планирането на инвестициите, какъвто към момента напълно липсва.

Коя е wpd

Основана през 1996 г в Бремен като малка компания от Клаус Майер и Гернот Бланке, wpd се разраства заедно с технологията за вятърна енергия. Тя е фокусирана в изграждането на сухоземни вятърни ферми и офшорни вятърна енергия, като в момента разполагат с 2200 работници в 28 различни страни. Компанията е реализирала над 2400 турбини с общ производствен капацитет от 5.15 гВт, а има проекти за още 12.3 гВт сухоземни и 13.8 гВт офшорни мощности.
14 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    zstoykov avatar :-(
    Zhivko Stoykov
    • - 3
    • + 1

    "Инвестицията се оценя на поне 2.5 млрд. евро" - всеки сам си преценя.
    Причината да няма закон, е защото е далече от мега-галактическия хъб генериращ 95% от БВП-то София. Никой от жълтопаветниците не го интересува нищо ставащо извън линията София-Китен, освен ако не е свързано с ядене и пиене.
    Същото като Икономедиа - wannabe жълтопаветници, мислещи само за собствения си г.з

    Нередност?
  • 2
    denkstatt avatar :-|
    denkstatt
    • - 5
    • + 1

    Скъпи и безсмислени проекти без бъдеще.

    Не знам какво употребяват политиците и какво са учили... Зеленият "преход" не може да се случи чисто физически поради липса на материали.

    Нередност?
  • 3
    telqk avatar :-P
    telqk
    • - 1
    • + 2

    Отговорът е прост - Гемания си печатат парите все трябва да се вложат в нещо което да доведе до покачване на цените на ел.енергия.

    Нередност?
  • 4
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov
    • - 2
    • + 4

    До коментар [#2] от "denkstatt":

    Зеленият преход не е пътуване от точка А до точка Б. Това е процес, който сега може и да изглежда да се върти около некви перки, но след 10 години тезим които активно участват в него, ще са в играта и с други технологии. Зеленият преход е нужен, ако не искаме природата да ни го върне тъпкано в алчните дупенца. Но докато по някои географски ширини вече отдавна се работи по въпроса, ние по нашенски си намираме оправдания как тая работа няма да стане и не е нужно да правим нищо.

    Нередност?
  • 5
    ztr38646693 avatar :-?
    ztr38646693
    • - 3
    • + 2

    До коментар [#4] от "Stoyan Dimitrov":

    Че от лакомията на зелената мафия има ли по-голема във Вселената? И за каква природа бълнуваш, след като именно ВЕИ-тата трепят птици, риби и пр. флора и фауна, както никой друг? Виж в какво превърнаха планинските реки в България. Сега и птиците са наред. Но грантаджиите са "загрижени" за природата само коги требва да се рекетира Цеко Минев или да се протестира за некой див плаж, където спят и серат гратис по цело лето и оставят след себе си тонове боклуци.

    Нередност?
  • 6
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov
    • - 3
    • + 2

    До коментар [#5] от "ztr38646693":

    Пич, първо това че не виждаш пряко какво измира заради глобалното затопляне, не значи че не се случва. Второ, тези ВЕИ технологии в момента са доста първобитни, именно защото до скоро никой не се интересуваше от тях. Същото е и с е-автомобилите. Но твоето решение и на такива като теб, е нищо да не правим. Да бухаме въглища и да гледаме сеир. И не знам за каква зелена мафия ми говориш, след като няколко хипита и разни други намазани покрай тях нищо не променят. Тях ги има от десетилетия, вие сега им придадохте тежест, която нямат, само за да има кого да обвинявате. Въпросът е в сериозна икономическа и техническа промяна, която ще се случи с нас и без нас. Но по-добре с нас.

    Нередност?
  • 8
    nyn48646694 avatar :-|
    nyn48646694
    • - 2
    • + 3

    До коментар [#6] от "Stoyan Dimitrov":

    Какви хипита бе, тъпчо, говорим за зелената ВЕИ-мафия. И какви "усъвършенствани" технологии ще измислиш, дето да не трепят риби и птици? Голи халюцинации.
    Какво мое решение? Къде прочете нищо да не правим?

    Нередност?
  • 9
    ftx17700757 avatar :-|
    ftx17700757
    • - 3
    • + 2

    Съседите си решават уверено енергиините проблеми. Ще си генерират евтин(цената е повече от 4 пъти по-ниска от тази за АЕЦ) и екологичен(между другото птиците не летят много навътре в моретата, така че този проблем отпада при офшорните ферми) ток от собствени ресурси. А после и ще ни го продават като имат излизшък, щото ние само ще гледаме през това време и най-много да направим някой ТЕЦ на вносен газ.

    Нередност?
Нов коментар