БАГЕ: За геотермалната енергия трябва да се използват сондажите за нефт и газ

От ръководството на асоциацията смятат, че България има добър потенциал за развитието на такива мощности

От асоциацията за геотермална енергия смятат, че термопомпите са бъдещето на енергийния преход
От асоциацията за геотермална енергия смятат, че термопомпите са бъдещето на енергийния преход
От асоциацията за геотермална енергия смятат, че термопомпите са бъдещето на енергийния преход    ©  Надежда Чипева
От асоциацията за геотермална енергия смятат, че термопомпите са бъдещето на енергийния преход    ©  Надежда Чипева
Инж. Никола Сечкарьов е петролен геолог с 18-годишен опит в нефтената индустрия (Европа, Африка, Русия, Азия и Южна Америка), специалист в геомоделирането, анализ на петролни системи и площи за разработка и експлоатация на въглеводороди и геотермални ресурси. Специализирал е петролна геология и геотермална енергия в САЩ, Русия, Германия. Разработва докторска дисертация в областта на въглеводородния потенциал на Българската акватория от Черно море. Основател и председател на управителния съвет на Българска асоциация геотермална енергия (БАГЕ). Основател, управляващ директор и главен геолог в Terroleum UGC и UGC (Upstream Geology Consulting). Преподавател в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски".
Д-р инж. Николай Христов завършва хидрогеология, а впоследствие и петролна геология в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Докторската му дисертация е в областта на съхранението на природен газ във водоносни структури. Специализира в Германия и Русия. Работи по проучването и реализацията на редица научни и научно-приложни проекти за съхранение на енергия. С повече от 16 години опит в разработването и реализацията на проекти, свързани с търсене и проучване на нефт и природен газ, както и алтернативни източници на въглеводороди. Член на управителния съвет на БАГЕ.
Едуард Блънт е мениджър по петролни проучвания с повече от 25 години опит в международната индустрия, натрупан в Европа, Африка, Северна Америка, Азия и Близкия изток. Той има специализирани технически умения в структурна геология, сеизмична интерпретация, анализ на петролни системи, оценка на ресурсите. Завършил е Imperial College, Лондон, с професионално направление - нефт и газ, енергетика и предприемачество. Той е основател и управляващ директор на Terroleum UGC и Terroleum. Член и заместник-председател БАГЕ, член на Лондонското геоложко дружество във Великобритания и Американската асоциация на нефтените геолози.

Темата с геотермалната енергия стана доста популярна в последно време както заради Плана за възстановяване, така и като цяло заради зеления преход.

Инж. Никола Сечкарьов: Наистина изглежда, че тепърва "започваме да говорим" по тази тема, но това не е така. Ние се занимаваме с геотермална енергия от много години, но чак сега правителството повдигна темата. Асоциацията обаче е регистрирана сравнително скоро - на 1 ноември, от 25 души. Всички идваме от нефтения бранш, който е основополагащ за развитието на геотермалния.

Откъде се породи идеята за геотермална асоциация в България, след като този сегмент от енергетиката е съвсем слабо развит?

Н.С.: Темата за геотермалната енергия е в главите ни повече от десетилетие, но големите пречки в България са свързани със законодателната рамка. Ако говорим за потенциал - страната има доста приличен такъв. Но не трябва да се лъжем, не е Исландия. И въпреки че технологиите в този бранш доста напреднаха, не е редно да се сравняваме с други страни, а да видим с какво точно разполагаме в България.

Д-р инж. Николай Христов: Ако трябва да бъдем 100% честни, на Балканите една от първите геотермалния централи е замислена да бъде именно в България, по подобие на тези в парижкия басейн. Става въпрос за централа в Долни Дъбник (до Плевен), като проектът е отпреди около 50 години - тогава идеята е била да се използва за отоплението на самия град. Между другото подобен проект е бил мислен и за цял Плевен, но тогава газът е бил много по-евтин и геотермалната енергия е била просто екзотика.

Н.С.: Политиките на Европейския съюз за декарбонизация и изключване на фосилните горива обаче ще дадат на геотермалната енергия важна роля.

Но може ли геотермалната енергия да бъде част от зеления преход и на България?

Н.С.: Категорично тя трябва и ще бъде част от прехода. Но няма как да е единствено средство, а трябва да се разглежда в комплект с всички други ВЕИ, ядрената енергия и дори природния газ.

За разлика от вятъра и слънцето геотермалната енергия е, че тя е прогнозируема, произвежда се денонощно. Това дава един сигурен буфер в енергия микс.

За какъв капацитет можем да говорим в България?

Н.Х.: Плановете на правителството са за около 400 мВт. Но не е ясно за топлинен капацитет ли става дума или за производство на електричество. Като цяло тези прогнози са много оптимистични - може би невъзможни. Изключително оптимистично е и реализирането на такъв проект в рамките на само 4 години (заради сроковете по Плана за възстановяване - бел. авт.), макар съвременните системи (бинарни и пр.) да позволяват изпълнението да се случи и в рамките на 2-3 години. Големият плюс, който виждаме, е да се използват вече съществуващите инфраструктури на нефт и газ. Тоест сондажи, сеизмични данни, които се намират главно в Северна България.

Всъщност в коя част на България има повече геотермален потенциал - някак си общоприето е, че това е южната част?

Н.С.: Ако погледнем всички данни от Южна България, това са сондажи, които не надвишават 1000 метра. А ние говорим за данни от сондиране на над 3000 метра, чак до 6000 метра. На тази дълбочина нещата са съвсем различни и затова за Южна България много трудно могат да се правят прогнози - там данни проста няма. Докато в Северна България благодарение на нефта и газа има стотици сондажи със стотици хиляди метра данни. Има измерени температури от над 200-250 градуса. Средният температурен градиент в света е по 25-30 градуса на километър, което означава, че с всеки километър температурата нараства средно с толкова. В България е между 25 и на места стига до 40 градуса на километър . А определени локални изключения има до 120 градуса на километър. Което само може да си представите при сондаж на много голяма дълбочина за каква температура става въпрос. Трябва да се направи определено проучване дали на тази дълбочина има скали с определена пореста проницаемост и флуид, който може да работи като топлоносител. Данните към момента показват, че има за определени такива обекти.

Плюсовете на тези проучвания в Северна България е, че вече знаем къде какво има и съответно разходният риск е по-малък. Това в някои случаи е най-скъпата работа - да се направи сондаж на такава дълбочина може да струва 6-12 млн. евро. Проблемът сега е със стопанисването, защото тези сондажи много често не са ничия собственост в момента. Дали са на областни управители, на концесионери или на министерства - не се знае.

Кога са правени тези сондажи, за които говорите?

Н.Х.: Започнати са от 1950, а последните са от 2000 г.

Какъв е проблемът със законодателството? Споменахте, че нещата са съвсем объркани.

Н.С.: В България няма действащ закон, по който може да се използва геотермалната енергия освен някакви малки неща в Закона за водите. Но геотермалната енергия няма общо с минералната вода, която се ползва в хотели и минерални басейни - това не представлява интерес за геотермията, нещата не трябва да се бъркат. Минералната вода е просто индикация, че дадени райони имат потенциал за геотермална енергия. Ние не целим да вземем изворите на хотелите във Велинград например.

Неотдавна стана ясно, че по Норвежката програма вече са одобрени няколко проекта за субсидиране.

Н.Х.: Този грант е насочен 100% към общини и парите, които се отпускат, трябва да завършат с работещ проект. Това е възможно, ако някоя сграда иска да се отоплява с термопомпи, но самото финансиране не е достатъчно за по-големи проекти. Тоест, това е насочено само за покриване на отоплението на сгради чрез помпи.

Едуард Блънт: Тези помпи всъщност са много важни за геотермалната енергия като цяло. Генерално, има два типа геотермална енергия: "дълбоката" енергия, за която говорихме досега и енергия, която е в близост до повърхността на земята и може да бъде използвана от помпи като климатик. С разликата, че е 80% по-енергийно ефективно от стандартния климатик и по-евтино както лятото, така и зимата. Ако тези помпи могат да бъдат използвани изцяло в административни или бизнес сгради, това ще доведе до огромно съхранение на енергия, защото те намаляват нуждите от ток значително. Интересното е, че помпите могат да издържат почти толкова, колкото самите сгради - от 50 до 100 години стандартно. Това е и една от многото посоки, по които България трябва да поеме и може да поеме, стига да има политическата воля.

Колко би струвала една такава инвестиция за домакинство например?

Е.Б.: Зависи от изолацията и температурен градиент, като има много фирми в България, които развиват тази ниша и предлагат цени около 40-50 хил. лева. Като допреди няколко години такава инвестиция имаше доста въпросително с възвръщаемостта, в момента с тези цени на електроенергия, няма спор, че е изгодно. Но отново опираме до проблема, че всякакви различни варианти за изграждане на подобна инфраструктура срещат законодателни пречки. България има нужда от нови законодателни инициативи за геотермалната енергия, защото закони за концесиите, за земните богатства и за водите просто не решават проблемите с този нов енергиен модел, който могат да използват домакинствата.

Могат ли да се правят някакви паралели със страните около нас и стратегиите, които те са предприели?

Н.С.: Румъния е страната, която адаптира голяма част от нефтената и газовата си инфраструктура именно към геотермалната енергия. Те правят в момента пълна рекапитулация на всички съоръжения, които са излезли от експлоатация и съответно преизчисление как могат да се използват отново в геотермален контекст.

В тази връзка парите от Плана за възстановяване не трябва да попадат в капана да бъдат инвестирани в редица на брой нови сондажи, които може в крайна сметка да останат да се използват във фосилния комплекс. А трябва да бъдат насочени именно към вече съществуващите сондажи и как това цялото нещо да се надгради.

Интервюто взе Евгени Ахмадзай

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал